Борис Христов (18 май 1914 - 28 юни 1993 г.)

Сестрата на Гео Милев и леля на Леда Милева - Пенка Касабова, е първата и най-голяма любов на великия български бас Борис Христов. Истината за тяхната любовна история, крита десетилетия наред, излезе наяве едва преди няколко години, когато наследниците на Леда Милева решиха най-после да издадат мемоарите на Пенка Касабова “Любов и талант”.

Те са посветени изцяло на любовта ѝ с младия Борис Христов и приживе Пенка Касабова, която почина през 2000 г. на 99-годишна възраст,

е наложила забрана над издаването на книгата

Едва след като през 2010 г. почина съпругата на Борис Христов - италианката Франка де Рензис, а няколко години по-късно - и племенницата на Пенка Касабова Леда Милева, наследниците им решиха, че истината за младостта на Борис Христов няма смисъл да се крие повече.

Пенка Касабова, родена през 1901 г., е първата българка с висше образование по предучилищна педагогика, която е по-известна като организатор на първите детски градини в България и автор на много книги по предучилищна педагогика. Завършила е бакалавърска степен в Колежа за детски и начални учители в Илинойс, САЩ.

Когато се запознава със студента по право Борис Христов през 1937 г., между тях пламва любов от пръв поглед, независимо че

тя е с 13 години по-възрастна от него

Борко, както го нарича тя в записките си, се оказва доста стеснителен и емоционален младеж, който, независимо че пее в хор “Гусла”, изобщо не вярва, че от него би станал певец.

С педагогическия си талант Пенка Касабова веднага преценява потенциала на Борис Христов. Освен че го насърчава да се яви на прослушване в операта и в консерваторията, тя целенасочено се опитва да му изгради вяра в собствените сили.

Голямата си крачка към световната оперна сцена певецът прави на един молебен за Богоявление през 1942 г. След ритуала цар Борис III кани в двореца всички, участвали в него, включително певците от хора на храм “Свети Александър Невски”, сред които е и Борис Христов.

Насред почерпката монархът моли някой да му изпее песен. “Невероятно звучи, но

Борко изпял песента за цар Никифор

Срамежливият, стеснителният, несамоувереният Борис запял! Запял пред царя!”, пише възторжено Пенка, на която още същата вечер Борис Христов разказва за срещата в двореца.

Тя има основания да е втрещена от смелостта му. Нали лично го е увещавала с дни да се яви на прослушване при проф. Мара Цибулка в консерваторията, а той все се дърпал, че го е срам и се бои от провал.

За пеенето си пред монарха обаче има две “оправдания”. Едното е виното от царската изба, което му дало кураж, а другото е: “Ангел, Ангел ме накара. Горе главата, Боре, дошъл е твоят час да попееш пред царя”.

Ангелът не е небесно видение, а диригентът Ангел Попконстантинов. След изпълнението Борис Трети отива при певеца и му казва: “Не мислите ли, че

сте сбъркали професията си

С този глас можете да станете много щастлив и да ощастливите България”, казал монархът. По онова време Борис Христов вече работи в Софийския градски съд.

Борко от двореца тича право у Пенка и развълнувано ѝ разказва случката. Тя възкликва: “Трябва да се решиш. Зарязваш правото и се отдаваш на музиката”. С пълното съзнание, че това ще е началото на края на тяхната връзка.

Царят нарежда на Министерството на просвещението да отпусне стипендия на талантливия младеж за обучение в Италия. Той не иска да замине, бои се Пенка да не го изостави, но тя се кълне: “Не, Борко, не! Ще ти пиша и от разстояние пак ще сме заедно”.

През май 1943 г. Борис заминава за Рим. На сбогуване Касабова му подарява златно кръстче с думите: “Да ти напомня за моята вяра в твоя успех”. Христов го носи на врата си до кончината си на 28 юни 1993 г.

Трагичното в тяхната любовна история обаче настъпва след заминаването на Борис Христов в Италия. Разделят ги първо Втората световна война, след това Желязната завеса, а накрая и Държавна сигурност.

През 1946 г. Пенка Касабова прави опит да получи разрешение да посети любимия си в Италия, но Държавна сигурност иска от нея да подпише декларация, че доброволно ще докладва, като се върне, всичко видяно. Тя възмутена отказва.

Горе-долу по същото време Министерството на просветата праща писмо на Борис Христов в Италия, че е длъжен

или да се върне в страната, или да върне стипендията

Той отказва и се превръща в невъзвращенец. Не го допускат в страната дори за погребението на баща му през 1958 г. Първото му посещение в страната е едва през 1963 г., когато е вече световноизвестен певец и режимът, ще не ще, трябва да се съобрази с неговата популярност.

Когато през 1949 г. Борис Христов се жени за италианката Франка де Рензис и става италиански гражданин, Пенка Касабова е по своему щастлива. “Той има нужда от жена до себе си в този момент”, пише тя в мемоарите си.

Виждат се чак през 1965 година - след 22-годишна раздяла. Уж са остарели, помъдрели,

но разговорите им са същите

Сякаш никога не са се разделяли.

Той я поглежда с мечтания от нея топъл и нежен поглед и казва: “Пенка, искам да падна пред теб на колене и да поискам прошка... Ти имаш специално място в сърцето ми - там никой никога не може да влезе!”, казва той.

В края на 70-те години на ХХ век, седнал на шкафчето за обувки в антрето ѝ на ул. “Капитан Андреев” 6, великият бас ще признае: “Пенка, чедо мое! Ти си в кръвта ми! Нас само смъртта ще ни раздели!”. Думите му са пророчески. Те остават духовно свързани до последния си час.

Пенка никога не се омъжва и надживява любимия си с осем години.

Самият Борис Христов почина в Италия, но по негово желание бе опят и погребан в родината си. Със специално решение на Светия синод той стана един от тримата българи през ХХ век, които бяха опети в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, без да е бил висше духовно лице. Приживе големият бас направи огромно количество записи на литургични песнопения, част от които записа именно в “Св. Ал. Невски”. Включително и “Многая лета” от Бортнянски, която звучи в България на всяка Нова година.