"Всяка книга е начин да запазиш нетрайни неща за по-дълго. Затова се старая в творчеството си да вкарвам преходното и да го увековечавам." Това каза пред публиката писателят Георги Господинов в Бургас.

"Можеш да колекционираш монети, марки, кибрити и цигарени кутии, но не можеш да колекционираш попови лъжички и облаци, защото се променят, както и деца, защото те растат. Всичко важно не става за колекция", допълни Господинов, цитиран от БТА.

Носителят на тазгодишната международна награда "Букър" сподели, че в момента има огромна вълна от интерес към литературата от Централна и Източна Европа. Видни литературни критици и писатели потвърждават този факт, като сред тях е Нобеловият лауреат за литература от 2015 г. Светлана Алексиевич, която ще гостува на 39-тото издание на "Аполония" в Созопол, каза още той.

"Когато бях на 6 години, сънувах кошмар и не можех да го разкажа на баба си, защото кошмарите не се споделят. Затова го записах с първите научени букви. И това беше първият момент, в който разбрах, че писането помага, защото никога повече не сънувах този кошмар. Но и никога повече не го забравих, помня го и досега", разказа на присъстващите писателят.

В тази връзка той припомни българската поговорка, че "дума дупка не прави", която според него е дълбоко невярна и допълни, че силата на думите и езика е непобедима. "Езикът е по-умен от хората, защото именно той оставя трайна следа в нашето подсъзнание. Макар да се изменя през годините, речта се е използвала от нашите предци, а днес ние сме нейните наследници."

Писателят разказа и за реакцията на чуждите медии по повод на радостта в България от награждаването на романа "Времеубежище". "Големи медии като "Гардиън", "Таймс" и Би Би Си ме питаха в интервю за радостта на българите около победата на тази книга. Аз просто отговорих, че това е народ, който има национален празник, посветен на книжовността и езика, и че именно този народ се радва на един техен писател, спечелил награда със своята книга. Те бяха много впечатлени от това."

Господинов отправи послание към писателите, които тепърва навлизат в професията, да не се отказват и да се борят, дори когато са изправени пред поредица от неуспехи. "Научаваш се да губиш и да приемаш нещата такива, каквито са. Продължаваш да пишеш и да преследваш целите си, пък успехът после сам ще те намери."

"За да се напише една книга, е нужно огромно количество самота и търпение. Влизането в една книга е все едно да се заключиш в стая за две години", каза още Господинов.