От 10 години не бях ходил в Лозенец, защото след поредица разочарования (от храната и водата, та до хората) си казах, че кракът ми повече няма да стъпи там. И заради това заричане - знаете колко силни и обвързващи могат да бъдат емоционално взетите решения - наистина зачеркнах Лозенец от собствената си карта. Категорично и безапелационно. И си минаха 10 години! Миналата събота заради Арт Поток - Фестивал на Изкуствата се върнах. Ще си представя книгата, казах си, ще обърна внимание на читателите, но рано-рано на другия ден си тръгвам. Какво точно се е случило за това десетилетие - обективните и субективните фактори са много, затова няма да анализирам - но видях Лозенец с други очи. Хотелът ми се оказа прекрасен, с очарователна градина и вкусен ресторант, плажът - чист и приятен, но специално снимах водата, защото не беше за вярване. И накрая - хората - културни, забавни, интелигентни, интересни… всички, с които си контактувах следващите 3 дни. Беше преживяване, от което не исках да си тръгвам. Колко важно нещо са емоциите, особено положителните!

*От фейсбук!