По заповед на Вълко Червенков тялото на цар Борис III е взривено, но сърцето след 1989 г. е върнато в манастира
В навечерието на Великден 1946 г. комунистическият режим извади царския ковчег оттам и го прати във “Врана”
Цар Борис III умира на 28 август 1943 година. Странната му и неочаквана смърт тогава поражда безброй съмнения, най-натрапчивото от които се е запазило и до днес -
българският монарх е отровен
Но кой стои зад това мерзко злодеяние и каква е била целта му, все така си остава в сферата на догадките.
Тъй като още приживе царят е изразил ясно волята си да бъде погребан в Рилската света обител, на 5 септември след края на всенародното поклонение в храм-паметника “Св. Александър Невски” траурната процесия се отправя към манастира.
Тялото на цар Борис III е балсамирано и положено в цинков ковчег, а
сърцето му е извадено и поставено в отделна стъкленица
Тленните останки пътуват върху открита влакова платформа, за да могат поданиците да си вземат последно сбогом с любимия владетел.
След опело в манастира ковчегът е спуснат в каменното ложе, където намира място и стъкленицата със сърцето му. Мраморна плоча със скромен надпис покрива гроба.
Следващата година в България е извършен държавен преврат и скоро комунистите, подкрепени от Червената армия, вземат изцяло властта. По-късно те инсценират нещо, което наричат народен референдум, свалят монархията и обявяват страната за република. България се превръща в най-верния сателит на Съветския съюз.
През 1946 г. в навечерието на Великден
при милиционерска операция царският ковчег е изваден
от Рилския манастир и върнат обратно в София. Царица Йоанна, която с децата все още се намира в двореца “Врана”, е уведомена, че тялото на съпруга ѝ ще бъде препогребано в парка на двореца. Тъй като ковчегът е с прозорче, лицето на царя се вижда добре запазено след балсамацията.
Свещеникът на село Казичене е извикан да опее отново покойника, чийто покой е нарушен от комунистите, и ковчегът е препогребан в двора. На това място е построен малък параклис.
Малко след това царското семейство е принудено да напусне България. В двореца “Врана” се настаняват новите комунистически лидери на страната.
Георги Димитров - в старата част, построена от цар Фердинанд
в последните години на XIX век, а Васил Коларов - в новата.
През 1949 г. обаче Димитров умира в Съветския съюз и трупът му е докаран в двореца “Врана”, където е балсамиран, преди да бъде поставен в специално построения за целта мавзолей.
След 5 години новият комунистически вожд Вълко Червенков дава заповед гробът на цар Борис III заедно с параклиса да бъдат взривени. При този вандалски акт тялото на царя е погубено. От ковчега и тленните останки няма и следа до днес.
След падането на комунизма са намерени само стъкленицата с царското сърце и надгробната плоча от манастира, счупена на две. Днес тази плоча се намира в музея на двореца “Врана”, а стъкленицата със сърцето вече 30 години лежи препогребана във възстановения царски гроб в Рилския манастир.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега