На фона на прекрасната съпричастност, изразена по улици и площади, кротко продължава да се промъква една манталитетна простотия, наслагвана в обществото ни от средновековни времена, други култури и други порядки.

И докато правната страна на темата е добре да бъде оставена в ръцете на хората с правна експертиза, то проблемите на възпитанието и манталитета спокойно могат да бъдат коментирани от всички.

Че и трябва.

И не, насилственото постригване по Тити и “такива жени не са умни” по Джеферович нямат място в европейска България в 21-ви век.

Общества, в които мъжът със свободно поведение е плейбой и бохем, а жената със свободно поведение е заслужаваща насилие к**** и парц** са застинали в талибанските пещери на оправданите, че и задължителни, зверства, породени от отричането на изконната човешка свобода. Човешка, а не само мъжка.

Общества, в които един човек се превръща в нечия собственост заради споделени чувства, са тръгнали към робските пазари в разпарчетосаната от войни либийска пустиня, а не към светът на равенството и свободата.

Общества, в които романтично увлечение по някого може да бъде използвано за назидателното “търсила си го е” вървят към първобитните племена, и до днес практикуващи насилствено осакатяване на половите органи на млади момичета /за да не си го търсят, нали/, а не към бъдещето и към равноправието.

Никой не си търси насилие и насилието никога не е решение.

И преди някой да е опорочил за пореден път християнските ценности, използвайки ги като абсурдно оправдание и морална брадва /или машинка за постригване, уотевър/, нека за пореден път повторим думите Божии:

ОБИЧАЙ БЛИЖНИЯ

Без подусловия, без пол, без критерии.

От фейсбук