“Ринговете” с температури до 200 градуса били най-зловещото 10-дневно наказание

Въпреки мерките е имало десетки случаи, когато никой не е могъл да помогне на жертвите

Как по време на социализма са се справяли с насилниците и биячите на жени?

"Някъде в периода 1959-1960 г. тръгна хулиганството, във Варна започнаха да пребиват невинни, гавреха се с хора, правеха се на мъже,

понеже нямаше

какво да крадат, и биеха

- разказва пред “24 часа-168 истории” полк. Любомир Димитров. Той оглавява РДВР - Варна, до 1996 г. и е участвал с колегите си в емблематични разследвания, свързани с разкриването на извършителите на терористичните актове в Буново, Варна, Пловдив и Сливен.

По онова време във Варна вилнеели две банди - на Жълтия и на Дренката.

“Оперативно знаехме кои са агресивните и подстрекателите в двете групи и се процедираше по следния начин - прави им се предупредителен протокол, след това втори - спомня си Димитров. - Хората на Дренката ги изловихме всичките. Когато трети път бъдат хванати да пребиват или да насилват, се пращаха да чукат камъни на Янчова поляна. Превъзпитателен труд. Работят 15 дни, ако се поправят - добре, ако не - след това още 30 дни.”

Според Димитров благодарение на тези енергични и очевидно ефективни мерки проблемът с

агресивните биячи

е бил ликвидиран в България за 2 години.

Негов колега, който е бил на висока позиция в Държавна сигурност (ДС), но помоли за анонимност, също си спомни пред “24 часа-168 истории”, че побойниците и насилниците в останалата част на страната са били пращани на “ринговете”. Там трябвало да вадят изпечените в тях тухли и керемиди. Всъщност така наричали пещите, в които температурата достигала до около 200 градуса.

“Това бе тежък, поправителен труд 10-15 дни - разказва източникът ни. - Помня, че в столицата имаше два такива случаи - на пиянство и сбивания. Комендантите ги бяха задържали и ги бяха изпратили

за 10 дни да вадят

тухли и цигли

След този "стаж" в ринговете не си и помисляха да се правят на агресивни мъжкари.”

Според него това се практикувало в цялата страна. "Не знам защо и сега не се въведат подобни мерки, защото в миналото не съм чувал да е имало садисти и насилници, за каквито днес всеки ден четем по медиите", казва още той.Няколко години по-късно мерките, наложени от Живков, творчески са доразвити, за да се обхване и дребното хулиганство. С протокол А 306 от 1963 г. ЦК на БКП решава да се внесе допълнение в Наказателния кодекс. С него на съдиите се дава възможност да налагат мерки за "административно въздействие" в рамките на 24 часа.

Десетина години след това социалистическата власт вече е натрупала

солиден опит с

насилниците на

жени и биячите

и създава нови мерки с още по-широк замах.

"Със Закона за народната милиция от 1974 г. се налагаха административни наказания за дребно и едро хулиганство - разказа пред "24 часа-168 истории" бившият шеф на Шесто управление на ДС Димитър Иванов. - За дребното началникът на милицията се произнасяше с акт и съответното лице се изпращаше за 15 дни на тежка работа при строг режим. Ако ставаше дума за рецидивисти, които нанасят средни телесни повреди, ги въдворяваха на ново местожителство в някой отдалечен край на страната за 6 месеца или 1 година. Работеха тежка работа - в кариери, участваха в строителството на пътища, в консервни комбинати, а девойките с леко поведение се пращаха да берат домати, да правят консерви. Забележете, това бе уредена мярка без съд, която се регулираше със Закона за милицията. ДС нямаше нищо общо с това."

"Така е било и през 60-те, и през 70-те - уточни още Димитър Иванов. - Помня, че в София в този период имаше изолирани случаи -

изнасилвания, побоища,

престъпленията

на Жоро Павето

Но след 70-те не е имало толкова много инциденти, свързани с домашно насилие и изстъпления, каквито съществуват в демокрацията."

Според Иванов обяснението е, че тогава органите на реда са работели по друга система.

"Имаше териториални поделения на милицията и отговорници за отделни квартали, освен това за всеки микрорайон също имаше отговорник и се реагираше много бързо на подадените сигнали - допълни още той. - Истината е, че тогава имаше на кого да се оплачеш - на милицията, на Комитета за държавен и народен контрол, включително на партийния комитет, ако не си доволен от партийния секретар. Въобще имаше органи, които съблюдаваха закона и морала.

Освен това имаше и другарски съдилища в квартала -

хората се събират,

за да порицаят Пешо,

който е набил жена си,

в работата го вика профсъюзният председател, след това партийният секретар го предупреждава: "Внимавай, ще ти отрежем от премиалните!”.

Така с репресивни мерки тези, които тероризират обществото и близките си с насилие, са поставени под контрол.

Иванов смята, че зачестилите случаи с пребити, убити жени и на насилници като Георги Николаев от Стара Загора са плод на либералната демокрация.

“Тя даде превес на индивидуалните права и всеки мошеник и престъпник казва: “Аз имам права” - обяснява Иванов. - Ти не можеш да му четеш морал, защото той

казва на органите на реда

да вървят на майната си

Полицията е демотивирана, не й се занимава с такива случаи, защото правят обиск, биячът намери връзка, плати на прокурор или на съдия и след това какъв е резултатът? Започват неприятностите за полицая.”

За разлика от сега, при соца нямало подобен проблем, защото репресивният апарат се справял с тези прояви много преди да стигнат до съд. Причината е, че в ДС и в милицията имало и специален документ за

профилактична дейност

“Те бяха задължени да я провеждат сред населението, за да парират антиобществените прояви - разказва Иванов. - Да предупреждават агресивните и насилниците, да ги заплашват, тук-там да има и шамари.”

Днес подобни репресивни мерки са немислими, но по времето на соца сякаш са попаднали точно в целта.

“Такива садистични прояви като случая в Стара Загора навремето нямаше - разказа пред “24 часа-168 истории” Христо Христов -Референта, който бе близък с Живков. -

Тези хора ги пращаха

да чукат камъни,

подлагаха ги на тежък физически труд при изграждането на шосета.

Никой от този контингент не смееше така да си вири носа, както сега.”

Въпреки тези спомени, по-паметливи разказват, че е имало десетки случаи, когато никой не е бил в състояние да помогне на жените, жертви на насилие.