От години не пея само попфолк

Ходя на гроба на Вазов, оставям цветя

Преди десетина дни певицата Андреа пусна кавър на сръбската песен Dzanum, в която се разказва за болката, която няма с кого да споделиш, и за самотата. Посвещава я на прабаба си, чийто музикален талант от сцената на театър “Ренесанс”, е възхитил самия Иван Вазов. Той дори подарява роза и изпраща картичка с послание да продължава да пее. Андреа снима видеото към песента на гроба на Иван Вазов. Появиха се критики, че певицата няма право да снима на това място и името на големия творец било поругано, защото на гроба му звучала чалга. Оказа се, че нарушения няма, а самата песен всъщност изобщо не е фолкпарче, а е попмузика, в която има и рокелементи.

- Защо се случи този скандал с клипа към песента Dzanum, който снимахте на гроба на Иван Вазов?

- От години има проблем с попфолка. Преди време с Кубрат бяхме поканени да занесем енциклопедии в едно училище. Той беше зает и отидох с Валери Божинов, с когото сме приятели от деца. Стана страшен скандал. Питаха откъде накъде аз ще давам енциклопедии. Отидоха в моето училище - Първа частна гимназия “Уилям Шекспир”, извадиха дипломата ми, направиха интервю с директорката, която каза, че съм била отличничка. Тогава Кеворк Кеворкян написа много хубав материал, с който попита попфолкът ли е проблемът на държавата. Сега ме нападнаха, че видео за попфолк парче е снимано на гроба на Вазов. Но това е поп песен, в която има дори рок елементи, сърбите не правят само попфолк. Аз направих кавър на изпълнението на Тея Дора, на която се възхищавам. Направих моя прочит на тази песен, много се притеснявах от сръбския, затова до мен имаше човек, който говори езика и следеше да не направя грешка. Дадох си сметка, че хората дори не са си направили труда да изслушат парчето и да чуят, че това е попмузика. Не са си направили труда да се поинтересуват, че от години не пея само попфолк. Изпълнявам модерна музика. Имам песни с Шаги, който е рапър. Едно от парчетата ми е на испански, попмузика, и

има вече 110 млн. гледания, няма чалга в нея

Защо никой не говори за тази песен? Защо хората продължават да плюят попфолка, а в същото време не спират да го слушат? Той нямаше да съществува, ако нямаше интерес към него, не е ли така?! Отдавна щеше да изчезне. Това са двойни стандарти, двуличие към музиката.

Седнете и слушайте тази песен Dzanum, освен че музиката не е попфолк, текстът е с много дълбоко послание. Тя е саундтрак към сръбския сериал “Южен вятър”, в който участват и български актьори, в момента дори се върти по наша телевизия.

- В крайна сметка се оказа, че не сте направили нарушения с този клип, какво ще кажете на хората, които ви критикуваха?

- Тук искам да добавя нещо. Появи се интервю с някаква госпожа, в което каза, че си измислям, че прабаба ми е пяла и участвала в спектакли в театър “Ренесанс”. Родителите ми казаха, че няма смисъл да се занимавам с тази тема, но мен ме заболя, защото тя оскверни по някакъв начин името на прабаба ми. Разбрах, че тази жена работи в Народен театър “Иван Вазов”. Моята баба Тодорка Ахтарова 30 години е работила там като помощник-режисьор, суфльор и актриса. Работила е със Стефан Данаилов, с Григор Вачков са били близки приятели. И тази жена, която работи на същото място, където е работила моята баба, заявява, че може би си измислям. Мога да приема обидите към мен, защото нали съм попфолк певицата, но не мога да приема обидите към моя род. Имам дневник, останал от прабаба ми Ана Ангелова, в който тя е записвала всичко за спектаклите, в които е участвала в театър “Ренесанс”, в него разказва и за Иван Вазов, който, след като я е гледал на сцената, е дал роза и изпратил картичка.

Искам да напиша книга за нея

Знаете ли каква е иронията, това е мястото, на което направиха “Син сити” и аз пеех там много години.

Знаете ли какво ще стане, ще минат 100 години и за попфолка ще говорят, както сега говорят за Мими Балканска. Ще казват: “Навремето се е слушало такава музика”. Ще останат по-хубавите парчета, със стойностни послания. Самата аз харесвам точно такива песни, не слушам пошлите. Попфолкът може да бъде красив, всяка музика има хубава и грозна страна.

Ще ви кажа и още нещо. Живея до ЦУМ и от осем години ходя на гроба на Иван Вазов. Всяка вечер, когато разхождам кучето си, минавам оттам, той е осветен, много добре поддържан, оставям цветя и си тръгвам. Веднъж заведох там и Кубрат. Имам интерес към историята, обичам да откривам красивите и важни места в София.

- Колко време прабаба ви е работила в театър “Ренесанс”?

- За кратко, дори е замествала Мими Балканска, много известна за времето си певица. Но прадядо ми Георги Ангелов я е спрял, не се е приемало като добра професия и е казал, че трябва да си гледа децата.

- Освен нея в рода си имате ли и други хора с музикален талант?

- Дядо ми ме учеше да свиря на китара и акордеон. Прадядо ми е свирел на флейта в театър “Ренесанс”, всъщност именно там се запознава с прабаба ми. Но е бил и художник. Като малка аз също се занимавах с рисуване и кандидатствах в Художествената гимназия, приеха ме, но реших да уча в английска гимназия. Другата ми прабаба е била цигулар, а прадядо ми Михаил Ахтаров е бил дългогодишен цигулар на първия мъжки хор “Кавал”.

- А вие кога започнахте да се занимавате с музика?

- Имахме къща в Банкя и в първи клас, когато БНТ пускаха “Четирите годишни времена” на Вивалди, аз се криех и слушах “Зима”, това ми беше любимо. Тогава майка ми видя, че имам интерес в тази посока. Започнах уроци по пиано при сестрата на дядо ми, която е оперна певица. Започнах да ходя на солфеж, а след това и на уроци по рисуване. Така ми мина детството - с безкрайни уроци. Куцаше ми математиката. (Смее се.) Майка ми много се ядосваше, защото е учила висша математика и събота и неделя пък тя ми преподаваше математика.

- Каква беше наградата, която получихте в Кипър преди броени дни?

- Наградите се организират почти всяка година и церемонията е в турската част на Кипър. Аз получавам покана за тях за трети път. А призът, който получих, е за българка с най-големи успехи, представила държавата си навън.

Церемонията беше като оскарите

и се предаваше директно по техните турски телевизии. Невероятно изживяване, присъстваха много големи звезди от цял свят. Присъстваше и много популярна турска певица. Интересно беше, че веднага след моето участие тя ме последва в инстаграм. Стана ми много приятно, защото тя от години е голямо име на турския пазар и има много големи хитове. Може в бъдеще да направим някаква колаборация, ще видим.

- Качили сте се на сцената и със свое изпълнение.

- Заедно с албанския певец Фатмир Суфа изпълнихме нашия дует In Love. Оказа се, че и в Албания слушат моите песни, затова направихме този сингъл в началото на тази година. Клипът стана много хубав, снимахме го в Тирана.

- Имате доста общи изпълнения с различни певци, как се случват тези проекти?

- Те ме канят, харесват музиката ми и искат да записваме заедно. За Албания знаех, че там се слуша моята музика, защото имам много предложения за участия и дуети. Но най-интересна беше колаборацията, която направихме миналата година в Армения със Саргис Аветисян. Парчето излезе съвсем наскоро. Това е по-различен пазар, освен арменски говорят и руски. И отидох там с баща ми, който говори перфектно руски. Бях много впечатлена от организацията там, клипът беше високобюджетен, бяха донесли впечатляваща техника, много добро осветление. Режисьорът беше един от най-добрите там. Много съм им благодарна и се радвам, че бях част от този проект. След това, на Нова година, бях в Брюксел, където пях мои песни и тези, които изпълняваме с Кости, само пред арменска публика.

- Колко дуета имате?

- Нямам представа, не съм ги броила. Но се гордея, че песните ми се слушат в други държави. Когато се правеха наградите на “Пайнер”,

винаги ми даваха приз за посланик

на българската музика. И мисля че Митко Пайнера е бил прав, като послание моите песни се слушат във всички балкански държави. Чувала съм, че се въртят в Дубай, в европейски страни, в Америка. Това означава, че си посланик. И най-хубавото е, че са на български. Получавала съм съобщения от фенове, в които пишат, че заради мен са започнали да учат нашия език, защото искат да разберат текстовете на песните ми.

- За какво обичате да пеете, вкарвате ли в парчетата си лични преживявания?

- Всеки артист, без значение в коя сфера е, има нужда да преживее нещо, което да го вдъхнови. Когато чуя една песен и нещо ми трепне в душата, си казвам, че искам да участвам, да предам емоцията си на хората и те да усетят същото, което съм почувствала аз.

- Кои признания са ви най-важни?

- Щастлива съм, че хората в България ме знаят като артист, но ние сме малка държава. И когато отидеш в страна, която е много по-голяма от твоята, хората не разбират езика ти, но те разпознават, ето това е най-голямата награда. Осъзнаваш, че си направил нещо, че си докоснал сърцата на хората по света.

- Къде най-често ви канят?

- Многократно получавам покани от почти всички държави от бивша Югославия. Турция, Албания, но може би съм единствената, която е канена в Азербайджан и Грузия. В Русия през 2016 г. имах много голям концерт заедно с техни звезди.

- Нужна ли е провокацията, за да се пробие в музикалния бизнес?

- Всеки трябва да знае какъв артист иска да бъде. Ако по някакъв начин се асоциираш с провокативен образ, няма нищо лошо, това е шоубизнес.

Това не означава, че си такъв и в живота

Знаете, че 15 години бях само с един мъж, а иначе имах много скандален образ на сцената. Човек на сцената е един, а извън нея е съвсем друг.

- За раздялата ви с Кубрат се изписа какво ли не. Защо всъщност се разделихте и в какви отношения сте сега?

- Нормално е при раздяла хората да преминават през някакви стадии, има гняв, огорчение. Дори в приятелството се случват такива неща. Но вече сме големи, интелигентни хора и отношенията ни са абсолютно приятелски. Разбрахме се, че всичко, което се е случило, е само между мен и него и няма да го коментираме.

- Има ли мъж до вас сега?

- Не.

- Какво правите в свободното си време?

- Изобщо нямам такова. Заминавам за Румъния, ще записвам парче с “Глобъл рекърдс”. С Кости също обмисляме да направим нещо ново. Имам доста ангажименти, предложения и от други румънски продуценти. Моята мечта обаче е да се занимавам с кино, но не само като актьор, искам да продуцирам, да режисирам. Не знам дали ще се осъществи в тоя живот, времето си минава... то не чака никого.

- Правите ли някакви стъпки в тази посока?

- Изкарах един семестър актьорско майсторство в Нов български университет. Но след участие е много трудно да се събудиш в 6 часа, за да се приготвиш за лекции.

Опитвах се да бъда на няколко места едновременно,

но не се получи. В един момент здравето ми започна да куца и се наложи да прекъсна. И сега обмислям да ходя на уроци по актьорско майсторство.

- Какво ви струва музикалната сцена?

- Нищо не ти коства, когато обичаш това, което правиш. Иначе, естествено, е трудно, когато пътуваш, не спиш, болят те краката. Аз имам проблеми със ставите по наследство от майка ми, болят ме и сега пия някакви витамини. На участия се случва да седна на земята и ме обвиняват. Истината е, че на моменти наистина болката в краката и ръцете е много силна.