С припечеленото от наградни фондове новият
шампион на “Уимбълдън” купи земя , за да строи
луксозни къщи за себе си и за родителите

Световният тенис имаше нужда от мач като този между Карлос Алкарас и Новак Джокович на свещената трева в Лондон. В последно време главните действащи лица в елита сякаш бяха позагубили от блясъка си. Маестрото Федерер е щастлив пенсионер, тореадорът Надал също усеща тежестта на годинките, а сър Анди Мъри трябва да се съобразява с предизвикателството да играе с изкуствена бедрена става. Джокович беше усетил, че младите нямат капацитета да го предизвикат, и се бе втурнал да печели трофеи от Големия шлем, за да остане завинаги номер едно в историята на тениса.

В Лондон великият сърбин обаче трябваше да преклони глава пред съперник, който е с 16 години по-млад от него. И ако позволите още един танц с цифрата 16 – на толкова е Ноле, когато става професионален тенисист през 2003 г., когато се ражда и неговият съперник на финала на “Уимбълдън”.

След зрелищния петсетов трилър статистиците се втурнаха да ни заливат с интересни данни. Като факта, че Алкарас стана най-младият победител в легендарния турнир след Борис Бекер през ужасно далечната 1987 г. Не по-малко любопитно е, че 20-годишният испанец успя да наруши хегемонията на голямата четворка (Федерер, Надал, Джокович и Мъри) в Лондон за първи път след 21 години.

Но стига статистика, да се отдадем на емоциите. А такива имаше в изобилие както в душата на новия шампион, така и в очите на неговия велик съперник. Ноле може и да се държа грубиянски на моменти, да предизвиква публиката по пътя към финала, но след загубата се доказа като изключителен джентълмен, изричайки куп заслужени комплименти към младока, който го свали от трона.

Самият Алкарас също благодари на бате Новак с характерната си смутена физиономия. Може и да е новият крал на световния тенис, но държанието му продължава да си е точно такова, каквото отива на един 20-годишен хлапак.

Светкавиците на камерите и овациите на публиката го разстройват. Той просто още не е свикнал да бъде толкова невероятно популярен.

“Притеснявам се от мисълта, че съм известен. Притеснявам се и от мисълта, че трябва да се срещам с известни”, призна си победителят в два от турнирите от Големия шлем. В родното му градче Ел Палмар продължават да го знаят просто като Карлито – момче, което от сутрин до вечер се “трепе” на корта и няма никакво желание да се изнесе от жилището на мама и тате. Тези дни родителите на световния номер 1 също трябваше да влязат под светлината на прожекторите.

Съседи разказаха пред испанските медии, че задружното семейство на Алкарас обитава просторен апартамент, разположен над популярна сред младите хора в Ел Палмар дюнерджийница.

Години наред верните клиенти на дюнерите с телешко и онзи вълшебен млечен сос се тълпят пред винаги заредения с месо шиш, за да задоволят вкусовите си рецептори.

Сега ги очаква промоция 2 в 1 - хем хапват среден дюнер за малко над 4 евро порцията, хем могат безплатно да зяпат в прозорците на жилището, което приютява поне два пъти в годината първенеца в световната ранглиста.

Алкарас пътува постоянно, печели и губи мачове, но гледа за празниците да си е при мама и тате. Въпреки че вече спечели няколко десетки милиона, той така и не се престраши да си купи собствен апартамент. Чак сега, след спечелването на “Уимбълдън”, Алкарас реши да се възползва от спестяванията си. Младокът купи три съседни парцела на около 15 минути с кола от сегашното семейно жилище и възнамерява върху тях да построи къща за себе си и за собствените си родители.

Новият шампион очевидно тепърва ще се учи как по най-добрия начин да се възползва от славата и парите, които вече го преследват като неуморни хрътки. Навремето баща му го учи преди всичко да е пестелив, тъй като самият той не успява да развие тенис кариерата си заради безпаричие. По бащина заръка Карлос предимно трупа спечеленото както от наградни фондове, така и от куп спонсорски договори с водещи производители на спортна екипировка, часовници и автомобили.

Още много стоят на прага му в очакване да ги приеме, за да го заслепят със собствените си финансови оферти. Защото Алкарас е бъдещето на световния тенис и от него се очаква да бъде наследникът на остаряващите членове от великата четворка.

Може и да се усмихва свенливо, но в ръцете и краката му е съсредоточен огромен талант. Доказват го и цифрите на Международната тенис организация. Според техен анализ Карлос Алкарас е променял стила си на игра съобразно съперника във всеки един мач до финала. А специално за решаващия сблъсък е настроил до секундата собствения си хронометър, за да се справи с великия Джокович. Пак според същия анализ специално за финала младият тенисист увеличава скоростта на сервиса – в първия двубой срещу Жереми Шарди той изстрелва топката със средна скорост от 189,55 км/ч, а срещу Ноле вече е 195,2 км/ч.

По същия начин Алкарас увеличава скоростта и на втория си сервис, пласира повече топки в тялото на съперника, влага повече сила във форхенда си. С две думи – рискува всичко! И сега е шампион, а световният тенис може да е спокоен, че има кой да наследи старите кучета.