Над 35 години Михаил Цветков събира реликви, свързани с двете футболни легенди и с „Левски“

Първият му експонат е картичка на Георги Аспарухов-Гунди от времената, когато нападателят на „Левски“ е в апогея си. Почти веднага след това момчето се сдобива с грамофонна плоча с баладата за Гунди и Котков на македонския изпълнител Наско Джорлев. Помни добре историята на първите си придобивки, но не може да каже същото за абсолютно всеки предмет от колекцията си. Михаил Цветков в продължение над три десетилетия трупа съкровище след съкровище в дома си и днес жилището в центъра на София е заприличало на музей на Гунди, Котков и въобще на „синята“ идея.

„Странното е, че съдбата ми отне възможността да гледам на живо изявите на Георги Аспарухов и Никола Котков. Бил съм на осем, когато двамата губят живота си. За първи път гледах откъс от мач с участието на Гунди в едно предаване по БНТ. На мига се влюбих в неговите уникални футболни умения, а по-късно осъзнах и чисто човешките му качества“, разказва пред „24 часа - 168 истории“ софиянецът, който днес работи като оператор на бетонов възел. Още от раждането си той е закърмен със „синята“ идея. Единият му чичо е съсед на семейството на Гунди, а другият е близък приятел с великата деветка.

„Скандирал съм „Само Левски!“ още преди да се осъзная кой съм и какво правя на този свят. Майка ми разказваше, че лелката в детската градина ме е научила, което показва колко обичан е бил отборът и неговата най-голяма звезда“, казва запаленият левскар. Със сигурност в началото интересът му към предмети, свързани с легендите Аспарухов и Котков, е плод на характерната за всички деца страст да събират „съкровища“, които после бързо им омръзват. При Мишо е различно. В продължение на 35 години той методично увеличава своята колекция, в която днес са събрани наистина уникални експонати.

„Апартаментът ми е препълнен, но имам и още много други любопитни неща, които просто няма къде да изложа. Притежавам снимки на Гунди, Котков и други велики футболисти, които кадри никога не са виждали бял свят. Събирал съм вестници и списания, в които е разказвано за легендите. Изложил съм фигурки, пепелници, чаши, значки, часовници, шишета и какво ли още не с емблемата на любимия тим. Притежавам още колани, шапки, химикалки, флагчета, свещи, както и много книги за Гунди и за Апостола на свободата Васил Левски“, не без основание се гордее със своята колекция Михаил Цветков. В апартамента му се пазят дори траурните ленти от погребението на Гунди и Котков. Дава му ги съпругата на Котков – Катя. „Винаги настръхвам, когато докосна червения плат. Били са повече, но само няколко останаха сравнително запазени през годините. Едната е посветена на Котков, а друга е от семейството на Гунди и пише: „На скъпия ни и непрежалим съпруг и татко“, просълзява се привърженикът на тима от „Герена“. Самият той навремето на всеки 30 юни (датата, на която загиват Георги Аспарухов и Никола Котков) обикаля нощна София, за да лепи некролози на двете футболни легенди.

„С един приятел си носехме и пожарникарска стълба, за да ги лепим на високо, защото иначе милиционерите ги късаха. Много са ни гонили, арестували са ни, но на другата година пак лепяхме“, спомня си Мишо. По случай годишнина на двамата той решава да дари част от колекцията си на музея на „Левски“, но пак му остава много, което да покаже на останалия свят.

„Не съм богат човек, но винаги намирам начин да заделя нещо настрана и да купя от аукциона предмет, който не притежавам и за който съм сигурен, че е автентичен. Много безценни реликви са ми подарък. Такъв е случаят и с цигарен пакет, на който пише „Левски“. Сигурен съм, че той е един от малкото оцелели до днес. Купувам, но никога не продавам. Харесва ми да ги разглеждам, да прехвърлям снимки и вестникарски изрезки, да чистя праха от предметите“, разказва още футболният фен. Преди известно време се явява кандидат-купувач, който предлага солидна сума пари, за да получи цялата колекция.

„Дори и за миг не се полакомих за парите. Нищо не се продава. Ще завещая събраното на двамата ми племенници, които направих левскари. А един ден, когато вече ме няма, те ще решат какво да правят с нея“, отсича Михаил Цветков.