• Гросмайсторът Никола Спиридонов е изпратен като от някаква невидима сила да обучи Салимова да няма равна в играта

Един български гросмайстор е в основата на развитието на шахмата във Франция през 80-те и 90-те години на миналия век. Никола Спиридонов живее и работи в Париж, като е треньор на френската федерация по шах и обучава най-добрите френски шахматисти. С напредването на годините обаче той развива една болест. Зрението му отслабва. И в един момент решава да се върне в България. Поканен е да живее в село Крепча, община Опака, Търговищка област, в дома на едно семейство, в което шахът е на голяма почит. Илхан е голям любител, а неговият баща Салим е бил състезател по шах и кандидат-майстор. Те предлагат на Никола да се грижат изцяло за него, да не мисли за храна, облекло и как ще преживява, като в замяна искат само едно-единствено нещо - да обучи дъщерята на Илхан и внучка на Салим да няма равна в шахмата. Те вече са я запознали с играта, но усещат, че тя може да владее дъската далеч повече.

Това малко тъмнооко момиче е Нургюл Салимова. Отдала се от 4-годишна с цялото си сърце на шахмата.

Тази любопитна история от живота разказва пред "24 часа-168 истории" председателят на спортния шахматен клуб “Левски” и последен главен редактор на списание “Шахматна мисъл” Николай Тодоров.

“Резултатът от съвместната работа на Нургюл със Спиридонов е, че на 8 години тя става европейска шампионка - обяснява още той. - През 2015 г. Салимова взима и световната титла за възраст до 12 години. В нашата история изобщо имаме само 5 световни шампиони - мъже и жени. С тази си титла тя е състезателка на шахматен клуб “Бургас”, но продължава да живее в Крепча. Неин треньор става Живко Жеков, който също има доста заслуги в изграждането й. И тук съдбата се намесва отново, като изпраща допълнителна и неочаквана подкрепа. Семейство руснаци емигрира и се заселва в Бургас. Един от тях е гросмайстор Вячеслав Тиличеев, който става треньор на Нургюл и започва персонално да се занимава с нея. Така тя преминава още една солидна школа и през 2017 г. става и най-младата шампионка на България за жени.”

Миналата година Салимова се класира 10-а на европейското първенство, което й даде право да играе на тази Световна купа. За втори път. Защото тя участва и преди две години, когато достига до трети кръг. И при едва второто си участие постигна този невероятен успех да играе финал.

С класирането си на Световната купа наградата, която ще получи Нургюл, е 35 хил. долара. Призът за победителката е 50 хил. долара. Така че цената на последната шахматна партия е само едни 15 хил. долара, разяснява председателят на шахматен клуб “Левски”.

Въпреки загубата след изнурителни партии вратите към още по-големи успехи вече са отворени за нашето момиче.

“Александра Горячкина изобщо не е случайна, тя игра финален мач за световната титла, била е световна вицешампионка - подчертава Тодоров. - С класирането си на второ място Нургюл придоби правото да играе на финалния турнир на претендентките за световната титла по шахмат при жените през април 2024 г. в Торонто, Канада. Получава и право на участие и в най-престижните световни турнири за жени ФИДЕ Гран при за следващите 2 години (общо 8 турнира).

И нашето момиче вече е фаворит след тази Световна купа. Няма нищо страшно, че не спечели сега. За пример - дългогодишният световен шампион при мъжете Магнус Карлсен никога не е бил носител на Световната купа и сега дори играе за първи път финал за такава.”

Специалистът разяснява, че за да напреднеш в шаха и да навлезеш в дълбочина, трябва изключително себеотдаване, много време и труд. Това не може да се постигне бързо. Дори състезателки със солидни знания понякога нямат психиката, за да бъдат шампиони.

“В момента в България нямаме толкова отдадена на шахмата като Салимова. Това е нейният живот. Тя е много спокойна, много уравновесена. Нейната игра се характеризира с факта, че непрекъснато иска да има инициативата. Тя обича да води. За разлика от други, които играят защитно и чакат противника да сгреши. Тя е склонна да рискува, което прави играта интересна.”

На последната шахматна олимпиада, която се провежда през 2022 г. в Ченай, Индия, българският отбор заема 8-о място от 157 държави. Тогава участва без Антоанета Стефанова - единствената ни световна шампионка досега. Но пък начело отборът има Нургюл Салимова и се класира отлично.

В началото на тази година на последното първенство на България Нургюл предпочита да играе при мъжете и се класира на второ място.

“Тя не търси лесното - сигурен е Тодоров. - Лично е казвала, че един от нейните идоли е именно Александра Горячкина, срещу която се изправи сега на финал. Двете имат много сходен стил. Досега Нургюл не е имала възможност да среща такива елитни съперничики, но оттук насетне ще играе вече само с такива. И много скоро ще бъде в топ 10 на най-добрите.”

В България нивото на женския шахмат е изключително високо, като се има предвид, че дамите, които играят състезателен шах, никак не са много, но в същото време са изключително успешни. За пример - през 2022 г. в световния топ 100 имаме 5 момичета. Две от тях вече учат в САЩ в университети, в които са приети заради успехите си в този спорт.

“За българския женски шахмат изобщо може да се каже, че това е по-успешната половина в този спорт. Най-високият форум са шахматните олимпиади, които се провеждат много отдавна, а българските женски отбори имат два медала от такива. На 11-ата олимпиада за жени в Солун през 1984 г. Тогава българският отбор - в състав Маргарита Войска, Румяна Гочева, Павлина Чилингирова и Стефка Савова - се класира на второ място от 51 участници, а шампион става отборът на Съветския съюз.

Другият ни медал е 10 години по-рано - през 1974 г. в Меделин, Колумбия, когато е 6-ата олимпиада за жени. Ставаме 3-и от 26 участващи държави. Благодарение на Татяна Лемачко, Антонина Георгиева и Венка Асенова. Татяна Лемачко всъщност е възпитаничка на съветската школа тогава, по произход е украинка, но се жени за българин и придобива българско гражданство, като играе за нас. Два пъти тя попада сред така наречените кандидатки за световна титла.

В по-ново време успехите са свързани най-вече с Антоанета Стефанова. Тя има изключително много постижения. През 2004 г. в Елиста, Русия, на световното първенство, което се провежда по системата елиминиране Стефанова печели шест поредни мача срещу китайка, две украинки, две грузинки и накрая на финала побеждава рускинята Екатерина Ковалевская. По този начин става световна шампионка.”

Оттогава системата на световните първенства леко се промени и всъщност този вид турнири вече служи за излъчване на претендентките за световна шампионка и се нарича Световна купа, която е също така престижна.

През 2012 г. Стефанова отново в Русия печели 5 поредни мача и се изправя на финал за световната титла срещу украинката Анна Ушенина. Българката загуби, но тогава стана световен вицешампион. Също така Антоанета Стефанова е била световна шампионка и по ускорен шахмат - игра при силно намалено време. Тя е омъжена за един от най-добрите ни играчи може би след Веселин Топалов - Иван Чепаринов.

Досега никоя българска състезателка не можеше да излезе от сянката на феноменалните успехи на Стефанова, но сега звездата на Нургюл Салимова изгря с пълна сила и тепърва се очаква бъдещето пред нея да е много светло.