Щеше ли лидерът на частната армия да иска да се върне в Москва, ако знаеше цялата история на Хюсеин Камел, съпруг на дъщерята на иракския диктатор

Съмнявам се, защото бившият готвач, когото Путин описа като "човек със сложен път", бе смел, но и невеж, а и обикновено всичките невежи са смели. Пригожин бе дързък, защото стреля, но хукна по-бързо от куршума, извинявайки се на господаря си и приемайки посредничеството на Беларус. Там той бил заловен. А според поговорката "Отмъщението е ястие, което се сервира най-добре студено". Това видяхме от целия епизод, започнал чрез онлайн обявен бунт и приключил най-банално и безславно".

От аматьорщина

С годините Путин все повече заприличва на бившия иракски диктатор Саддам Хюсеин. Затова и съдбата на Пригожин много напомня тази на Хюсеин Камел, съпругът на най-голямата дъщеря на иракския диктатор, Рагад. И зетят на иракския диктатор, подобно на командира на "Вагнер", едва можеше да чете и пише, т.е. на практика бе неграмотен, но успя да влезе в тесния кръг на Саддам и да контролира важни сектори в държавата, сключвайки брак с любимата щерка на Вожда. Впоследствие обаче кариерата му навлиза в турбулентен период, когато с брат си (съпругът на втората дъщеря на Саддам - бел. ред.) планира метеж. Службите го разкриват бързо и затова през лятото на 1995 г. Хюсеин Камел избяга заедно със съпругата си и брат си Саддам Камел в съседна Йордания. С тях са дъщерите и децата им, внуците на Саддам. В продължение на няколко месеца, използвайки всички методи и средства, чрез посредници Саддам Хюсеин успява да убеди Камел да се върне в Багдад, обещавайки му, че ще бъде помилван. Зет му проявява доверчивост и решава да се върне в страната заедно с брат си и семействата им. Веднага след завръщането им те са поети от членове на собствения му клан, предвождани от родственика им Али Хасан ал-Маджид (получил известност като "Али Химика", тъй като е отговорен за използването на отровен газ срещу кюрдите - бел. ред.).

Представителите на клана разделят братята от семействата им и скоропостижно ги развеждат от съпругите им. Следва смъртна присъда, която е изпълнена незабавно, за да се възстанови честта на семейството и клана. Саддам дори не изчака два месеца, както направи Путин. Макар и с отлагане той изпълни смъртната присъда на човек, който му беше най-близък, но в последствие се разбунтува и го предаде.

Ликвидирането на Хюсеин Камел, брат му, и другите участници в преврата срещу Саддам, копира наказанията изпълнявани от викингските бойци, за да отмъстят на предателите. Роднините на иракския лидер бяха настанени в къща в родния град на Саддам Тикрит. Там представители на племето към, което принадлежат им предоставя арсенал от оръжие, с което да се защитят. Саддам обаче, не се поколеба да принесе в жертва непокорните бащи на внуците си. Той ги уби, но приписа това деяние на друг. По същия начин Путин взе главата на един от най-близките си хора, но сега отрича.

Въпреки, че Пригожин успя с "Вагнер" да проникне в крепостите на Запада в Африка и Близкия изток, в крайна сметка се провали и загуби живота си. Това се случи, защото той не успя да прочете знаковите детайли в думите на Путин. Поради непознаване на политическата история на лидери в други страни, близки по манталитет до руския президент, Пригожин допусна фатални за него грешки. А можеше да се поучи дори от историята на друг близък на Путин касапин - чеченския вожд Кадиров, който не се поколеба да убие баща си, за да седне на трона му. Друга поучителна история е тази на севернокорейския диктатор Ким Чен-ун, който екзекутира опонентите си, доближавайки се до садистичното поведение на Саддам Хюсейн и на други подобни диктатори. За да екзекутира двама висши служители, той използва осем тежки зенитни картечници. Двамата убити са били близки сътрудници на съпруга на леля му, Джан Сун Так. Жената е била принудена да гледа кървавата разправа, опръскан с кръвта на разстреляните. Говори се, че по-късно и Чен-ун е бил екзекутиран по същия начин. В друга версия се твърди, че той е убит с огнехвъргачка. Чуждестранните медии споменават и за случай на екзекутиран друг негов служител и жена му. Те били хвърлени на глутница диви кучета, които ги разкъсали живи.

Институция за изтезания

Друга мрачна фигура от историята на тираните е Иди Амин Дада, диктаторът на Уганда, който по време на управлението си между 1971 и 1979 г. екзекутира между 100 000 и 500 000 души, физически изяждайки някои от жертвите си. На него е посветен филма "Последният крал на Шотландия" (2006 г.)

Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи превърнаха затворите в машина за екзекуции на дисиденти и опонанти. Те искаха да създадат "институция за изтезания" в голям мащаб. Саддам сътвори уникално "шоу" за своите съпартийци през 1979 г. по време на конференцията на партията БААС, предавана на живо по телевизията. Тогава той обвини 25 членове на партийното ръководство в заговор за отстраняването му от власт. Докато изчиташе имената им, те бяха отведени един по един от залата. Няколко дни по-късно са отведени на един от стадионите в Багдад и екзекутирани пред очите на хиляди иракчани, принудени да наблюдават престъпление от театъра на абсурда. На стадиона са повикани представители на партийни организации от всички градове в Ирак. Те са били принудени собственоръчно да разстрелят с калашници довчерашните си приятели. Целта на това ужасяващо събитие е да всее страх в цялата страна и да разколебае потенциалните врагове на едноличната власт. Подобно показно колективно наказание бе и атаката със смъртоносен газ срещу населението на кюрдския град Халабджа, предизвикала потрес в целия свят.

Друг тиранин - Хафез ал-Асад, който е и баща на сегашния сирийски президент, се славеше с хладнокръвния начин, по който ликвидираше опонентите си в партията и власта. Техните убийства винаги бяха от анонимен извършител, а той винаги отричаше обвиненията към него. Стилистиката им следваше два модела - домашен, т.е. екзекуциите в самата Сирия, и "експортен" - извън страната и особено в Ливан. У дома службите му организираха автомобилни инциденти, но и "законни" екзекуции след съдебни процеси, ликвидиране на опоненти чрез доживотен затвор, както и чрез изтезания, превърнали задържаните в развалини. Що се отнася до масовите убийства по време на "бунта на Мюсюлманските братя" (кланетата в Алепо, Хама и Джиср ал-Шугур), той предпочете да ги припише на своя брат Рифаат ал-Асад.

Кампании на геноцид

В Ливан, след убийството на политическия лидер на друзите Камал Джумблат с куршуми от засада, предпочитаното средство за убийства на Хафез ал-Асад, станаха колите-бомби.

Синът му Башар Асад използва целия арсенал, наследен от предшестващите го диктатори по време на "Арабската пролет" от март 2011 г. След като взриви залата, в която се провеждаше ключово заседание на ръководния елит на партията за справянето с кризата в Сирия, като по такъв начин изпревари евентуален преврат срещу личната му власт, той отприщи една от най-ужасните кампании на геноцид. Брутални убийства и изтезания, достойни за един Пол Пот и Червените кхмери в Камбоджа, напомнящи кланетата в Руанда и "Холокоста". Всичко това се потвърждава от масивите с десетки хиляди снимки и документи от досието "Цезар" подготвено от служител на военното разузнаване в Сирия, предоставено на конгреса на САЩ. Асад младши организира и даде заповед за атентата срещу премиера на Ливан Рафик Ал-Харири, защото отказва да загърби реформаторския си политически курс.

По утвърден модел

Убийството на Пригожин и приближените му лидери от "Вагнер", свидетелства за дълбоката криза в Русия след нахлуването в Украйна на 24 февруари 2022 г. Руският лидер със закъснение разбра, че е попаднал в капан, който сам си е поставил, подобен на капана, в който попадна Саддам Хюсеин, когато нахлу в Кувейт на 2 август 1990 г.

Руският президент се превърна в свиреп диктатор в резултат от опита сина на офицер в КГБ и горчивината от разпадането на Съветския съюз и последвалия в страната хаос. Той възприе методи, които смесват мафиотския стил с разузнавателната дейност.

Както стана известно, той разпорежда използването на радиоактивни субстанции за убийството на опонентите си в чужбина. Сплашва онези, които все още са в неговата власт, чрез скандални обвинения и дълги срокове затвор. В последно време все повече зачестяват и случаите на фалшиви самоубийства чрез хвърляне на неудобните от високи сгради. Всички тези казуси обаче не могат да бъдат приписани на Кремъл поради липса на доказателства. Затова е донякъде учудващо, че убийството на Евгений Пригожин бе заснето, а за падането на самолета му се намериха и свидетели и видеозапис.

Тези методи, повече присъщи на разчистването на сметки между мафиоти, не може да не пораждат съмнения сред руския генералитет и сред обществеността като цяло. Участието на военновъздушните сили в убийството има морални и етични последици в щаба и офицерите на армията. Голямата ирония е, че в същия ден, когато бе свален самолетът на Пригожин, бе издадено решение за освобождаване от поста на командващия ВВС генерал Сергей Суровикин, сирийския касапин, известен като "генерала на Страшния съд", който беше изчезнал след опитът за преврат на Вагнер през юни миналата година.

Състоянието, в което е изпаднал Путин

Закъснялото "отмъщение" на руския президент за предателството на Пригожин разкрива лошото състояние, в което е изпаднал Путин. Той се превръща в човек, който не вярва на никого около себе си, параноичен и обсебен, предпочитащ убийството, ако оцени някой от обкръжаващите го като слаб или прекалено критично настроен към него. Сега, той се превръща в изолирана личност, която отказва да се вслуша в каквито и да било съвети или различно мнение. В това се състои и нарастващата опасност за него самия и за целия свят. Той вероятно се е убедил, че никога няма да спечели войната си срещу Украйна, а в същото време е невъзможно да признае поражението си или да се оттегли. Войната е свързана с личната му съдба.

Руският президент, както и всички диктатори в този свят, добре знае, че всяко отстъпление от пълното упражняване на власт е началото на края. Един диктатор не може да приеме каквото и да е оспорване на властта му чрез фронтална атака или опити за нейното ограничаване.

Именно затова командирът на "Вагнер" се самоосъди на смърт в момента, в който се изтегли от Украйна, а преди това бе започнал да разкрива слабостта на руската армия и грешките на нейните командири на украинските фронтове. Фатална за Пригожин обаче беше разпространената онлайн реч, в която той разобличи лъжите на Путин, използвани като претекст за започване на войната срещу Украйна.

Пригожин каза, че руското нашествие в Украйна е само заради желанието на руската олигархия да превземе територии в страната, за да може да извлича по-голямо богатство за себе си и то за сметка кръвта на обикновените руснаци принудени да воюват на фронта. Всички причини изтъкнати от Путин, че Украйна и НАТО ще нападнат Русия са лъжи, както и твърдението, че страната е управлявана от нацисти. Неговите коментари бяха толкова откровени и предизвикателни за ментора му, че изглеждаха така, сякаш някой погрешно му е връчил текст, предназначен за украинския президент Володимир Зеленски.

Путин се оказва в двоен капан, тъй като не само първоначалните му сметки за една светкавична операция се оказаха погрешни. Днес вече е очевидно, че собствената му съдба е неразривно свързана с изхода от войната, която няма шансове да спечели.