Днес продължаваме темата за "Тексим". В предишната публикация ви разказахме за възхода на фирмата по време на соца.

“Тексим” търгува с всичко, което може да се изнася от България и да се пласира на международните пазари, и пак така внася всичко, което може да се пласира в страната ни, разбира се, с огромни печалби.

“Пробива” в България дори и с бръснарски ножчета “Уилкинсон”, като от самата фирма са им предложили изгодни условия само и само да не допуснат “Жилет” на българския пазар.

Корабът “Бетълджойс” само за един курс до Португалия товари 3288 тона живо българско телешко месо. От Алжир доставя руда за българската металургия.

Дружеството изнася яйца от България за тогавашната ФРГ, наред с продукти на обединенията “Българска захар” и “Булгарплод”.

Друг успешен бизнес върти с фирмата “Ц. Итох” в Осака, Япония, която е собственост на Мацушима. Тя внася български храни в островната държава, а оттам изнася текстил.

С фирмата “Йозеф Щаер” във Виена има двустранен обмен – “Тексим” изнася памучни тъкани, а внася вълнени, но годишната печалба за България е 300 000 долара, четем в документи на Държавна агенция “Архиви”.

От заводите “Шкода” пък “Тексим” внася автомобили за своя ведомствен автотранспорт, но е успял да договори срещу насрещен износ повече бройки и ги продава за собствена сметка в “Кореком”.

Сделките се преизчисляват във валутни левове, като един долар е 1,17 валутни лева, равни на 2 “обикновени” лева. Икономическите резултати са впечатляващи и през 1965 г. Министерският съвет взема решение

“Тексим” да “продаде”, разбирай да преведе на Българска външнотърговска банка “капиталистическа валута” за 2 млн. лева

Пак благодарение на печелившата организация в България е “пуснато” производството на боракс и борна киселина, като е решено да се построи химически завод в Дряново, а по-късно производството е насочено в химическите заводи “Карл Маркс” в Девня. Проектът е полски.

Производствената стойност на тон боракс трябва да е 67,72 долара, а продажната му цена да се движи между 95 и 110 долара.

В началото на 1966 г. година “Тексим” получава поръчка за закупуване на лифт за Витоша. Сключен е договор с френска фирма, като избират между нея и швейцарска, но офертата на французите при равни показатели е по-евтина.

На 5 март 1968 г. заради финансовите успехи на организацията, която най-общо казано купува стоки от българския пазар, каквито може да си купи всеки българин, но ги продава с голяма печалба на Запад,
е създадена

икономическата групировка “Български търговски флот” в основата на която е “Тексим”

Дадено е правото да закупува имоти в страната и чужбина, стоки от ведомствените магазини без разрешение на финансовите органи, да си откриват сметки, в които някои от служителите да получават заплатите си във валута в Българска външнотърговска и Морска банка.

В “Български търговски флот” влизат ДСО “Корабоплаване”, което включва Български морски и танкерен флот, Речно корабоплаване, Кораборемонтен завод - Варна, и ДСП “Булфрахт”, “Корабостроене” с Корабостроителния завод “Г. Димитров” – Варна, Кораборемонтен завод - Русе, корабостроителен и кораборемонтен завод в Бургас, ДСО “Пристанища”, в което са всички държавни пристанища на река Дунав и Черно море, както и застрахователното дружество “Морстад”.

В групировката са още “Балкантранс” с предмет на дейност корабоснабдяване, “Инфлот” и акционерно търговско дружество “Морска търговска банка”.

Тогава новата икономическа супергрупировка има в експлоатация 25 кораба с товароносимост 258 000 тона. Успяла е да развие и мощен автотранспорт, който към 1969 година има 982 тежкотонажни бордови и хладилни камиона, които пътуват от бреговете на Атлантическия океан до Афганистан и Северноафриканското крайбрежие.

През 1964 и 1966 дружеството е закупило шест самолета Ил-18. Пак тогава е започнало да извършва авиохимически услуги в Азия, Африка, Европа. За това са закупени 60 селскостопански самолета.

С министерско постановление и “Български минерални води” са преминали към “Тексим”. През 1965 година са произведени 67 400 000 бутилки минерални води и безалкохолни напитки, а през 1968 г. броят им вече е 267 милиона – т.е. на всеки тогавашен средностатистически българин над 34-35.

За пръв път в България се произвеждат оранжада и кока - кола

При произведена продукция за 18 000 лева средногодишно от един работник в хранително-вкусовата промишленост в България, то в производството на специално изградения завод за безалкохолни напитки в Пловдив е за 120 000 лева.

През същата година и производственото предприятие “Ширпотреба” се прехвърля към “Тексим”.

Пак благодарение на такива реорганизации българският речен флот достига 147 000 тона, а морският има съдове за 260 000 тона. И корабостроителният завод е преминал към ДСО “Тексим” и са построени кораби с обща вместимост 33 270 тона.

Създадено е и отделно танкерно параходство в Бургас, в което по-късно “гордостта” ще е 100 000-тонният танкер “Хан Аспарух”. “Тексим” е инициатор за водене на преговори на държавно ниво с френската фирма “Сюд авиасион” за закупуване на самолета “Каравел ВК”.

До сделка не се стига, тъй като е направен изводът, че ще е по-добре да се закупи реактивен самолет, защото е по конкурентоспособен от турбовитловите самолети.

Предложение за самолети има и от фирмата “Хавър Сидлей” в Англия, които са с 88 - 103 места. Доставката им трябва да стане чрез “Тексим”.

Англичаните предлагат компенсационна сделка “Самолети срещу домати”,

се чете в запазен архивен документ.

След първата година от създаване на супергрупировката обаче е направен финансов одит и се оказва, че резултатите не са такива, каквито се очаква.

При увеличение на корабния тонаж със 78 на сто печалбата се увеличава едва с 44 на сто.
С постановление на Министерския съвет обединението е задължено да инвестира 73,5 милиона лева собствени средства в изграждане на пристанищата Варна и Бургас, то не прави това, а внася временно камиони за облекчаване на трудностите с транспорта от пристанищата.

Противно на всякаква икономическа логика, вместо да ремонтира корабите си във Варна, то предпочита западни корабостроителници срещу заплащане в чужда валута. При заявени приходи от собствената корабостроителница във Варна 500 000 валутни лева, тя не е спечелила нито долар, а е на загуба.

Акционерите на АД “Морска търговска банка” са натрупали задължения от 72 милиона лева,

свидетелства друг запазен архивен документ.

Още при обсъжданията дали да се създаде групировката “Български търговски флот” са се чули гласове в ЦК на БКП, че не е редно хората в нея да имат привилегии за правене на търговия, а трябва да се ползват на общо основание от тогава определените с постановления услуги на банковите и застрахователни институти в страната.

Противници има и “пълната автономия” при извършване на външнотърговския обмен на търговския флот, защото това било опасен прецедент в тогавашната социалистическа икономика.

По-сетнешна ревизия показва, че до 15 юни 1968, т. е. три месеца след създаване на групировката, тя има пасивно салдо от 1,4 млн. долара по българо-белгийския клиринг.

Назначена е тричленна комисия, в която са двамата зам.-министри Пенко Пенков на външната търговия и Първан Първанов – на транспорта, заедно с Димитър Йонов - зам. завеждащ отдел “Промишлено-стопански” на ЦК на БКП, която да поеме ръководството на икономическата групировка “Български търговски флот” и да вземе срочни мерки за отстраняване на допуснатите слабости.

Като задача е поставено и да направи преоценка на създадените от ДСО “Тексим” задгранични фирми и предложения за бъдещата им работа. Нарушения са открити и при закупуването с валута и предоставяне на преработващите фабрики с България по завишени цени на 2 млн. тона захар.

Става ясно, че

Георги Найденов има сметки зад граница на свое име

Той твърди, че те са сметки на “Имекстраком” и нейните дъщерни фирми, по които той е посочен като титуляр. Такива му били открити още през 1961 година, за което бил получил съответното разрешение.

В резултат Георги Найденов пише докладна записка от 42 страници до Тодор Живков, първи секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет.

Живков е назначил комисията, която да извърши обстойна проверка със заповед 58 от 17 февруари 1969 г. Найденов прави сравнение за Българската икономическа групировка “Български търговски флот” - “Тексим” между 1966 г., която той нарича “последната година преди експеримента, и 1967/68 година.”

Пише, че в групировката работят около 40 000 души. Вероятно прави впечатление, че това в по-голямата си част са неща, присъщи и на днешните фирми.

Задачите пред групировката са да внесе от 1967 до 1970 г. 72 милиона лева в държавния бюджет,

да преотстъпи на Българската външнотърговска банка 184 300 000 валутни лева, от които 56 300 000 „капиталистическа” валута, продължава Найденов и твърди, че те са изпълнени.

След проверка се подготвят и обстойни въпроси към него относно “Имекстраком”. Сред по-важните от тях са правени ли са промени на лицата, имащи право на участие в ръководството на фирмата, кои лица през времето на съществуване на фирмата са имали право на едноличен подпис върху документите, по какъв начин се гарантират правата на “Тексим” във фирмата и има ли документ, осигуряващ пълната власт на “Тексим”.

Питането продължава с въпроси като “има ли цесия, с която се прехвърлят всички права върху фирмата, и какво представлява този документ, поименна ли е била? Докога е била “бяла” и кога са попълнени имената? Направена ли е нотариална заверка на попълнените имена и може ли всяко от вписаните в цесията лица поотделно да се разпорежда с имуществото и сметките на фирмата, вкл. да я ликвидира или прехвърли на трети лица.”

Общо въпросите, които задават на Найденов, са 30 и той отговаря на 9 октомври.

Относно личните си сметки казва, че в момента не може да даде отговор по този въпрос. На 13 октомври
Георги Найденов признава, че

всички имущества на “Имекстраком” в България остават собственост на държавата, а всички имущества в чужбина остават нейна - на фирмата, собственост

и уточнява, че българската страна, като притежател на половината от капитала, притежава и половината от имуществата в чужбина. Като главна опасност посочва изтегляне на парични средства в различните банки, както и обсебване на капиталовите участия в дъщерните фирми.

На 29 септември 1969 година със заповед 371 на Министерския съвет, подписана лично от Живко Живков, първи зам.-председател тогава на Министерския съвет, след обстойна ревизия и проверка, с формулировката “За неправилен стил и метод на ръководство, за лоша кадрова политика и за допуснати груби нарушения на социалистическата законност и морал в системата на икономическа групировка “Български търговски флот” освобождавам от длъжност Георги Иванов Найденов, председател на икономическа групировка “Български търговски флот”, Методи Иванов Антов, директор на фирма “Имекстраком”, уволнени са и по-нисши ръководители, сред които и Иван Георгиев Стоилов, главен счетоводител на фирмата “Имекстраком”, и Иван Пеев Семков, специалист по финансово-ревизионните въпроси при групировката.