• Акценти от книгата за звездата “Любови и спомени” на Деница Банчева показват нелекия път на актьора към върха
• “Не завиждах на Белмондо (...); но разбрах, че човек може да успее и без да е особено красив”
• Роми Шнайдер го избира от снимка и така той получава първата си главна роля

Специално за “24 часа” писателката и кинокритик Деница Банчева предостави няколко откъса от биографията “Любови и спомени” (Amours et memoires) на Ален Делон, написана от нея в съавторство с Лиляна Роска. Това е уникален поглед към нейния вълнуващ труд и историята на голямата френска звезда за българските читатели. Настоящият текст е разработен около кратките акценти от оригиналното съдържание на книгата, които показват нелекото изкачване на актьора към върха и битката му с мъжа в огледалото.

В края на 50-те години киноиконата Ален Делон се оказва на място по своя професионален път, което не го удовлетворява напълно. Младият и нахъсан артист иска трудни и предизвикателни роли, на по-мрачни и негативни персонажи, но сякаш е осъден на по-сладникави образи на красавци. И тогава съдбата му отрежда повратна среща, след като агентката Олга Хорстиг-Примуз го препоръчва на режисьора Рене Клеман, чиито филми са определящи за лицето на следвоенното френско кино преди появата на Новата вълна. Клеман работи по френско-италианския трилър “Под яркото слънце” (1960 г.).

Сюжетът: Красивият млад американец Том Рипли е изпратен в Италия от бащата на богатия плейбой Филип Грийнлийф, за да го убеди да се върне в Сан Франциско и да поеме семейния бизнес. Филип няма никакво намерение да го прави, а обеднелият Том се впуска в страхотния италиански живот с него.

Рипли освен всичко се влюбва в годеницата на Грийнлийф и така измисля план как да го убие и да открадне самоличността му.

Първоначално Ален Делон трябва да играе Грийнлийф, а Жак Шарие е спряган за Рипли.

***

Актьорът казва: “Намирам се един ден при Рене Клеман с братята Хаким, тези велики продуценти, и Бела (съпругата на режисьора), която седеше настрана, в кресло в края на хола.

Говорим за проекта и аз започвам да им обяснявам идеята си: “Съжалявам, но мисля, че трябва да играя Рипли. Разбирам тази роля, чувствам я, тя е за мен, докато Грийнлийф...”. Опитвам се да им изложа моите аргументи и чувам един от Братя Хаким да възкликва:

“Как?! Малък персонаж като вас, който тепърва започва, който е нищо! Как смеете, как можете да си позволите да говорите така пред г-н Клеман и продуцентите, които сме ние?! Предлагат ви роля, трябва да се смятате за щастлив...”.

Казах му: “Извинете, господине, не ви познавам, но знам кой сте, какво сте направили. Не проявявам неуважение, просто си позволих да кажа, че ролята на Грийнлийф не е за мен, докато ролята на Рипли...”.

Отново започнах да споря, продължихме да обсъждаме, тонът се повиши и изведнъж настъпи тишина. И в тази тишина чухме от другия край на хола: “Рррене, скъпи, малкият е прав!”

Беше свършило. Щях да играя Рипли. Никога в живота си няма да забравя това!”

Делон винаги ще бъде дълбоко благодарен на Рене Клеман, който му позволи да задълбочи играта си и да стане известен по целия свят благодарение на “Под яркото слънце”.

***

Преди този страхотен шанс да се докаже и надскочи, Делон действително се чувства като в капан. Попаднал е в клетката на като че ли повтарящи се герои - не защото няма талант, с който да се заяви, а защото отначало красотата му засенчва всичките му актьорски качества и амбиции. Няма спор, че все пак именно неговата впечатляваща физика му осигурява достъп до света на киното. Преди да започне да се снима, той не знае с какво да се занимава, докато един ден не попада в полезрението на актьора Жан-Клод Бриали, който го кани на филмовия фестивал в Кан. Там със своята “уста на ангел” Делон омагьосва правилните хора и разбира, че неговото място е в светлините на прожекторите. След няколко ключови роли обаче той разбира, че не може да остане заложник на първото впечатление за себе си.

***

Какво ме притесняваше след “Кристин” и “Пътят на младостта”? Етикетът, който започваше да ми се лепва - “младият пръв романтик”. Познавах себе си като противоположност.

Винаги се разглеждаше първо моята физика, сякаш това беше всичко, което имах. Исках роли на Монти Клифт, ала Гарфийлд; Предложиха ми сироп ала Тайрън Пауър. Да играя нежни сърца, хладни любовници, много малко е за мен.

Не завиждах на Белмондо (от тогава нататък твърде често ни представяха като съперници); но разбрах, че човек може да успее и без да е особено красив. Понякога ми се искаше моят режисьор да ме загрози и да играя в мръсни дрехи. В света на киното твърде често това да си красив, отговаря на осъждането: без талант.

***

Така се чувства Делон след успеха на филма “Пътят на младостта” (Le chemin des ecoliers, 1959 г.) на режисьора Мишел Боарон. Така подобно на своя герой и актьорът усеща себе си далеч по-смело и дръзко от начина, по който го виждат другите.

Историята от лентата връща към Втората световна война, а пред камерата той играе Антоан Мишу - ученик, който се чувства пораснал, въпреки че за всички около него е още дете.

Антоан дори си намира любовница на име Ивета (Франсоаз Арнул), омъжена жена, чийто съпруг е в нацистки концлагер. Освен всичко Антоан заедно с приятеля си Пол (Жан-Клод Бриали) започва да търгува със стоки от първа необходимост на черния пазар. Опасявайки се прекалено честният му баща да не разбере за това, на Антоан му се налага да заживее двойствен живот. Да бъде едновременно обикновен ученик от горните класове и преуспяващ делови човек.

Само една година преди “Пътят на младостта” актьорът впечатлява зрителите с първата си главна роля в “Кристин”, режисиран от Пиер Гаспар-Юит и базиран на пиесата “Флирт” (Liebelei) от 1894 г. на Артур Шницлер. Водещият женски персонаж е поверен на Роми Шнайдер, която вече се носи на крилете на известността заради ролята си на Сиси. Красивата актриса избира своя партньор пред камерата само по снимка. Толкова е силно обаянието на Ален Делон.

Именно така Шнайдер отваря вратата и кани младия актьор да изкачи стълбите към върховете в света на киното.

***

Актьорът носи с лекота униформата на лейтенанта Франц Лобхаймер, любовник на баронеса Егерсдорф (Мишлин Прел) и който се влюбва в наивната Кристин, дъщеря на музикант.

Ако филмът съблазнява и до днес, това е благодарение на интензивната и фина игра на двамата основни изпълнители, които имаме удоволствието да видим как се влюбват в реално време и които скоро ще сформират двойка.

Репликата на Франц: “Ние мислим, че играем, а вече е сериозно”, звучи като откровение.

Талантът на Делон и Шнайдер прави правдоподобни и най-конвенционалните ситуации от тази добре изработена мелодрама. Сцената, в която Лобхаймер се опитва да скрие мъката си от годеницата си ден преди дуел, като се преструва на весел, показва потенциала на младия актьор да изразява сложни състояния на ума.