1500 души са измъчвани в зандани, защото са против режима на Лукашенко. От месеци са забранени посещенията и контактите с тях дори и на адвокатите им

Повече от 1500 души, неудобни за властта, гният в затворите в Беларус само защото са били против режима на Александър Лукашенко. От началото на годината с повечето от тях няма абсолютно никаква връзка. Дори на адвокатите им е забранено да ги посещават, а на по-настоятелните са им отнети лицензите да защитават хора пред съда. Смята се, че някои задържани са починали при съмнителни обстоятелства, но това дори не е обявено официално.

Затова видни творци от цял свят се застъпиха за репресираните и изготвят голяма подписка за освобождаването им. Сред тях са писателите Салман Рушди, Херта Мюлер, Маргарет Атууд и Елфриде Йелинек, както и музикантите Игор Левит и Волф Бирман. Те обвиняват президента на Беларус Александър Лукашенко за отвличането и измъчването на тези хора.

Още преди месеци и Държавният департамент на САЩ публикува изявление: “Тези мъже и жени са арестувани и хвърлени в затвора за упражняване на човешките си права и основни свободи в преследване на беларуската демокрация, за протест срещу фалшиви избори или за противопоставяне на войната на Русия срещу Украйна. Много от съдебните процеси срещу тях бяха проведени при закрити врата, защитени от обществен контрол или отговорност. Техните семейства, приятели, колеги и други живеят всеки ден с мисълта, че близките им страдат в затвора”.

Все повече хора по света се обявяват срещу диктатурата на Лукашенко, тъй като преди няколко месеца беларуските власти

забраниха всякакъв контакт с външния свят за политическите затворници

като Сергей Тихановски, бившия кандидат за президент Виктор Бабарика, политика Николай Статкевич, Мария Колесникова, адвоката Максим Знак, активиста по човешките права Алес Бяляцки, политическия блогър Ихар Лосик и др.

Кошмарът започна на последните президентски избори в Беларус през август 2020 г. Те предизвикаха масови протести срещу манипулирането на резултатите от Лукашенко, който спечели своя шести мандат. Оттогава за истински победител се смята лидерът на опозицията Светлана Тихановская, която избяга в Литва. Тя се кандидатира на мястото на съпруга си Сергей Тихановски, който още тогава бе заключен. През декември 2021 г. той бе осъден на 18 години затвор по редица обвинения, включително за “организиране на масови безредици” в страната. С него тя няма връзка от 9 март и не знае дали изобщо още е жив. Причината е, че на телефона си Тихановская неведнъж е получавала съобщения, че мъжът ѝ е починал в затвора.

“Днес получих едно много странно и ужасяващо съобщение. Че съпругът ми Сергей е починал в затвора - написа преди месец тя в туитър. – Няма никакви доказателства за това твърдение. Това не е първият случай, в който се разпространяват слухове за смъртта на съпруга ми, но от март нямам никакви новини за него и дори адвокатите нямат право да го виждат. Това е поредният опит на режима да окаже натиск не само върху политическите затворници, лишени от всякакъв контакт с външния свят и държани в ужасни условия, но и върху техните роднини, принудени да живеят без никаква информация.

Притеснявам се за Сергей всеки ден

Много е трудно да се живее, когато не знаеш дали съпругът ти е жив, или не.”

Опозиционната лидерка също получи присъда през март тази година. Тя бе осъдена задочно в Беларус на 15 години затвор, като срещу нея бяха повдигнати близо 10 обвинения, включително “заговор за завземане на властта”. Тя беше призната за виновна и за оглавяването на историческите протести срещу Александър Лукашенко.

“Днес не мисля за собствената си присъда. Мисля си за хилядите невинни, задържани и осъдени на реални присъди. Няма да спра, докато всеки от тях не бъде освободен”, посочи тя тогава.

За разлика от Светлана Мария Колесникова не успя да избяга в друга държава и бе заключена още през 2020 г. Опозиционната лидерка, която беше основен двигател на протестите в Беларус, бе осъдена на 11 години затвор.

В края на 2022 г. тя спешно бе изкарана от затвора и вкарана в реанимация на болница, защото бе с разкъсан стомах. Причината обаче бе съобщена много по-късно.

“Разбира се, че съм много притеснена за нейното здраве – подчерта тогава сестра ѝ Татяна Хомич в интервю за германската телевизия ARD. - Не знаем какво се е случило през последните две седмици.

Защо Мария е в болницата? Защо е била оперирана?

За съжаление, не ни съобщават диагнозата. Те твърдят само, че Мария не е дала писмено разрешение да предават информация за здравословното ѝ състояние. Тя дойде в съзнание, но нито на баща ми, нито на адвокатите ѝ им бе позволено да говорят с нея. Когато баща ни разговаряше с лекарите, винаги присъстваха служители на МВР. Казаха ни, че била в единична стая, където имало пазач. Така че тя се намираше там при същите условия като в лагера.”

След спешната операция Мария Колесникова е върната в затвора, а от февруари тази година няма никаква връзка с нея. Тя дори не е подавала молба за среща с адвоката си, тъй като се намирала в изолатор и нямала лист или химикалка.

Основен опонент на Лукашенко - бившият кандидат за президент на Беларус Виктор Бабарика, също бе в болница след предполагаем побой в затвора. Състоянието му било средно тежко, защото бил с пневмоторакс (натрупване на въздух в гръдната кухина, което пречи на белия дроб да се разгъне). Бил така пребит, че лекарите не могли да го разпознаят.

През 2020 г. Бабарика беше смятан за един от най-силните опоненти на диктатора. След като опита да се регистрира за изборите, той беше арестуван и осъден на 14 години затвор при строг режим по обвинения в корупция. В продължение на 20 години Виктор Бабарика бе ръководител на “Белгазпромбанк”, собственост на руския гигант “Газпром”, но реши да се изправи срещу Лукашенко и стана един от репресираните.

На 10 г. затвор бе осъден и нобеловият лауреат Алес Беляцки

Той получи Нобеловата награда за мир през 2022 г. и бе ключова фигура в демократичното движение в страната. Активистът за защита на човешките права бе признат за виновен за финансиране на протестите през 2020 г. и за контрабанда, извършвана от организирана престъпна група. Той отхвърли обвиненията, определяни и от други правозащитници като политически мотивирани.

Още преди разпада на СССР той започнал да организира антисъветски протести и да агитира сънародниците си към борба за независимост и демокрация в страната. По време на масовите опозиционни протести през 1996 г. става съосновател на правозащитната организация “Вясна”, чиято цел е осигуряване на финансова и правна помощ за политически затворници и техните семейства. “Вясна” документира и малтретиране и изтезания на политически затворници от властите, но Беларус отхвърля тези твърдения.

Беляцки лежи в затвора от 2011 до 2014 г. по обвинения в укриване на данъци и финансиране на “Вясна”. С него също няма връзка от началото на годината, а близките му се притесняват дали всъщност не е починал в затвора като художника Алес Пушкин. Той също бе отявлен критик на Лукашенко, но на 11 юли бе съобщено, че е умрял зад решетките в Гродно. Съпругата му Янина Демуч алармира, че

смъртта му е настъпила при неясни обстоятелства

в интензивното отделение на затвора. Според “Вясна” той не е имал заболявания, а не е констатиран и сърдечен удар. Беларуските власти не са коментирали официално случая.

Пушкин беше активен участник в протестите на опозицията. През март 2021 г. той бе арестуван и по-късно получи присъда от пет години затвор за подбуждане на омраза и “оскверняване на държавни символи”. По време на произнасянето на присъдата художникът се съблякъл в знак на протест, заради което бе изпратен в карцер за 13 дни.

В творбите си той засягал политически теми и често критикувал Лукашенко. Изрисувал фреска в църква в град Бобр, на която президентът на Беларус бил изобразен в ада, заобиколен от полиция за борба с безредиците.

През 1999 г. Пушкин бил осъден на две години затвор заради акцията “Тор за президента”, при която преобърнал каруца с тор на входа на президентската канцелария в Минск.