Писателят Робертсън 14 г. по-рано описва катастрофата в новела, намразват го и става алкохолик

В една априлска нощ величествен океански кораб преминава през Северния Атлантик, пътувайки между Англия и Ню Йорк. Корабът, който носи името си от семейство гиганти в гръцката митология, “най-големият плавателен съд и най-великото творение на хората”, предлага всеки възможен лукс. Това е стоманен гигант с две мачти, три огромни витла и повече от дузина уж водонепроницаеми отделения, които могат бързо да бъдат затворени в случай на авария.

Някъде към полунощ, докато се движи със скорост, която може да се окаже опасна,

корабът удря айсберг с

десния си борд

Ужасният размер на щетите скоро става ясен и всеки, който има лошия късмет да бъде на борда, може да чуе “пчелното жужене на почти три хиляди човешки гласа, издигащи се в агонизиращи писъци от вътрешността” на обречения кораб. Тъй като е описан като неразрушим, той носи “толкова малко [спасителни] лодки, колкото да отговарят на правилата”. Това е едно от най-смъртоносните бедствия в морската история.

Мнозина веднага биха познали в това описание катастрофата на “Титаник”, но истината е друга.

Цитираният откъс е от новелата “Безсмислието или потъването на “Титан”, написана от Морган Робъртсън и публикувана за първи път през 1898 г. В нея измислен британски океански кораб с почти същото име потъва в Северния Атлантически океан, след като се сблъсква с айсберг. Цели 14 години преди потъването на “Титаник” злополучният художествен разказ описва крушението на измисления “Титан”, което има поразителни прилики с реалната трагедия.

Първата част на “Безсмислието” представя “Титан” като най-дългия и бърз кораб в света, който също се смята и за непотопяем. Главен герой е Джон Роуланд, опозорен бивш офицер от ВМС на САЩ , който е уволнен от служба. Сега алкохолик, той работи като помощник на палубата на “Титан”.

Една нощ, докато плава между Америка и Ирландия,

“Титан” се блъска

в по-малък кораб

с пълна скорост

в мъгла, разцепвайки го наполовина. Роуланд, който е свидетел на сблъсъка, докато е на вахта, получава подкуп от капитана за мълчанието си. Впоследствие обаче се отказва да пази тайната и се зарича да разкрие престъплението, когато стигнат в пристанището. Капитанът и офицерите се опитват да дискредитират показанията на Роуланд, като го упояват.

На следващата вечер корабът се удря в айсберг и се преобръща, като само 13 души оцеляват. Роуланд спасява момиче, като скача на айсберга с нея. Двамата намират спасителна лодка, изхвърлена от кораба, а Роуланд убива атакуваща полярна мечка. В крайна сметка те са спасени от преминаващ кораб и върнати в Англия.

Обратно в Англия, Роуланд разказва пред застрахователя на двата кораба за събитията по време на пътуването, включително унищожаването на по-малкия кораб, опита за прикриване и дрогиране от страна на капитана и офицерите (които също са оцелели) и срещата с айсберга. Роуланд отказва да свидетелства пред съда и вместо това отива в Ню Йорк с момичето.

Но когато пристигат там, Роуланд е арестуван за нейното “отвличане”. Съпричастен магистрат го освобождава от отговорност и укорява майката, че не е благодарна към спасителя на дъщеря си. Роуланд заживява сам.

В кратка последна глава, обхващаща няколко години, Роуланд напредва от бездомен и до голяма степен анонимен рибар до работа на бюро и накрая, две години след полагане на изпит за държавна служба, до “доходоносна позиция в правителството”.

Въпреки че романът е написан преди дори да е имало концепция за истинския “Титаник”, има някои необичайни прилики между измислената версия и версията от реалния живот. Подобно на “Титаник” измисленият кораб потъва, след като се разбива в айсберг през април в Северния Атлантически океан и

няма достатъчно

спасителни лодки

за всички пътници

“Титан” би могъл да оцелее при челен сблъсък с айсберга, но страничната среща с ледената планина причинява по-големи щети. Има и прилики в размера: 800 фута (244 м) дължина за “Титан” срещу 882 фута (269 м) за “Титаник”. Съвпада почти напълно и скоростта – на “Титан” е 25 възела, а на “Титаник” 23. Освен това и двата кораба имат капацитет от 3000 пътници. Близък е и броят на спасителните лодки – съответно 24 срещу 20 на “Титаник”.

Затова след потъването на “Титаник” някои хора приписват на Робъртсън ясновидство, което той отрича. Учените отдават приликите на обширните познания на Робъртсън за корабостроенето и мореплаването.

За беда на писателя, непосредствено след реалната катастрофа някой се сетил за неговата книга. Огромният брой близки и роднини на загиналите го възприемат като ”мрачен пророк, който с прокобата си е предизвикал нещастието”. Концентрирал огромна омраза върху себе си, писателят изпаднал в мизантропия и се опитал да удави мъката в алкохол.

В следобеда на 24 март 1915 г.

Робъртсън е намерен

мъртъв в стаята си в хотел

в Атлантик Сити,

Ню Джърси. По това време той е бил на 53 години. Първоначално се смятало, че е починал от свръхдоза паралдехид, който приемал като помощно средство за сън, но по-късно лекар заявява, че причината е сърдечно заболяване.