2 пъти боледува от рак, съдят я за финансови престъпления, винят я за кражба на идея

Отнемат ѝ компанията. Губи внезапно сина си Кенет, на когото е кръстена куклата Кен

Рут Хендлър, създателката на знаменитата кукла “Барби”, чиято екранизация в момента разбива световните боксофис класации, всъщност е имала доста тежък живот.

Тя е родена на 4 ноември 1916 г. Била поредното дете, а майка й вече на 40 г. и доста болна. Когато станала на 6 месеца, я дала за отглеждане на най-голямата си сестра Сара, която била на 20 г. и омъжена. Така истинските си родители Рут възприемала повече като баба и дядо. От малка проявявала творческите си способности и най-вече бизнес нюха си. Най-малкото нещо можела да изтъргува без усилия. Освен това била доста безпардонна и не се държала като типичното възпитано момиче.

Именно по тази начин спечелила и мъжа си Елиът,

когото срещнала едва на 16 г. Двамата били на училищна забава, но не се познавали. Рут била силно впечатлена от танцувалните умения на момчето и красивата му коса, но твърде дълго чакала някой младеж да я покани на танц. Накрая изпила безалкохолната си бира и с най-голямата си самоувереност отишла на дансинга и поканила Елиът на танц. Показала му, че вече го е набелязала и няма как да се измъкне.

След като завършили училище, двамата се преместили в Лос Анджелис, където впоследствие основали “Мател”. Започнали да произвеждат куклата “Барби”, но имали няколко съдебни битки за правата й. Причината била, че Рут не променила почти нищо от дизайна на куклата, която взела за пример. Тя купила немската кукла “Лили”, която се продавала в Германия по секс шопове и други магазини за възрастни. Била предназначена предимно за подаръци и шеги. Всъщност тя била създадена на базата на популярен герой, появяващ се в сатиричен комикс, нарисуван от Райнхард Бойтиен за вестник “Билд”. “Билд Лили” била следвоенна “златотърсачка”, която съблазнявала богати ухажори. Толкова много се харесвала на обществото, че таблоидът решил да пусне на пазара версията й като кукла.

“Лили” често се раздавала на ергенски партита

и стояла в колите под огледалата за обратно виждане.

Така много скоро след появата й в Щатите производителят на “Лили” и още няколко конкуренти започнали да съдят “Мател” заради приликите между “Барби” и “Лили”. Спорът е уреден през 1963 г. и година по-късно “Мател” закупила лиценза на немската кукла от оригиналния производител Greiner & Hausser. В резултат на това американската компания се съгласила да не предлага на пазара никакви кукли под името “Лили”, а G&H обещали да не произвеждат кукли, подобни на външния вид на “Барби”.

Продажбите на куклата генерирали милиони долари и точно когато Рут Хендлър била на върха, животът й рязко се преобърнал.

През 1970 г. тя се разболяла от рак на гърдата и единственото й спасение била радикална мастектомия. Това я съсипало напълно и тя почти не се появявала в “Мател”.

Дотогава яростно управлявала бизнеса си в конкурентния свят на играчките. Контролирала 12% от пазара на стойност 2 милиарда долара.

Постепенно обаче се отдалечила от компанията

“Имах моята кариера, съпруга ми, децата ми - Барби и Кен, и бях на върха на света”, разказва в едно от последните си интервюта Хендлър.

Междувременно новите корпоративни мениджъри започнали да диверсифицират “Мател” и да се занимават и с други дейности. Това довело до тежко 3-годишно разследване на компанията от Федералното голямо жури, което я принудило през 1975 г. заедно със съпруга си да напусне дружеството.

Филмовата версия на Рут Хендлър също горчиво намеква, че тя се е сбогувала с “Мател” не по свое желание, а поради сблъсък с финансови проблеми.

През 1978 г. срещу нея и още трима служители на компанията дори са повдигнати обвинения за заговор, измама с пощата и изготвяне на фалшиви финансови отчети за Комисията по ценните книжа и борсите.

Тя отказала да поеме отговорност за финансовата измама,

но била глобена с $57 000 и осъдена на 2500 часа общественополезен труд с 5 години пробация.

В една от книгите за “Барби” Рут признава, че съдията й казал, че нейните действия са “експлоататорски, паразитни и позорни за цялото общество”. Хендлър можела да получи 41 години затвор, но въпреки това намерила и сравнително леката си присъда за тежка.

По-късно Рут Хендлър приписва падането си от бизнес пиедестала на болестта си, която според нея я е накарала да бъде “неконцентрирана” в мащабната корпоративна реорганизация, която е започнала по онова време в “Мател”.

“Бях упорита и откровена.

Имах силни лидерски умения

– споделя тя в своята биография. - Бях управлявала компания, правеща стотици милиони долари годишно. Имахме 15 000 служители. Имах голяма работа. Но изведнъж трябваше да прошепна за това, през което съм преминала. Преживяването беше толкова изнервящо, че никога не успях да се върна и да хвана нещата, както трябваше.”

По това време тя насочила идеите си в съвсем различна сфера. Година след като напуснала “Мател” основала Ruthton Corp - компания, която започнала да произвежда продукти за протезиране на гърди, наречени Nearly Me. Причината била, че отново видяла пропуск на пазара и след спасителната операция изобщо не се чувствала добре без гърди – мечтаните, които имала “Барби”. Събрала екип от 8 жени, които също преживели тази битка. Нейният лекар й казал да напълни празната страна на сутиена си с чифт навити чорапи. Ефектът бил толкова ужасен, че Хендлър отишла в универсален магазин в Бевърли Хилс и помолила една продавачка за изкуствена гърда. Тя била отведена в съблекалнята и без обяснение й връчили хирургически сутиен и няколко ръкавици. В крайна сметка тя разбрала, че трябва да напълни сутиена с ръкавиците.

Бизнесът с протезите за гърди също станал много печеливш

До 1980 г. продажбите на изкуствените гърди Nearly Me надхвърлили 1 милион долара. Рут дори лично сложила протезата на бившата първа дама Бети Форд след нейната мастектомия. Нейните агресивни тактики включвали участия в токшоута и ръкописни покани до пациенти с рак на гърдата. Хендлър дори сваляла блузата си, за да покаже, че продуктът й дори не изглежда изкуствен. Въпреки това продала компанията през 1991 година.

Отдала се на нормален живот като пенсионер. През 1994 г. обаче синът й Кенет, на който е кръстена мъжката кукла Кен, внезапно починал от мозъчен тумор. Това я съсипало. Рут изпаднала в тежка депресия, а по-късно се разболяла и от рак на дебелото черво.

През същата година получила и сериозни обвинения от дъщерята на свой колега от “Мател”, според която заслугата за създаването на “Барби” не била нейна, а на баща й Джак Райън.

“По онова време баща ми беше вицепрезидент

по изследванията и дизайна в “Мател” – разказва Ан Райън. - В подкаста Dream House: The Real Story of Jack Ryan подробно разказвам, че покойният ми баща неправилно е бил лишен от заслуги за своята роля в създаването на куклата. Майка ми се казва Барбара и тя е носила прякора “Барби”. Баща ми

винаги е бил обсебен от образа

на перфектната жена и след това се оженил за една такава, чието име беше Барби. Изборът на името на куклата беше абсолютно на баща ми, а не на Рут Хендлър. Измислица е, че я е кръстила на дъщеря си. Рут се възползва от смъртта на баща ми, който се самоуби през 1991 г., защото не можа да понесе тежкия си инсулт. Три години след смъртта му Хендлър публикува своята автобиография Dream Doll, в която разказва своята версия на историята за създаването на куклата “Барби”. Баща ми беше мъртъв и не беше наоколо, за да оспори нещо, което Рут беше написала в книгата си, и това беше много разочароващо за мен и други членове на семейство Райън.

Това, което тя написа, беше поразително и такъв шок. Всичко беше глупост, но тя

остана в историята като създателката на “Барби”.”

След този скандал Рут започва да се бори с рака на дебелото черво, но в началото на 2002 г. състоянието й рязко се влошава. Тя влиза в болница и едно от последните й размишления е, че е “изживяла живота си от гърди до гърди.” Хендлър починала в Калифорния на 85 г. от усложнения след операция за отстранява на дебелото й черво.

9 години по-късно я последвал и съпругът й, който си отишъл на 95-годишна възраст.