Дали Джон Малкович ще промени в София презрението към българите в пиесата на Бърнард Шоу
Нощ. Женска спалня в България в малък град близо до Драгоманския проход. Късен ноември през 1885 г. През отворения прозорец с малък балкон вляво се вижда старопланински връх, покрит с осветен от звездите сняг. Интериорът на стаята не прилича на нищо, което може да се види в Европа.
Така драматургът Бърнард Шоу описва мястото на действието в романа си “Оръжията и човекът”. Сюжетът се развива в България, като по-голямата част от героите са българи. В основата на историята е битката при Сливница по време на Сръбско-българската война през 1885 г. Само че Шоу описва българите по не особено ласкателен начин - хора, които се къпят веднъж в живота и не четат.
Интересно дали така ще ги представи и световноизвестният американски актьор, режисьор и продуцент Джон Малкович, който ще постави спектакъла на сцената на Народния театър “Иван Вазов”.
Около година след първата си среща с българската публика той ще гостува отново у нас, този път, за да работи с българските актьори. Само че спектакълът ще се играе чак през 2025 година. След поредица от разговори между Малкович и директора на театъра Васил Василев двамата успяват да договорят поставянето на тази пиеса у нас. Предварителните срещи на Малкович с трупата на Народния театър ще се проведат през новия сезон, а
репетициите ще започнат през
септември догодина
Все пак не е ясно защо Малкович избира точно тази пиеса да поставя на родната ни сцена, тъй като няма друг голям писател, който да е осмял българите така, както го прави Бърнард Шоу в “Оръжията и човекът”. Той ни описва като елементарни, глупави и скарани с хигиената туземци някъде на Балканите.
Пиесата се играе за първи път в Лондон на 21 април 1894 г., когато в публиката е и другият голям ирландски и британски драматург, писател и поет - Оскар Уайлд. В лондонската преса пише, че Шоу сам се хвалел с автентичността на творбата си: “Създава впечатление, че действително съм бил в България”, а всъщност той никога не е идвал у нас.
След лондонската премиера пиесата се играе с успех и на много световни сцени, особено в Германия и Австрия. Българските студенти там протестират срещу тенденциозното омаскаряване на родината и сънародниците им и освиркват постановките на пиесата. А Бърнард Шоу отговаря с типичния си хаплив език: “Когато българските студенти с искрената ми приятелска помощ развият чувство за хумор, няма да има повече проблеми.”
През 1976 г. пиесата се играе с огромен успех на сцената на Виенския английски театър. През 2006 г. Виена отбелязва 150-годишнината на Шоу със същата пиеса. През 2010 г. през целия юли тя се играе на сцената на Шекспировия театър в Ню Джърси, САЩ.
Действието в пиесата се развива по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Швейцарският капитан Блънчли е доброволец в сръбската армия. Отрядът му е атакуван от български войници, той бяга и се спасява в един дом, където, представете си, живее годеницата на капитан Саранов, герой от битката при Сливница. Кратък откъс от диалог между героите показва как Шоу описва българите:
Петкоф: Полагам усилия. Погрижих се да разберат, че имаме библиотека.
Катерина: Ама не си им казал за електрическия звънец, нали?
Петкоф: Какво е това електрически звънец?
Катерина: Докосваш едно копче, то звъни и Никола се появява.
Петкоф: Че що да не го извикаш?
Катерина: Цивилизованите хора не крещят, когато искат да извикат слугата си. Научих го, докато те нямаше.
“Оръжието и човекът” е получавала различни оценки през годините. Някои казват, че това е най-комерсиалната творба на Шоу.
През 1958 г. по екраните на Западна Германия излиза военната комедия “Оръжието и мъжът” - филмова адаптация на пиесата на Шоу. Във филма се разказва как швейцарският капитан Блунтшли (Ото Вилхелм Фишер) се сражава като доброволец на страната на сърбите. Когато отрядът му е атакуван от няколко български войници, капитанът разбира, че е снабден с грешни муниции за оръдието, и бяга. Бягството му го отвежда в спалнята на годеницата на врага му, командира на българския отряд. В ролята на дъщерята Райна се снима българката Люба Величкова. Филмът се радва на огромен зрителски успех, има и близо десет награди и номинации. Включително и номинации за “Оскар” за най-добър чуждестранен филм през 1959 г. и за “Златна палма” за най-добър филм от международния кинофестивал в Кан през същата година.
До 2018 година пиесата на Шоу
не беше преведена на български език
Излезе на пазара под логото на Университетското издателство “Св. Климент Охридски” в обем от 136 страници.
Джон Малкович гостува на сцената на Народния театър през февруари заедно с една от най-популярните литовски актриси – Ингеборга Дапкунайте. Двамата представиха спектакъла “В самотата на памуковите полета” на режисьора Тимофей Кулябин. Впрочем Кулябин отново ще гостува в България, за да се срещне предварително с актьори от Народния театър. Той ще поставя спектакъл на Голяма сцена, а текстът вече е избран. Премиерата и на неговото представление ще бъде през следващия театрален сезон 2024/2025.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега