Руският външен министър Сергей Лавров каза, че не очаква "нищо добро" за региона на Южен Кавказ в резултат на планираните военни маневри, които Армения ще проведе съвместно със САЩ, предадоха Ройтерс и БТА.

„Агресивна страна от НАТО се опитва да навлезе в Южен Кавказ“, каза вчера Лавров в Делхи на пресконференцията си в края на срещата на върха на Г-20.

„Където и да се появят американски бази – а те са стотици по целия свят, както знаем – това не води до нищо добро“, каза Лавров.

„Действията на арменското ръководство предизвикват у нас съжаление“, каза руският първи дипломат.

Той имаше предвид плановете на Армения, подпомогната от САЩ, да проведе на своя територия ученията „Игъл партнър 2023“ ("Eagle Partner 2023"), които започват днес и продължават до 20 септември.

Лавров разкритикува и по думите му "доста арогантни изявления", направени наскоро от арменски политици за Москва.

Той отхвърли предположението, че Русия изоставя конфликтния регион Нагорни Карабах, който е в основата на продължаващия от десетилетия конфликт между Армения и Азербайджан.

В началото на 90-те години Нагорни Карабах се отдели от Баку с подкрепата на Ереван след кървава гражданска война.

През 2020 г. с помощта на Турция азербайджанците, добре въоръжени благодарение на приходите от петрол, успяха да си върнат контрола върху анклава след въоръжен конфликт.

Когато прекратяването на огъня най-накрая беше сключено, арменците трябваше да отстъпят повече от 70 процента от териториите, които преди това бяха контролирали в Нагорни Карабах.

Армения възприе като предателство това, че руският президент Владимир Путин на практика предаде оспорвания регион на Азербайджан докато посредничеше за сделката.

Оттогава Русия е разположила в Нагорни Карабах 2000 войници, за да наблюдават спазването на мирното споразумение.

При сключването му бяха договорени и по-нататъшни преговори между Армения и Азербайджан за статута на Нагорни Карабах, каза Лавров.

В момента ситуацията в региона е напрегната, тъй като азербайджанците блокират Лачинския коридор, който е единственият достъп на Армения до региона, населен предимно с арменци.

Наблюдатели и жители описват ситуацията като хуманитарна криза, позовавайки се на недостиг на храна и лекарства.