Негов биограф допуска, че е искал с песента да подскаже, че е гей и че убива стария Меркюри, който живеел с Мария

Препратките към дявола и корана объркват феновете, някои смятат, че са свързани с тежкото му детство

Седейки в леглото, точно до пианото в дома си в Кенсингтън, на младия Фреди Меркюри му хрумва да създаде творба, в която да вгради най-съкровените си тайни. Работел над нея 6 години - от 1968 до 1974 г., когато най-накрая се осмелил да покаже записките на китариста на “Куин” Брайън Мей.

Написал черновата на текста на 15 стр. стари канцеларски материали от вече несъществуващата авиокомпания “Бритиш Мидланд Еъруейз” през 1974 г.

Китаристът бил поразен от странните препратки към дявола и корана.

На листовете нямало ноти,

защото основното звучене на песента било само в главата на Фреди Меркюри, който на 5 септември щеше да навърши 77 години. Рок легендата почина през 1991 г. от усложнения, свързани с ХИВ - вирусът, причиняващ СПИН.

Първоначалното заглавие на сингъла било “Монголска рапсодия”, но на ръкописа личи, че първата дума е задраскана и е заменена с “Бохемска”. Именно този оригинален текст бе продаден за 1,6 млн. евро на търг в Лондон преди дни.

“На тези страници виждаме Фреди Меркюри да се бори с големи оперни термини и с дълбоки теми - грях, проклятие, стоическо приемане - посочва експертът по ръкописите в “Сотбис” д-р Габриел Хийтън. - Ставаме свидетели на големите усилия, които той полага, за да подбере точните думи, за да въплъти тези емоции и

да създаде най-необикновения разказ.”

Меркюри искал да го сподели през 1974 г. първо с Брайън Мей. Затова се срещнал с него в студиото, извадил записките си и започнал разпалено да разказва за идеята си, като от време на време разпалено удрял с тях по пианото.

“Текстът, който донесе, беше пълен с пропуски, защото имаше места, на които пишеше: “Тук ще има нещо оперно” - обяснява преди години Мей. - Проектът на Фреди беше интересен, оригинален и достоен за работа. Признавам, че не разбирам напълно “Бохемска рапсодия”, но с нея “Куин” наруши всички правила, счупи рекордите и продължава да учудва със своята дързост.”

Парчето се състои от 6 части: увод, балада, китарно соло, опера, хардрок и заключение. Този формат с резки обрати в стила, тона и темпото е необичаен за рок музиката. Още повече че творбата е пълна с алюзии за убийство, проклятие и нихилизъм.

Фаталистична и обвита в мистерия

Фенове и учени смятат, че текстът крие някои тайни за живота на Фреди Меркюри, за които той категорично отказва да говори приживе.

Истерията стига дотам, че се налага групата да излезе с официално изявление и то гласи: “Бохемска рапсодия” е за млад мъж, който случайно е убил някого и като Фауст (герой от шедьовъра на Гьоте - бел. авт.) e продал душата си на дявола. В нощта преди екзекуцията той призовава Бог на арабски език - “Бисмиллах”, и с помощта на ангелите възвръща душата си от Шейтан (аналог на дявола в ислямската митология)”.

Третата страница от ръкописа е фокусирана върху оперната част на произведението, която включва основно фрази като “Галилео”, “Фанданго” и “Скарамуш” - палячото от XVII век в известния уличен театър “Комедия дел арте”, търсещ изгода за сметка на ощетяването на някого другиго.

Черновите разкриват още една любопитна подробност - началото на известния втори стих: “Мамо, току-що убих човек”, първоначално било: “Мамо, започна война, трябва да тръгвам тази вечер”.

Всъщност именно тази част от песента предизвиква най-много вълнения, тъй като според мнозина именно с нея той се опитвал да каже, че е гей.

“В репликата “Мамо, току-що убих човек”

вероятно той убива стария Фреди, неговия бивш образ

- коментира биографът на рок легендата Лесли-Ан Джоунс. - “Опрях пистолет в главата му, дръпнах спусъка, сега той е мъртъв”. Тоест ако трябва да анализираме - Фреди унищожава човека, който се е опитвал да бъде, и вече е истинското си аз. Фразата: “Виждам малък силует на мъж”, вероятно това е той, все още преследван от това, което е направил, и от това, което е бил. Меркюри е живял с Мария Остин в продължение на 7 години, но точно тогава е започнала и първата му гей любов. Смятам, че в песента са закодирани подробностите за емоционалното му състояние. Мария вероятно е определял като “Мама”, както пее в песента, и е искал да избяга от нея. “Мама Миа ме пусна” - точно тази фраза ме навежда на тази мисъл. Всеки път, когато слушам този хит, си мисля за него - как се е опитвал да се отърси от онзи Фреди и да прегърне другия.” Близкият приятел на британския музикант сър Тим Райс също е съгласен с предположенията на Ан Джоунс.

“За мен е доста очевидно, че това беше песента на Фреди. В нея има много ясно послание - това е Фреди, който признава, че е гей”, категоричен е Райс.

Но освен изповедта на Меркюри текстът съдържа и закодирани препратки към лични травми от младежките му години.

“Фреди беше един много сложен човек, лекомислен, с прикрита несигурност и проблеми в детството си - споделя в интервю Брайън Мей. - Той никога не обясняваше текстовете на песните, но мисля, че представя голяма част от себе си в “Бохемска рапсодия”. От друга страна, не съм сигурен, че точно това парче има определена интерпретация. Истинската му сила се крие в неуловимата му природа.”

Факт е, че когато се “сглобяват” частите на близо 6-минутната песен, всички остават поразени. Записите отнемат 3 седмици усилена работа и никой не знаел как ще звучи крайният вариант. Любопитното е, че по време на работата Фреди свирел на

същото пиано, ползвано от Пол Макартни в HeyJude на “Бийтълс”.

Той бил така обсебен от творбата си, че искал да контролира всичко, свързано с нея, и по цял ден стоял в студиото. Въпреки че нямало спорове в групата какъв да е аранжиментът, Брайън Мей имал ясна концепция за своята част и отказвал да изсвири мелодията по време на репетициите. Бил си наумил

да предприеме един рискован ход

и да изсвири цялото соло на един път, и то накрая.

“То е еднократно. Ако Брайън работеше както обикновено, щеше да избере най-добрите части от три или четири различни дубъла - посочва продуцентът на “Бохемска рапсодия” Рой Томас Бейкър. - Но той искаше да бъде само един. И ако слушате внимателно, ще чуете малки грешки, но те не са, всъщност те подобряват цялото изпълнение. Спомням си, че когато конструирахме частта за операта - няма да навлизам в техническите подробности, - но там имаше процеси, които, ако не се направят успешно от първия път, тогава трябваше да се върнат в началото и да се повторят отново. Две-три седмици по-късно. Артистичността беше невероятна, защото те създаваха всичко толкова добре, че след 3 или 4 седмици,

когато сглобиха парчетата, те се наместиха като в мозайка.”

Въпреки това звукозаписната компания на групата не била склонна да разпространи “Бохемска рапсодия”, защото била твърде дълга и нямало да се слуша. Освен това представлявала твърде голям риск за “Куин” и можела да срине популярността им. Бандата обаче била категорична, настоявайки песента да стигне до публиката. Благодарение на упорството им тя става водещ сингъл в четвъртия албум на групата A NightAtTheOpera през 1975 г.

Никой обаче не искал да я пуска в ефир заради дължината й, но затова се погрижил диджеят на Capital RadioКениЕверет, който бил приятел на Меркюри. Той “завъртял” парчето 14 пъти за един уикенд. Въздействието било мигновено и през следващите дни хитът оглавява класациите.

“Позеленях от завист, когато чух “Бохемска рапсодия”

Това беше произведение с чиста оригиналност, което отдалечи рока и попа от нормалния път”, казва преди години БьорнУлвеус от АББА.

През 2004 г. песента става част от Залата на славата на “Грами”, а вокалното изпълнение на Меркюри е обявено от читателите на списание RollingStone за най-доброто в историята на рока. “Бохемска рапсодия” е третият най-продаван сингъл за всички времена в Обединеното кралство, а през декември 2018 г. става най-стриймваната песен в света за XX век, надминавайки 1,6 млрд. слушания в най-големите платформи. Само 7 месеца по-късно, на 21 юли 2019 г., видеото надминава един милиард гледания в YouTube, а през 2021 г. Асоциацията на звукозаписната индустрия в САЩ го сертифицира като “диамантено”.

“Това е една от онези песни, които носят такова фантастично усещане - споделя приживе Фреди Меркюри по повод големия интерес към песента - Мисля, че хората трябва просто да я слушат, да помислят за нея и след това да решат какво им казва.”

Така рок легендата си отива с голямата тайна какво точно е искал да разкрие с “Бохемска рапсодия” и може би затова тя продължава и днес да вълнува милионите фенове.