• Има много неща, които можеш да направиш и с гнева, и с разочарованието, казва актьорът, който се снима в ролята на параолимпиеца Михаил Христов
• С Теа си представяме сватбата ни в не особено голям кръг и на морето
• Социалните мрежи имат тъмна страна. В тях хората показват персонаж, а не 100% себе си. Това потиска тези, които не осъзнават кое е истина
• Важно е както порицаваме хората, които правят грешки, така и да даваме втори шанс

Човек е безкрайно адаптивен. Човешкият дух е несломим. Какво е да живееш без ръце и въпреки всички трудности да станеш трикратен световен шампион на скок дължина за хора с увреждания - всичко това изпитва пред камерата Наум Шопов в главната роля на нашия параолимпиец и лекоатлет Михаил Христов за филма “Без крила” на режисьора Ники Илиев. Снимките на продукцията, част от които протичат в Дубай, приключиха, а актьорът вече скочи в следващия си интензивен ангажимент - снимките на третия сезон на “Ергенът” в Гърция.

- Как се сдобихте с ролята на параолимпиеца Михаил Христов във филма “Без крила”?

- Знам за проекта от близо три години. Башар (актьорът и продуцент Башар Рахал - бел. авт.) ми звънна и ми каза, че има нещо за мен. Тогава подходих скептично, защото не бях сигурен дали подобна роля е по възможностите ми, но после се чухме още няколко пъти и се оказа, че наистина проектът ще се осъществи и наистина ще имам удоволствието да изиграя тази роля.

- Значи продуцентите не са имали друг предвид освен вас за водещия персонаж?

- Поне аз не знам да са имали.

- С какво ви предизвикаха снимките на тази продукция?

- Макар и косвено, имах възможността да разбера какво е да живееш без ръце. По време на снимките бях или с протези, или със зелени ръкави, с които съответно не можех да правя нищо. Така че непряко усетих част от неудобствата, които идват от това. Срещнах се с много хора в подобна ситуация и това ми доказа колко силен е човешкият дух.

- Помогна ли ви и как самият Михаил Христов, за да влезете под кожата му?

- Да. Михаил ми помогна - и по време на тренировките, и по време на самите снимки беше в някои от дните с нас. Много голяма заслуга за подготовката ми имаше и Петър Дачев - той е бил неговият треньор. С Петър прекарахме близо 4 месеца в тренировки, защото филмът беше изключително труден физически. Изискваше се всичко, което правим, и да изглежда добре, и да бъде безопасно. Имаше много скокове и беше важно да не направим някоя глупост. В това отношение Петър ни беше изключително полезен.

- Какво въздействие очаквате да има лентата върху зрителя?

- Това, което ми се иска да последва от филма, е да се привлече малко повече внимание върху параолимпийските дисциплини, като същевременно с това и финанси. Както във всеки друг спорт, но в този особено хората отдават и живота, и времето, и телата си. За съжаление, в настоящата обстановка нещата са много тежки финансово. А тези хора се занимават със спорта въпреки всички условия, а не благодарение на тях. Иска ми се това да се промени по един или друг начин.

- За вас кой е най-вдъхновяващият момент от тази лична история на Христов?

- Както вече казах - това, че човешкият дух е несломим. Той е пример. Има много неща, които можеш да направиш и с гнева, и с разочарованието, които да са полезни както за теб, така и за други хора.

- Кога се очаква филмът да излезе на голям екран?

- Със сигурност ще бъде догодина. Вероятно ще има и фестивални участия, които винаги предшестват премиерата. Не мога да ви кажа кога точно.

- Настроен ли сте вече за работа по третия сезон на “Ергенът”, който тази година за вас ще е по-ангажиращ, защото ще правите и допълнителен дигитален екстеншън (продължение)?

- Буквално след няколко дни заминавам за снимките (вече стартираха - бел. авт.). Тази година наистина съм доста по-ангажиран, защото съм продуцент на онлайн разширението, което се надявам да бъде не по-малко интересно от телевизионните епизоди. Подготвяме се, вече повечето от нещата са наредени и са готови, но винаги има още какво да се направи.

- Запознахте ли се лично вече с новия Ерген - бизнесмена Александър Младенов? Според вас с какво е различен от предшествениците си Виктор Стоянов и Евгени Генчев?

- За съжаление, по този въпрос не мога да се изкажа, защото още не се познавам с него и съм наясно само с нещата, с които са ме информирали от екипа, и те са единствено суперлативи. Още нямам собствено мнение от първо лице.

- Смятате ли, че третият сезон ще задържи интереса на зрителите, или ще ги пренасити?

- Няма причина интересът да спада. Имаме съвсем нов профил на Ергена, съвсем нов профил на момичетата и много интересна нова локация.

- Според вашите наблюдения любовта трябва ли да се търси, за да бъде намерена, или тя сама открива човек?

- Има една приказка, че ако искаш да спечелиш от тотото, трябва да пуснеш фиш. В този ред на мисли смятам, че поне трябва да си отворен за любов, за да можеш да я намериш.

- Новият сезон няма да се снима в Турция, а в Гърция. Вашето вярно подкрепление ще бъде ли до вас и този път, а именно половинката ви Теа и дъщеря ви Амая?

- Моите хора са винаги и навсякъде с мен, това е основно мое изискване и без тях не бих тръгнал накъдето и да било, особено за такъв дълъг период от време.

- Колко най-дълго сте издържали разделени?

- Не можем да се похвалим с големи числа. Не мисля, че някога е било за повече от две седмици.

- Последователите ви не спират да се вълнуват кога с Теа ще споделите моменти от вашата сватба. Планирате ли това събитие и изобщо бихте ли споделили мигове от него с всички?

- Разбира се, ако в крайна сметка някога се организираме, бихме споделили. В момента не можем да се ангажираме, защото вниманието ни е разкъсано на твърде много фронтове и не би било възможно да го направим така, както си го представяме ние.

- А как си го представяте?

- Трудно ми е да го опиша с две-три думи, но да кажем - в не особено голям кръг и на морето.

- Колко важно е хора като вас, които се ползват с особено влияние в мрежата, да бъдат наистина отговорни не само към съдържанието, което пускат, но и към всички свои действия и думи - онлайн и офлайн?

- Смятам, че всеки трябва да носи лична отговорност и че тя е водеща за промяната на всяко общество. Съвсем отговорно мога да заявя, че в нашите мрежи ние винаги сме се стремели да даваме положителните примери и винаги сме стояли зад такива, а неща, които не харесваме и в които не вярваме - не сме подкрепяли никога.

Въпреки това се случват грешки. Смятам, че е много важно както порицаваме хората, които правят грешки, така трябва и да даваме втори шанс. Защото безгрешни хора няма.

- Смятате ли, че Тото ще може в някакъв момент да се реабилитира и да прави отново подкаста си, след като си навлече гнева на масите и доверието към него рухна, а той бе кенсълнат?

- Не мога да кажа. Не бих се поставил в ролята на съдник и не бих давал крайно мнение. Всеки трябва да се учи от грешките си. Надявам се и неговият случай да е такъв.

- За вас коя е най-тъмната страна на социалните мрежи? Или не виждате такава?

- Това, което коментирахме, а именно че хората нямат лична отговорност. Хората представят в социалните мрежи живота си като един хайлайт - най-добрите им моменти. Когато това нещо е така за дълъг период от време и за всички, които виждаш в социалните мрежи, започваш да оставаш с впечатлението, че в твоя живот нещо не върви и на теб не ти се получават нещата. Всъщност малко или много, подобно на телевизията и киното, в социалните мрежи - бидейки медия, всеки показва персонаж, а не автентичния си аз. Човек, колкото и да споделя себе си, винаги има един филтър. Никога не е 100% себе си. Смятам, че именно това е тъмната страна. Заради това много хора стават потиснати, вследствие на прекомерна консумация на съдържание, за което не осъзнават, че то всъщност е развлекателно, а не е точно истината.

- От какво бихте искали да предпазите Амая по отношение на публичността - все пак към нея винаги ще има интерес като наследница на три поколения известни актьори?

- Мисля, че това е нещото, от което няма как да бъде лишена, както не съм бил лишен и аз. То носи своите плюсове и минуси. Иска ми се да я пазим от това рано да й задебелее кожата, както се е случило при нас с майка й по отношение на чуждото мнение. Защото хората винаги имат мнение, но то в повечето случаи си е техен проблем, а не твой, стига ти да знаеш кой си и какво правиш.

- Ще се радвате ли, ако и тя стане актриса?

- Нямам представа. Има много време. Тя е доста артистична, въпреки това ми е трудно да коментирам в каква посока ще тръгне. С каквото и да пожелае да се занимава, това ще си бъде нейното. Така съм отглеждан и аз, а ето че макар да се бях насочил в съвсем друга сфера на живота, вижте как се стекоха пак обстоятелствата. На този етап медицината няма как да присъства в ежедневието ми активно, но за в бъдеще никога не знаем. Същото се отнася за Амая - тя сама ще реши.