Обичаше предизвикателствата, риска, търсеше състезания и тръпка, разказва съпругата му, с която живеят заедно 53 години

Най-тежко приема начина, по който го махат от НДК през 2011 г., завеждат 33 дела срещу него, той печели 32 от тях

"Той беше интересен и много съдържателен човек. В него имаше силно увлечение към предизвикателствата, търсеше тръпка, да има състезание, игра, риск. Просто това му беше в природата, в кръвта.” Това разказва пред “24 часа - 168 истории” конституционният съдия проф. Емилия Друмева, съпругата на дългогодишния директор на НДК Христо Друмев, който почина на 90-годишна възраст.

“При мен е точно обратното – допълва тя. - Сега си давам сметка, че се е получавал един баланс по този начин. С Христо имахме 14 години разлика във възрастта. Няколко години бяхме приятели и накрая се оженихме доста бързо. Запознахме се, когато аз бях последна година ученичка в Немската гимназия в София, а той беше импресарио в “Концертна дирекция”. Станахме приятели. Трябваше да организираме концерт в ГДР. След това той

замина за Ирак, Багдад, където е работил като юрисконсулт в “Техноекспортстрой”

- българска фирма, която строеше извън страната.

Там прокопават канали и работят по изграждането на канализацията на целия град. Това бяха много години, в които ми пращаше по някое писмо от време на време. Лятото на 1969 г. се върна и се появи с въпроса: “Знаеш, че отдавна съм с идеята да се оженя за теб. Искаш ли да станеш моя съпруга? Ситуацията е такава, че сега е моментът, годините ми вече са напреднали.” Бързо се оженихме. Свидетели бяха моята и неговата сестра. Тогава бях последна година студентка по право.

Заминахме за Багдад. Казвал ми е, че още когато сме се запознали, подготвяйки пътуването за ГДР, у него е назряла идеята, че иска да има такава съпруга като мен, и ме е набелязал още тогава. Затова ми казваше да не правя прибързани стъпки за важните неща в живота.

С него винаги беше много разнообразно и интересно

Може би това ми помогна да взема решението и да кажа “Да”, давайки си сметка, че животът ми ще бъде интересен. Ще се случват различни събития, няма да има еднообразие. Постепенно се изгради отношението, връзката между нас – той бе партньор за мен, приятел, баща на децата ми, любим човек. 53 години бяхме заедно – от 1969 г. досега. До тази раздяла. Колкото един човешки живот.”

Докато са в Багдад, младата Емилия забременява с първата им дъщеря. Месец преди да роди, се връща в България. “Бебето поотрасна малко и аз се върнах да прибера багажа – спомня си проф. Друмева. - Качихме се с Христо в колата и пътувахме от Багдад през Сирия, Турция и България. Имахме много премеждия с наводнения, в пустинята бяхме без предно стъкло, защото при един инцидент се счупи. Едва се прибрахме живи в София.”

Христо Друмев е роден на 7 август 1932 г. в София. През 1955 г. завършва специалност “Право” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Професионалната му кариера започва в Министерството на външните работи, където отговаря за Северна и Южна Америка. Произхожда от богато семейство. Баща му е имал фабрика, но е бил с леви убеждения. Въпреки че подкрепял комунистическия режим, след 9 септември 1944 г. му е отнето всичко. Оставят му само един апартамент, в който да живее семейството му. На Христо Друмев дори не му било позволено да кандидатства за обучение.

Чрез близък на семейството министър, който им бил и адвокат, Друмев влиза да учи и завършва право. Така го вземат на работа във Външното министерство. Бил е с три западни езика, а негови стажанти са били Андрей Луканов и Петър Младенов. Когато обаче сменят министъра, разбират, че Христо е със статут на лице, пострадало от Народната власт, и го освобождават. След това три години стои без работа.

“След завръщането си от Ирак оглави държавното обединение “Филм България”, занимаващо се с внос и износ на филми – спомня си още проф. Друмева. – Продаваше успешно български филми в чужбина, въпреки че това бе сложна задача. По-късно като дипломат имаше всички сложности на тази професия, тъй като бяхме държава от социалистическия строй. Тогава сме ходили във Франция и Германия. Но той работеше като съветник по културата. Успешно представяше изложби, филми, събития, концерти и всичко това беше много подредено с ясна цел и малко средства и възможности.”

В продължение на 17 години Христо Друмев е аташе по културните въпроси на България в Париж, Франция, и в Бон, Германия, и е директор на “Дом Витгенщайн” във Виена.

“Значително място в живота му заемаше и спортният бридж

– обяснява съпругата му. - Играта е много интересно занимание, което стимулира разсъждението. Христо постигна голямо международно признание в началото на 80-те - бриджът стана вид спорт. Стигна се до създаване на федерация, както имат всички други дисциплини. Известно време той беше в ръководството. Христо имаше много титли, но най-важното беше, че беше изключително талантлив. Той е два пъти световен шампион, веднъж с български партньор, а втория път със смесен отбор като треньор. Бриджът му доставяше голямо удоволствие. Умееше го и го правеше много елегантно, с талант и разбиране.”

През 1988 г. Христо Друмев се завръща в България и става зам.-генерален директор на НДК, а през 1990 г. и генерален директор на Двореца. Заема поста в продължение на 21 години - от юни 1990 г. до 4 май 2011 г. Под ръководството на Христо Друмев НДК се превръща в място за прояви на всички видове изкуства.

“Тогава той беше наясно какво иска да постигне и как да го направи – допълва проф. Друмева. - В началото на 90-те години Иван Костов бе министър на финансите в едно смесено, преходно правителство. МС тогава извади от държавния бюджет редица големи предприятия и едно от тях беше НДК.

Предвижданията бяха, че той ще фалира, защото няма да получи нито стотинка

Обаче Христо постепенно започна да постига невероятни резултати. Сградата, която я познаваме голяма, строена като дворец, с едни огромни, въздушни пространства, които не се използват, трудно се отопляват, постепенно се промени. НДК се превърна в активно живеещ център на събития – големи концерти, малки камерни форми, конгреси, включително политически, икономически и търговски изложения.

Разбира се, имаше критика, но хората прекарваха там по цял ден, защото нямаше молове, а само един ЦУМ. Преживяване за целия ден, като вечерта можеш да останеш на концерт. Всички зали на НДК бяха пълни. Това може да се постигне само с много умело мениджърско управление, което беше силно далекогледно икономически. Имахме усещането, че България не е провинция. От цялата страна прииждаха хора, за да се включат в този културен живот. И това се постигаше без никаква подкрепа от държавата. Беше едно чудо.”

На 4 май 2011 г. обаче изненадващо Христо Друмев е освободен от поста директор на НДК. Това е тежък удар върху личността му, тъй като обичал Двореца като свое дете. Тогавашният министър на културата Симеон Дянков публично посочва, че са констатирани редица нарушения с обществените поръчки в културния център, за които е виновен Друмев. Държавната финансова инспекция му завежда 33 административни дела. Глобата, която трябвало да плати, била около 120 хил. лв. По-късно обаче Христо печели 32 от 33-те дела.

“Той не бе обиден от освобождаването, все пак беше на 80 г. тогава, а от начина, по който го направиха – споделя пред “24 часа – 168 истории” адвокат Петьо Славов, който поема административните дела и защитава интересите му пред съда. – Докато Христо водел пресконференция за мероприятие с международно участие,

дошъл някакъв чиновник, който му казал, че има решение да го освободят

Тази демонстрация му бе обидна. Знаеше, че това е поръчка срещу него с цел да бъде очернен. Той помнеше и пазеше всички документи. Възприемаше НДК като собствено дете и не даваше косъм да падне от главата му. Много е важно да се знае, че имаше два одитни доклада, които се представиха като доказателства по делата, и от тях ставаше ясно, че за целия престой на Христо Друмев НДК не бе получил нито един лев държавна субсидия. Той бе успял да самоиздържа сградата. Аз не смея да си представя след него колко милиона бяха потрошени в НДК за ремонти и други. Този човек го е направил на мускули, като само сметките за ток там са колосални. Той не е получавал пари и реално е нямало как да злоупотреби с тях.”

Христо и Петьо се запознават покрай делата и стават близки приятели. Юристът бил

впечатлен от бистрия ум на 80-годишния Друмев

и от факта, че познавал целия политически, икономически, спортен и културен елит.

“Христо е бил 19 г. в управлението на ФК “Левски”, бил е в Надзорния съвет на Пощенска банка, създател е на няколко фондации, включително “Полицай на годината” и “Пожарникар на годината” – допълва Славов. - Той е имал много богат и разнообразен живот. Беше мениджър на високо ниво, който се занимаваше с изключително много неща наведнъж. Изумяваше ме фактът, че този 80-годишен тогава човек ме вземаше с колата и ме връщаше след всяко заседание по делата.

Преди всяко от тях се подготвяхме много добре. Винаги задаваше въпроси и беше много адекватен за възрастта си. Ние все едно бяхме двама адвокати, като единият с качеството на свидетел. Имаше голям спор дали НДК изобщо е трябвало да прилага Закона за обществените поръчки, защото всичко беше много на ръба, статутът на културния център беше още от социалистическо време. Факт е, че те бяха прилагали ЗОП. В един момент обаче решенията по делата започнаха буквално да валят едно след друго и всичките бяха в наша полза. Христо започна да изпада в някаква еуфория и да се чувства овъзмезден за унижението, на което е бил подложен.”

Петьо Славов бил и силно впечатлен от хилядите истории, които му разказвал Друмев за преживяванията си като млад.

“Знаете, че добрите бриджори са и добри покерджии – посочва адвокатът. - Тази дейност преди 10 ноември 1989 г. е била незаконна. Въпреки това има една много интересна история с Христо Друмев и писателя Георги Марков от началото на 60-те години. Двамата са били изключително близки приятели. Играели са официално бридж и неофициално покер. В един момент Марков задлъжнял с огромна сума пари на Друмев за онези години. Може би около 5000 лв. За да му върне парите, решават

да играят комбина срещу един от най-добрите покерджии тогава, известен с прозвището Хиената

Започват тренировки с идеята, че Хиената ще наблюдава Христо Друмев, защото е добър играч, но няма да обърне внимание на Марков, който е слаб играч.

Планът бил именно Георги да спечели парите и след това да ги върне на Друмев. В крайна сметка всичко се случва както са го измислили, а след това Георги Марков написва разказа “Портрет на моя двойник”. Главният герой е Христо Друмев, но той го нарича “този отдясно” или “човекът отдясно”. В него финалът е, че Марков отново е изработен, но в истинската случка всичко се получава по план. След полунощ Друмев и Марков се виждат, за да си разменят парите. Друмев се прибрал вкъщи и в 3 ч. през нощта се позвънило на вратата. Той помислил, че милицията го е проследила и ще го арестува заради парите от незаконната игра. Нямало къде да скрие плика и го хвърлил на балкона на съседа. Отваряйки вратата, видял самия Георги Марков, който му казал: “Брат ми, извинявай, не можах да заспя, защото това е най-щастливият ден в живота ми. Винаги ме бият на покер, а сега спечелих.”