Той е разделил службите, за да не действат единно срещу него

Алтернативата е много вероятно да дойде от кръгове извън руския елит, но страната ще влезе в хаос

В Русия не само трудно нещо може да се промени, дори и Владимир Путин да не е на власт, но може дори да стане още по-лошо и опасно. Около тази теза се обединяват водещи международни анализатори.

Някои смятат, че пучът на Евгений Пригожин, шеф на частната военна компания “Вагнер”, е началото на края на управлението на днешния президент. Нещо повече - само няколко дни преди бунта му в “Евронюз” бе публикуван анализ с предположение, че той

може да е

следващият

руски президент.

Макар че самият той отрече многократно всякакво желание да сменя властта в Кремъл.

Но случилото се разклати образа на Владимир Владимирович като лидер, който осигурява стабилност в страната си. А това беше основното предимство, коeто лоялните към него твърдяха, че притежава. Засега той овладя въстанието, но наблюдателите твърдят, че битката не е приключила и дори тепърва започва.

Други анализатори са категорични, че с опита си на върха и преди това начело на ФСБ настоящият стопанин на Кремъл ще използва случилото се, за да консолидира властта си. В същото време пък руският елит ще започне още по-ожесточена битка помежду си, а войната в Украйна ще ескалира. Всичко това отново хвърля страната в сложна ситуация, а народът въобще не реагира на събитията от 24 юни.

“Най-сигурната гаранция, че Русия няма да се реформира в демократична посока, е

силата на нейните

служби за сигурност

и разузнаване”,

коментира авторитетното сп. “Тайм”. И припомня, че в ключови от съветската и постсъветската история моменти на фона на преврати, полупреврати, реформи и революции КГБ и неговите наследници винаги са издигали нов “цар”. Така постоянно остават на власт, докато лидерите в Кремъл идват и си отиват. Затова е трудно да си представим, че няма да го направят отново.

Според “Тайм” Русия всъщност оперира като огромна служба за сигурност, към която е прикрепена държавата. Разузнавателните структури - ФСБ (Федерална служба по безопасност), СВР (Службата за външно разузнаване) и ГРУ (Главното разузнавателно управление) - имат огромно влияние. Повече от 2 десетилетия президентът Владимир Путин управлява, като разчита на т.нар. силовици, чието минало е свързано с КГБ или с военните. Според бивш резидент на ЦРУ в Москва преобладаващото мнозинство от технократите в правителството имат същата биография.

Сп. “Форин полиси” анализира, че президентът се е задържал толкова дълго на върха, защото

политическите и

икономическите елити са

изцяло зависими от него

и са инвестирали в статуквото, от което се възползват. Войната в Украйна, от своя страна, предпазва лидера от съперници, които да го свалят от поста му. Армията е заета с бойни действия и няма капацитет за преврат. Така има вариант Путин да остане на върха до смъртта си.

“Изключителната персонализация на политическата система, включително липсата на силен управляващ партиен апарат в Русия, прави прехода след Путин потенциално опасен”, добавят от списанието.

Отделно от това руският елит е разделен, по думите на анализатора от центъра “Карнеги” Татяна Становая, на технократи и патриоти. В първата група са висшите бюрократи, регионалните управители и други по върховете на държавните структури. Във втората са силовиците от службите за сигурност, възлови партийни функционери от “Единна Русия” и хора като Евгений Пригожин.

Двете лобита имат различни визии за решаване на проблемите на Русия и бъдещето на страната. Това означава, че има риск противниковата страна да не одобри тази, която вземе превес. Това според изданието може да срине цялата система, от която всички на върха са доволни. Така дори и някой да иска да хвърли вината върху Владимир Путин за войната в Украйна, трудно ще обедини останалите за каузата си.

Президентът вероятно осъзнава всичко това и

за да се предпази от

преврат, не пречи на

разделението на елита.

Лагерът на патриотите например е сегментиран, за да не може да се обърне срещу лидера. ФСБ и Националната гвардия са самостоятелни структури, което създава пречка да действат единно и координирано срещу първия.

Освен това не се забелязва силен център като алтернатива, който да се противопостави на президента. Способността му да използва службите за сигурност, за да ги контролира, включително възможността всяка от тях да следи другите, и високата цена при несъгласие с върха намаляват шансовете за бунт на елита отвътре.

Статистиката показва, че след Студената война нито един дългогодишен авторитарен лидер над 65 г. не е бил свален чрез преврат.

Ако все пак се стигне дотам, най-вероятният сценарий според “Форин полиси” е властта да премине към министър-председателя Михаил Мишустин, който ще стане действащ президент по формалните правила. След това Горната камара на руския парламент ще има 2 седмици, за да насрочи избори. През това време руският елит ще се боричка, за да определи кой ще замени Путин. Преходът може да протече в хаос, тъй като

ключови фигури ще се

надпреварват за властта

и ще се опитват да се позиционират така, че да увеличат максимално политическото си влияние.

Михаил Мишустин е бивш шеф на Федералната данъчна служба. Освен него в списъка на потенциални лидери на страната според “Форин полиси” са бившият държавен глава Дмитрий Медведев, Сергей Кириенко (първи заместник-началник на кабинета на Путин), който е бивш министър-председател, избран след два неуспешни опита. Неговият кабинет влиза в историята с налагането на мораториум върху плащането на външния дълг подобно на Андрей Луканов в България. След това е бил депутат и ръководител на Федералната агенция по атомна енергия “Росатом”.

Друг кандидат за поста на Путин е Дмитрий Патрушев (министър на земеделието), чийто баща Николай (бивш шеф на КГБ) ръководи Съвета за сигурност. Последният е от Санкт Петербург и се познава с президента от времето, когато са работили заедно в структурата на КГБ там.

Всички тези личности са част от едната група от елита в Кремъл - т.нар. силовици, защото биографията им е свързана със службите. Освен тях добре поставен в Москва е и лагерът на технократите.

От него потенциални кандидати за бъдещ лидер западните наблюдатели виждат шефа на частната военна компания “Вагнер” Евгений Пригожин, който има имидж и на патриот, кмета на Москва Сергей Собянин или друга привидно слаба консенсусна личност, за която смятат, че ще може да контролира и да запази статуквото.

Възможно е да се случи немислимото преди - близки до Путин да се опитат да го убедят

да не се кандидатира на

следващите

президентски

избори напролет.

Това казва редакторът на близък до Кремъл московски вестник Константин Ремчуков пред в. “Ню Йорк Таймс”. “След събитията от събота г-н Путин окончателно загуби статута си на гарант за богатството и сигурността на елита”, добавя журналистът пред колегите си.

Според “Тайм” обаче ако начело на Русия застане някой като шефа на Съвета по сигурността Николай Патрушев, военния министър Сергей Шойгу или бившия директор на ФСБ Александър Бортников, едва ли нещо кой знае какво ще се промени. Западът може дори да работи по-трудно с някого от тях.

Анализаторите предполагат, че е почти сигурно, че Русия ще остане авторитарна държава и след Путин. “Форин полиси” добавя и статистика, че от края на Студената война това се случва в 89% от случаите след смъртта на дългогодишните лидери.

“Ако остане на поста си до края на живота си, приемникът му вероятно няма да промени много”, коментира изданието. Наследниците ще знаят, че отклонят ли се от статуквото,

ще се

сблъскат с

яростна

съпротива

на старата

гвардия,

която до голяма степен държи лостовете на властта. Бъдещият президент ще е принуден да се придържа към съществуващия ред. Иначе рискува лоялните към предшественика му държавни структури да го притиснат, за да върне познатите практики.

За бъдещето на днешния лидер на Кремъл от голямо значение ще е развоят на войната в Украйна.

“Най-важното е, че в случай на поражение на Русия действията срещу Путин най-вероятно няма да дойдат директно от неговия вътрешен кръг”, пише още “Форин полиси”.

Така се е случвало и в други страни, където се вдигат народни протести или въоръжени бунтове. Ако има натиск отдолу, вероятността от хаос, насилие и въоръжена съпротива е много голяма. Следователно и несигурност.

Но както и да излезе Путин от властта, това ще се случи внезапно, прогнозират коментаторите.

Който и да е новият руски лидер, намеренията му няма да станат ясни веднага. А САЩ и Европейският съюз трябва да са наясно, че дори и при друг президент Русия ще остане автокрация, допълва “Форин полиси”.