• Медицинската експертиза казва какви са увредите, но квалификацията е по вътрешно убеждение на съдията

21 наранявания от макетно ножче, 400 шева, крака, ръце и тяло в кръв, остригана до кожа глава с рани по нея. Така изглежда 18-годишното момиче от Стара Загора, което на 26 юни е подложено на нечовешка гавра и садизъм.

Снимките на обезобразеното тяло на момичето са в социалните мрежи, така че всеки, който не вярва, може сам да се увери какво му е причинено, стига, разбира се, да може да понесе подобна гледка.

За садизма е задържан приятелят ѝ (вероятно бивш) - 26-годишният Георги Георгиев, пазач в нощни заведения, разделен с майката на дъщеричката си.

Той е арестуван на 27 юни, след като предната вечер около 23,30 часа съседка на момичето подава сигнал в полицията.

Според прокурорите на мъжа е повдигнато обвинение за средна телесна повреда.

Преквалифицирането на обвинението

към Георги Георгиев, татуирания мъж, нарязал с макетно ножче 18-годишно момиче, и освобождаването му от ареста изобщо не е безобидна работа. Леката телесна повреда, за разлика от средната и тежката телесна повреда, не е т. нар. дело от общ характер, тоест углавно престъпление и с разследването на което се занимава държавното обвинение. Тоест държавата съди извършителя по българския наказателен кодекс. А леката телесна повреда е дело от частен характер, тоест пострадалият поема всички усилия, за да съди нападателят - наема адвокат, който му пише тъжбата, доказва факти и прочее. А ако претендира за финансово обезщетение, дължи държавна такса. При престъпленията от общ характер,

ако се докаже вина, пострадалите не дължат нищо,

ако търсят някакво обезщетение. Класическият пример за лека телесна повреда е банална кръчмарска свада, при която нападателят сритва по задника пострадалия. Който изпитва болки и страдания, но това са субективни усещания, които трябва да доказва.

Макар в закона да са описани хипотезите кога и кое нараняване попада в тежката или леката телесна повреда, медицинската експертиза описва състоянието на пострадалия, но решението за това каква повреда е нанесена, лежи върху съдийската съвест и вътрешно убеждение.

Адвокати с дълга практика твърдят, че щом момичето от месец не контактува нормално и не говори, значи изпълнява изрично описаната в закона загуба на говор. Аргументът, че няма пряко физиологично увреждане, довело до загуба на говор (например отрязване на езика), е волунтаристично тълкуване на закона. Затова те смятат, че странностите по това дело са още в прокуратурата, която повдига обвинение за средна телесна повреда. След това преквалифицирането на втора инстанция в лека телесна повреда, възмути цяла България.

Обезобразяването също категорично попада в състава на тежката телесна повреда.

Другата странност е, че

на извършителя изобщо не е поискана забрана да напуска страната,

нито е била наложена адекватна мярка за неотклонение. С освобождаването му от ареста е била създаде възможност да избяга и укрие. Какъвто опит той може би е мислил да направи. Истанбул е на 200 км от Стара Загора, а оттам до места, където се укриват български разбойници като например РЮА има всекидневни самолети.

И, разбира се, най-голямата странност е фактът, че се допуска, че човек с вече една присъда за същото няма да извърши ново престъпление. Или че няма да опита да избяга от правосъдието

Първата съдебномедицинска експертиза, направена в началото на разследването, казва, че момичето има мозъчно сътресение и временно разстройство на здравето. Тоест това е лека телесна повреда. Именно това заключение ще се окаже от доста голямо значение след това.

В 12,30 ч на 1 юли, събота, съдия Тодор Минов от Районния съд в Стара Загора гледа делото за определяне на мярка за неотклонение на Георги Георгиев.

Делото е заведено като частно наказателно, като по него встъпва и Районната прокуратура.

Съдия Минов остава Георги Георгиев в ареста. Той обжалва мярката за неотклонение. Така на 5 юли тя се гледа в Окръжния съд в Стара Загора от тричленен състав. (Всички въззивни мерки се гледат от трима съдии.) Съдията докладчик е Татяна Гьонева Коева, затова и нейното име беше най-споменавано през последните два дни. Другите двама съдии са Тоньо Тонев председател на състава, и Мариана Христакиева.

Съдът пуска на свобода Георги Георгиев без мярка за неотклонение. Защо? Защото според съдебната експертиза той е причинил на 18-годишното момиче лека телесна повреда, а при нея делото е частно.

Ето какво обясняват от самия съд.

В Окръжен съд - Стара Загора, е образувано въззивно частно наказателно дело по подадена частна жалба против определение на Районен съд – Стара Загора, с което е наложена мярка за неотклонение “задържане под стража” спрямо лицето Г. Г.

Окръжните магистрати изцяло са споделили изводите на първоинстанционния съд за това, че анализът на доказателствената съвкупност, събрана до момента, позволява да се направи изводът, че не друг, а обвиняемият е причинил множеството наранявания по главата, крайниците и тялото.

Според съдебния състав съществува и реална опасност той да извърши друго престъпление предвид проявите му като личност с висока степен на обществена опасност.

 Въпреки изложеното въззивният съд намира, че определението на Старозагорския районен съд, с което спрямо Г. Г. е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, е незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.

Мерките за процесуална принуда, в това число и всяка мярка за неотклонение, могат да бъдат взети спрямо обвиняемото лице само в рамките на наказателно производство за деяние, което се преследва по общия ред (наказателно преследване, което се води от държавното обвинение).

В конкретния случай от заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице по досъдебното производство се установява, че описаните увреждания на пострадалата, поотделно и в съвкупност, са причинили на същата временно разстройство на здравето, неопасно за живота - лека телесна повреда.

Според разпоредбите на Наказателния кодекс извършеното от жалбоподателя престъпно деяние (лека телесна повреда) се преследва по реда на частното обвинение (завеждане на наказателно дело от пострадалото лице). Това обстоятелство според закона не позволява спрямо същия да бъде взета каквато и да е мярка за процесуална принуда, включително и “задържане под стража”, поради което обвиняемият е освободен.

Понеже е пуснат без мярка, никой не му налага и забрана да напуска страната. Прокуратурата стори това едва в неделя, когато повторно го задържа по новото обвинение - закана за убийство.

Не само това - на самото дело за мярката в окръжния съд държавното обвинение не настоява за нова експертиза, която да покаже какво е състоянието на момичето. Това може да се направи. Петорна експертиза е назначена едва сега, след като цялата държава се възмути, че обвиняемият е на свобода. А тъй като няма забрана да напуска страната, може и без проблеми да напусне.

Разликата е поне 5 години затвор

Разликите между лека, средна и тежка телесна повреда са съществени не само по отношение на нараняванията, но и в размера на наказанието и старта на разследването и делото. При лека телесна повреда процесът започва по тъжба на бития човек и затова делото се води частно наказателно. Жалбата се подава в 6-месечен срок, разбира се, при наличието на медицинско свидетелство. Тук особеното е, че за да търси правата си, пострадалият е най-добре да си намери адвокат, който да му напише тъжбата, да го представлява в съда, където може да претендира за обезщетение. Например при междукомшийски скандал съседът ви напада, удря ви юмрук в лицето, от който ви посинява бузата. Това е лека телесна повреда.

Наказва се до две години лишаване от свобода или с пробация.

За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. Един шамар или един юмрук в лицето например е лека телесна повреда.

При средна нещата стават далеч по-сериозни. Тук вече се включва активно и прокуратурата, която образува досъдебно производство. Важно е да се знае, че държавното обвинение назначава експертизите, до голяма степен то трябва да улесни пострадалия, който вече не е натоварен със задължението да плаща сам експертизите.

Средна телесна повреда се наказва с лишаване от свобода до шест години. При нея трябва да има трайно отслабване на зрението или слуха или трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност.

Счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето, обезобразяване на лицето или на други части от тялото, постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Най-тежко, разбира се, се наказва тежката телесна повреда - от три до десет години затвор.

Според Наказателния кодекс тя е такава, ако е причинено продължително разстройство на съзнанието. Също така има постоянна слепота с едното или с двете очи, постоянна глухота, загуба на речта, детеродна неспособност.

Законът посочва още, че за тежка телесна повреда може да се говори при обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган. Загуба на бъбрек, слезката или на крило на белия дроб, загуба или осакатяване на крак или ръка, постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, също е тежка телесна повреда. И при трите форми обаче има утежняващи състави на Наказателния кодекс, един от тях например е, ако телесната повреда е нанесена с особена жестокост.