На 17 г. започнал работа като брокер на недвижими имоти, за да стигне до предприемач милионер и инвеститор в BG “еднорози”

“Трябва да се научиш да работиш и да постигаш всичко сам.” Тези думи повтаряли родителите на Васил Терзиев от дете. Тогава не ги разбирал. Като тийнейджър се чувствал силно онеправдан, защото родителите на приятелите му казвали “да” на всяка прищявка. Но днес говори за майка си и баща видимо с любов.

“Освен да ме обичат, се погрижиха да бъда самостоятелна бойна единица и нищо даром да не получа. Така дадоха много здрава основа в моя живот. И съм много щастлив, защото знам, че успехът и всичко, което съм постигнал, съм си го постигнал сам”, казва Васил Терзиев.

Определя се като щастлив човек с готини хора около себе си, с които имат общи каузи и проекти.

Според приятеля му и дългогодишен съдружник Светозар Георгиев човекът, тръгнал към кметския пост в София, е “суперземен, та чак извънземен”. А заради академията “Телерик” и всички образователни проекти Кирил Петков видя у Васил и Светозар “съвременните Христо и Евлоги Георгиеви”.

Един човек без грам опит в политиката първи започна предизборна кампания за местните избори наесен. Дори критици тутакси отбелязаха, че освен финансов спонсор на “Промяната” Васил Терзиев е регистрирал само едно видимо участие в партийния живот - митинга в подкрепа на правителството на Кирил Петков, когато то бе свалено с вот на недоверие от парламента миналото лято.

Ето как той се описа пред 250 свои фенове на старта на кметския маратон.

“Много от вас ме познават като предприемач. Други - като инвеститор, трети - като приятел, за четвърти съм съмишленик в социални каузи, за някои съм просто тати.”

Роден е на 9 юни 1978 г. в столичния “Майчин дом”. Живее в столичния “Младост 1”. Учи първи клас в столичното 118-о училище, но живее и в САЩ, където баща му работи за няколко години.

Най-поучителната история от детството му там е гостуване в дома на хазяина им във Вашингтон. Той бил много успешен адвокат и имал четирима синове на възраст 18-22 г. Всички учели в престижни университети в Джорджтаун, Йейл и др. На въпросната вечеря всяко от момчетата разказало какво работи, за да се издържа - кой в пица “Хът”, кой в KFC. “Запитах се

защо този баща е толкова лош и причинява това на децата си - когато има такива възможности, той да ги кара да се оправят сами,

да си плащат образованието, да си заслужат стипендията...”, спомня си Терзиев.

Тази история обаче днес е част от модела, по който възпитава дъщерите си, които са на 14 и 16 години.

“Ако си отговорен родител, трябва да научиш децата да се оправят сами. Това е разговор, който водя постоянно с тях - защо ако разчиташ на наследствено богатство и не си свикнал да се бориш, може да се провалиш. А животът е борба и ти трябва да намериш твоя път, да правиш това, което обичаш, а не да си проекция на твоя родител”, убеден е успелият бизнесмен.

От детството си, които днес някои внушават, че е било “привилегировано” заради фамилните връзки с Държавна сигурност, Васил помни как той и баба му се застъпвали на опашката в Лукановата зима и си предавали купоните, за да купят хляб и мляко. Помни “дискотеката” с режима на тока и хиперинфлацията, “стопила” заплатата на баща му на 5 долара.

По онова време Васил делял деня си между учебници, футбол и баскетбол в двора на 125-о училище в столичния квартал “Младост 1”.

След това учи в Първа английска гимназия, от която излиза с един от най-важните уроци, които му преподал учителят по математика - да не преписваш, защото честността е по-ценна от оценката и това ще ти помогне напред.

“Още от малък научих най-важната сила - тази за истината - когато казваш нещата, които мислиш, правиш неща, от които не те е срам. Учиш се от грешките, тогава няма нужда да помниш различни истории за всеки човек и да се правиш на различен човек в различен контекст, а можеш навсякъде да бъдеш това, което си”, казва Терзиев. И допълва, че това важи и за бизнеса, и за обществото, защото

“много по-лесно, евтино и хубаво е да правиш нещата като хората - честно, позитивно, без да лъжеш,

вместо това, което гледаме, но отнема малко време да го разбереш.”

След това завършва бизнес администрация в Американския университет в Благоевград.

Първо показал през ваканциите на баба си и дядо си в едно видинско село, че може да върши всякаква работа - от царевицата до гроздето.

Започнал да работи истински още на 17 години като... брокер на недвижими имоти. Бил неопитен, но му било интересно. След това започнал да си намира по нещо паралелно с ученето. През 1998 г. бил асистент на двама германски бизнесмени, които имали интерес да инвестират у нас. В Америка отишъл на студентска бригада, където правел бургери и чистел индустриални халета.

Като дете минал през мечтите на всяко момче - пожарникар, пилот... В университета си представял, че ще стане инвестиционен банкер. Накрая станал технологичен предприемач, но след това се върнал към финансовия сектор като инвеститор.

“Удоволствието, че сам си успял да постигнеш успеха в училище, в университета, в бизнеса, е изключително приятно чувство. Който каквото и да говори, не ми пука. Чета небивалици за себе си по повод първия милион и куфарчета на ДС. Но това е част от живота - като си тръгнал по пътя на публична личност, си приел, че винаги за една част от хората ще си грешник, каквото и да правиш, каквото и да кажеш”, коментира Терзиев.

Така прави препратка към темата за ДС, която пълни социалните мрежи още с лансиране на името му. Ексдепутатът от СДС и бивш председател на комисията за досиетата Методи Андреев публично описа връзките на фамилията с комунистическата ДС, за която са се трудили дядото, брат му, бащата и чичото на Терзиев. Дори медийният експерт по темата “ДС” Христо Христов го призова с писмо да се съгласи да разсекрети досиетата на своите роднини.

Въпреки че Васил е бил на 12 години, когато закриват ДС, не само политическите опоненти на кандидат-кмета обсъждат бурно какво и дали е получил той с привилегиите, които са имали близките му по онова време. Изненадващо активни с критики и подозрения са и десните симпатизанти.

“Не избираш в какво семейство си се родил, избираш какъв човек да бъдеш”,

завършва темата Терзиев.

Вероятно и затова още в първата си публична изява като кандидат за кмет той се разграничи от репресиите на комунистическия режим. “Това е изключително голямо престъпление - десетки хиляди хора да ги заличиш. Това нещо не бива никога да се повтаря, това е голям грях и е смазало българския народ. Сега берем плодовете от това. Смятам, че с делата си съм показал в какво вярвам - свободни, можещи, мислещи хора, които създават бъдещето”, казваТерзиев.

А как все пак стига до първия си милион?

През 2002 г. с приятелите си Светозар Георгиев, Бойко Яръмов и Христо Косев основават “Телерик”, превърнала се в

една от най-успешните български софтуерни компании

“Всеки извади личните си спестявания и старите бюра от мазето. Три години по-късно фирмата стигна оборот от един милион. А първият милион като лични средства дойде през 2008 г., когато един от големите публични американски венчър кепитъл фондове инвестира в нашата компания”, разказва Терзиев.

Сред клиенти на произвежданите от “Телерик” софтуерни продукти тогава са гиганти като “Боинг”, “Интел”, “Хюлет Пакард”, НАСА и др.

През 2014 г. продават “Телерик” на американската софтуерна компания “Прогрес” за рекордните 262,5 млн. долара. Това е най-голямата подобна сделка в българския технологичен бизнес в онзи момент.

След това Терзиев се насочва към инвестиции в образованието и предприемаческата екосистема. Съосновател е на “Телерик Академия”, в която се обучават програмисти, както и на бизнес инкубатора за технологични компании Campus X.

В края на 2017 г. се присъединява към управлението на фонда за рискови инвестиции “Илевън”, но го напуска през май тази година, когато решава да се включи в политиката.

Той е в борда на директорите на Endeavor България, която подпомага млади предприемачи за развитие и растеж на бизнесите им, както и на американската MacStadium.

Инвеститор е в първия български “еднорог”

- финтех компанията Payhawk.

Бил е член на управителните съвети на образователната организация “Заедно в час”, както и на Американския университет в Благоевград.

Но двете му най-важни роли са на съпруг и баща. Преди повече от 20 години почти отказва да помогне на бъдещата жена на своя живот. Бащата на един от партньорите му помолил да помогне на кръщелницата му да си разпечата дипломната работа, защото няма принтер.

Васил вади 1001 добри начина да му откаже, защото бил потънал в задачи в средата на работния ден. Приятелят му настойчиво продължава да го убеждава защо е важно да помогне, докато не “изстрелва” желязна причина: “Ама тя е хубава”.

Казах му: “Приятелю, ти си търговец, трябваше да започнеш с правилното послание”. И така - от една дипломна работа, през опит да се направя на интересен и да разкажа виц, който забравих наполовина, защото чувството беше като в тв студио... случиха се нещата”, описва Васил своята първа среща с бъдещата си съпруга.

Днес той е категоричен, че тя е поне половината от успеха му, защото хората не разбират какво е да живееш 20+ години в постоянно нарастваща динамика, какво значи да изградиш компания световен лидер. Не забелязват труда, болката, лишенията, за да гледа единият от семейството от корицата на списание.

“И съпругата ми е причината да се справим колективно”, убеден е Терзиев.