Чували ли сте историята, че емблемата на компанията Philips е вдъхновена от радиста на „Титаник” Джак Филипс, който самоотвержено предава сигнали за помощ, докато корабът потъва, и загива с ръка върху морзовия ключ, когато радиорубката се пълни с вода. Не само звучи героично, а и се подсилва с информацията, че в нощта на сблъсъка с айсберг точно Филипс за първи път използва знаменития код за помощ SOS. И като допълнителен бонус в този драматичен сценарий - логото на Philips представлява точно вълни и звезди, почти като радиопозивната за бедствие Save our souls (Спасете нашите души, или ..._ _ _... на езика на Самюъл Морз).

Фаталната нощ на „Титаник” от 14 април 1912 г. действително ражда изключителни герои и истории за голяма човечност, но тази на радиста Джак Филипс, уви, не е част от тях. Първо, нидерландската компания Philips е създадена повече от 20 години по-рано, а логото с вълните и звездите е сътворено чак след Втората световна война. На всичко отгоре радистът Джак Филипс не само не остава героична диря при драматичната евакуация на пътниците, а дори напротив - точно той е сочен като един от виновниците за морската катастрофа на века. Защото вместо да предаде към капитаните на мостика няколкото достатъчно рано получени предупреждения от околни кораби за плаващи в района опасни полета от ледени блокове, Филипс чука трескаво бакшиши, като предава с морзовия ключ лични съобщения на баровци от кораба към техни роднини в Европа и Съединените щати. Освен това последният сигнал SOS е предаден в радиоефир цели 40 минути преди и последната част от „Титаник”, кърмовата, да поеме своя път към дъното на Атлантическия океан - по простата причина, че прекъсва токът на кораба и радиото спира да работи. В следващите часове радистът Филипс действително загива, но и до днес никой не знае точно как.

Големият позор от фаталната нощ обаче е напълно несправедливо хвърлен върху раменете на Стенли Лорд. Това е капитанът на кораба „Калифорниън”, който предава първи в ефир предупредителния сигнал за плаващите в района айсберги. Стенли Лорд е обвинен, че е бил съвсем близо до „Титаник”, видял е сигналните ракети за помощ, но е останал безучастен. Разследван е от следствието и от сенатската комисия в Ню Йорк, но не успява да се защити. Живее цели 50 години с този позор и когато на смъртния си одър вика нотариус, за да обяви за пореден път, че е невинен, никой не му вярва.

Точно три месеца след смъртта му малко закъснялата реабилитация идва сензационно от Норвегия. Преди да умре, колегата му капитан Хендрик Нес признава, че точно той всъщност с промишления си кораб „Самсун” е наблюдавал безучастно бедствието на „Титаник”. Екипажът му гледал от едва 4 - 5 мили разстояние белите сигнални ракети в мразовитото небе, но вместо да се притече на помощ, загасил светлините и се отдалечил в мрака. Невероятно, но екипажът на „Самсун” помислил, че ракетите са изстреляни от кораб на щатската брегова охрана. А точно от него те се страхували най-много, защото ловували контрабандно тюлени край Нюфаундленд и вече били натъпкали в трюмовете няколкостотин животни. Моряците от „Самсун” разбрали още на следващия ден какво всъщност се е случило, но солидарно запазили срамната тайна. И всъщност племенник на капитана открил негов дневник от 1912 г. и го накарал да признае какво е направил.

В този „Космос” обаче ние ще Ви разкажем историята на един истински герой - главния конструктор на „Титаник” Томас Андрюс. След като оценява щетите от сблъсъка с айсберга и докладва на капитана, че предстои най-лошото в най-кратко време, инженерът отказва да се качи на спасителна лодка и помага до последния си дъх на всеки, когото срещне на борда. Точно обратното на Брюс Исмей, един от собствениците на кораба, който решава да се поставят твърде малко спасителни лодки и кара капитана да плава прекалено бързо, за да постави рекорд за прекосяването на Атлантика (при по-бавна скорост щетите от удара нямало да бъдат катастрофални). Цялата история на родения в богато семейство, но упорит и трудолюбив от дете Томас Андрюс ще прочетете заедно с подробна схема на устройството на революционния за времето си „Титаник”.

От драмата на потъналия лайнер ще се пренесем в още по-далечното минало, но на територията на нашата страна - в българския „Клондайк“ край Брезник ще Ви отведем в храм, построен преди цели 3400 години от шумерите. Ще разследваме как водата се е озовала на нашата планета и как милиарди години по-късно октоподите в нея редактират своето РНК, за да оцеляват в студ и с по-малко кислород. Ще надникнем в Космоса с най-мощните телескопи, за да търсим следи от Големия взрив. Ще спасяваме носорози и бикове и ще разберем най-накрая правилно ли съдът оправдава сомнамбулите убийци и опасно ли е в действителност да ги докосваме, ако ги срещнем на покрива нощем.

Приятно плаване!