Силният пол лъже по-често и с увереност, че го прави по-умело. Жените пък, хванати в неистина, изпитват страх и паника, разкрива в книга криминалният психолог д-р Мария Стойчева

Детекторът на лъжата разкри над 100 убийци 

Мъжете лъжат много по-често от жените за сексуалния си опит. Това е свързано с потребността им да подчертаят мъжествеността си като ключов елемент на самочувствието и самоуважението си. Представителите на силния пол също така са склонни да манипулират с неистини деца и представители на властта, а ако бъдат разкрити, се оправдават с въздействия и обстоятелства от социалната среда. Мъжете по принцип лъжат много по-често от жените и демонстрират увереност, че го правят много по-умело от тях.

За жените пък е характерно, че често запазват мълчание, когато са хванати в лъжа, и изпитват страх и паника, когато изричат неистини. Представителите на слабия пол често лъжат, за да накарат другите да се чувстват по-комфортно, докато мъжете го правят основно, за да подобрят собствената си репутация. Различието на лъжите при мъже и жени се откроява в научно изследване на над 44 000 души. То и още много факти за лъжата може да научите от книгата „Полиграфско изследване на лъжата при разследването на престъпления”. Автор е д-р Мария Стойчева от Института по психология на МВР.

Изследване от 90-те години на миналия век например показва, че хората лъжат средно между 1 и 3 пъти на ден. При своята комуникация през деня използват 25 процента неистини, а почти 100 процента от хората са излъгали поне веднъж дори своя психотерапевт, разказва още в книгата си криминалният психолог.

В същото време преобладаващата част от хората - над 92 процента, се определят като честни, въпреки че 63 процента от тях признават, че лъжат, а 29,5, че лъжат понякога. Това изследване ясно показва, че хората възприемат неистината като част от ежедневието. Те лъжат системно и с различна честота и скриването на истината е част от обичайното им поведение. Нещо повече, способността да се лъже вече се приема не като проблем и порок, а като важна характеристика на междуличностното взаимодействие. Съвременни изследователи дори смятат, че способността да се изричат неистини е белег на нормално развитие на индивидуални умения за планиране, съобразяване и самоконтрол.

Най-често хората лъжат заради власт, влияние, алчност, страх, фалшиво самочувствие, нарцистични ползи, за да предпазят себе си и близки. При сканирането на мозъка на хора, които са излъгали, чрез функционална магнитно-резонансна томография се констатира активиране на структурата nucleus accumbens в предния мозък, която играе основна роля в обработката на информацията за очаквани възнаграждения.

Затова човешката алчност, като израз на силната потребност от придобиване и притежание, се очертава като възможен катализатор за изричането на лъжи. Същото изследване показва, че човешкият мозък привиква към стреса и емоционалния дискомфорт, причинявани от казването на неистини. Тази удобна адаптация е свързана с дейността на друга мозъчна структура - амигдалата, която участва в обработката на емоциите. Това е и мозъчното обяснение на превръщането на лъжата в стереотип за социално реагиране и адаптация на индивида, без да го притесняват негативни емоции като вина, срам и страх, обяснява в книгата си д-р Мария Стойчева.

Тя цитира и други изследвания, които показват, че хората лъжат най-често, за да получат одобрение, за да спечелят нещо, за да не обидят някого, от страх и много по-рядко по навик или за удоволствие. Те лъжат, предизвикани най-често от конкретна ситуация и заради характера и възпитанието си и много по-рядко заради професията, образованието си или пък заради генетични предразположености.

Във всекидневието хората лъжат най-често колегите си, непознати, представители на властта и по-рядко родители, случайни познати и деца - тоест по-лесно се казват неистини пред мъже и жени, които не са от тяхното близко обкръжение. С фалшиви истории пред тях лъжците подчертават собствената уникалност. Също така научно доказано е, че много по-често неистини казват хората, които са без брак или не живеят с постоянен партньор.

Когато бъдат разкрити, те най-често започват да се оправдават, да отричат или да обвиняват други и много по-рядко си признават, сърдят се или запазват мълчание. Това показва категорично, че хората не са склонни да признават, че лъжат. И почти винаги прилагат различни тактики за оневиняване, игнориране и дистанциране от неудобната ситуация.

Друго изследване пък показва, че много често хората вярват и не се противопоставят на очевидни лъжи дори и при ясни и очевидни доказателства срещу тях. Обикновено индикаторите за неистина се пренебрегват, когато лъжата се изрича от човек, когото харесваме, когато фалшивата история ни носи субективни ползи, допринася за избягване на някакви негативни емоции. Приемането на лъжата е свързано с потребностите на хората да изграждат и поддържат доверителни отношения с другите.

Има, разбира се, и хора, които лъжат, защото са жертва на самозаблуждение или самоизмама. Характерно за тях е, че разпространяват невярна информация с голяма убедителност, тъй като са я приели за истина. Те нямат вътрешни притеснения, защото въобще не осъзнават, че лъжат.

Най-много неистини изричат младите между 9 и 17 години - тийнейджърска възраст, когато подрастващите се нуждаят особено силно от приемане, одобрение, себеутвърждаване. И съответно най-малко лъжат децата между 6 и 8 години и възрастните над 60 години.

При престъпниците пък прикриването на престъпление чрез лъжа е осъзнат акт на самозащита. Чрез изследването с детектор на лъжата се разкриват именно такива преднамерени и обмислени лъжливи твърдения. Лъжата е част от всекидневното поведение на хората и затова те не изпитват притеснение и вътрешен конфликт при нейното изричане. Вътрешното безпокойство, вина и страх се пораждат и активират всъщност от възможността изречената неистина да бъде разкрита. Личното решение да се излъже провокира възникването на вътрешен конфликт, който създава чувствителна зона в съзнанието на човека. Тази зона е силно емоционално натоварена с опасения, страхове, вина и тревожност. Тя става причина за психична дезорганизация и активира защити с цел освобождаване на психиката от състоянието на вътрешен дискомфорт. Човекът, който е решил да скрие истината, се опитва да възвърне психическия си баланс, като освободи съзнанието си от травмиращия ефект на разминаването между собственото убеждение, че е честен човек, и изречената лъжа. Но тази потребност да каже истината и да намали дисонанса се сблъсква с потребността от себесъхранение и избягването на негативни лични последици. Така тези две противостоящи тенденции действат едновременно и поддържат латентно напрежение в сензитивната зона на съзнанието.

По време на полиграфско изследване, по-полярно известно като “детектор на лъжата”, се възбужда именно тази сензитивна зона чрез задаване на подходящи добре обмислени въпроси. Актуализирането на спомена за престъплението освен когнитивен дисонанс предизвиква преживяването на емоции като страх от разкриване и чувство за вина. Точно тези емоционални процеси водят до протичането на интензивни физиологични реакции на вегетативната нервна система на човека, които се улавят от полиграфа.

В книгата на д-р Мария Стойчева са представени не само основните характеристики на феномена „лъжа”, но и много подробно техниките за изследване с детектор на лъжата. Криминалният психолог за първи път анализира причините за постигането на неопределени полиграфски резултати в последните години в работата на МВР при разкриване на различни престъпления.

„Неразбирането, нарушаването и неприлагането на правилата за работа с детектор на лъжата оказват негативно влияние не само на експертната оценка за истината във всеки отделен разследван случай, но и въобще в доверието върху полиграфския метод - заключава Стойчева. - А той сам по себе си не допуска грешки при диагностиката на лъжата. Грешките обикновено се допускат от специалистите, които го прилагат.”

Детекторът на лъжата разкри над 100 убийци

Само в последните 15 години в България чрез провеждането на разпити с детектор на лъжата са уличени повече от 100 убийци, изнасилвачи, грабители и извършители на други тежки умишлени престъпления, припомнят криминалисти и психолози. Публично известни са десетки случаи, когато заподозрени по време на беседата с полиграф в Института по психология на МВР правят пълни самопризнания, отвеждат криминалисти до веществени доказателства за престъпленията си и след това получават от съда тежки присъди.

Руснакът Герман Костин се провали на тест с детектор на лъжата в института по време на разпита си за двойното убийство на Анна Леонтиева и 5-годишния й син Никита. Останките от трупа на 35-годишната жена бяха открити край Приморско, а на малкия Никита - в куфар в реката край село Долни Пасарел през 2015 година.

През март миналата година Герман Костин получи 20-годишна присъда за двете престъпления от Софийския градски съд. Очаква се произнасянето на втората инстанция по делото.

31-годишен мъж на име Адриан е убиецът на изчезналия на 14 юни 2012 г. Николай Йорданов. Извършил е убийството в апартамент в квартал „Овча купел“ в София, където е бил на квартира. Бил е безработен от почти година и е извършил престъплението с цел грабеж. Направил е пълни самопризнания, след като е бил подложен на полиграфско изследване от криминални психолози. Убиецът получи 30 години затвор за извършеното тежко престъпление.

30-годишният Никола Камберов-Синдбад бе обвинен за убийството на Божидар Моллов в гр. Пловдив, станало в далечната 2003 г. Цели 14 години случаят остава неразкрит. Развитие има чак през 2017 година след неочаквани показания на свидетели. След като е подложен на полиграфско изследване и се проваля на тестовете, Синдбад се пречупва и прави пълни самопризнания, че е извършил убийството, мотивиран от ревност. Върховният съд потвърди 5-годишната му присъда, получена точно година преди да изтече давността за това престъпление.

Заподозрян в убийството на 11-годишния Станислав от видинското село Лагошевци е британският гражданин Дейвид Брансън. Брансън, който живее в селото от пет години, е подложен на разпит с полиграф и след като е идентифициран като извършител на убийството, прави самопризнания. Дейвид Брансън излязъл на улицата, провокиран от скимтенето на кучето си. Видял момчето Станислав, за когото имал съмнение, че тормози домашния му любимец, хванал го за врата и започнал да го души. Влачил тялото през полето и го скрил в една падина.

На 28 февруари 2012 г. 32-годишната Даниела Кацарска е убита във входа на блока, в който живее в гр. Дупница. Главата на жената е разбита с желязна тръба. За убийството е обвинен съпругът й Евгени Кацарски, с когото е била в процес на развод. В нощта на убийството около 22 часа Даниела се прибира заедно с приятеля си, който на известно разстояние от входа на блока я оставя да се прибере сама. Приятелят на жертвата вижда мъж, който удря с метална тръба Даниела по главата и след това бяга от местопрестъплението, като изхвърля тръбата в боклукчийска кофа. Резултатът от полиграфското изследване потвърждава истинността на показанията на приятеля на жертвата. Опирайки се на тях, полицията намира оръдието на престъплението в кофата за боклук и извлича веществено доказателство, уличаващо Евгени Кацарски като извършител на убийството. Той получи 17 години затвор.

След разпити на детектор на лъжата бяха разкрити и някои от най-заплетените убийства в по-новата история на България. Като например на ватманите Анита Методиева и Лазар Колибаров, които бяха умъртвени през 2000 година в София от колегата си Явор Христов. На теста с полиграф преди години се провали и Лазар Колев, който получи доживотна присъда без право на замяна за бруталното изнасилване и убийство на сестрите Белнейски от Пазарджик.

През ноември миналата година, когато цяла България следеше драмата с изчезналия Сашко от Перник, баща му се яви доброволно на детектор на лъжата в Института по психология на МВР. Резултатът показа, че той няма нищо общо с изчезването на детето, което се потвърди напълно, след като скоро след това то бе намерено от спасителите в гориста местност край града.