Цяла България вижда, че са в коалиция, само те не искат да си признаят, като подпишат споразумение

Местните избори ще бъдат ясен индикатор за живота на това правителство, казва юристът и политик

Още акценти от интервюто:

• Правната ни система и традиция определят да има главен прокурор - формата не пречи, големият проблем е в съдържанието ѝ работата
• Чрез парламентарната квота във ВСС трябва да влязат доказали се адвокати, научни работници - юристи, които да бъдат независими и от тези, които са ги избрали, и от тези, по отношение на които вземат решенията
• Моделът на служебното правителство си е добър. Радев не е виновен, че партиите не можаха да спечелят доверието на гражданите, за да създаде парламентът редовен кабинет
• Големите въпроси на конституцията трябва да се решават тогава, когато обществото е узряло за тях. Сега този въпрос се поставя изкуствено, защото една процедура за промени в конституцията залага по-дълъг хоризонт и живот на това НС и на правителството

- Г-н Миков, ще оцелее ли правителството след това, което се случва в последните дни - обвинения за изневери, смокинови листа, сглобки, скандали за регулаторите, напускане на пленарната зала, вот с плаващи мнозинства, ултиматуми между партньорите...?

- Правителството беше заченато в грях, в лъжа, в измама на избирателите. Оттук насетне всеки негов ден може да е последен, защото то е един огромен компромис, който не може да продължи дълго.

Понякога обаче тези компромиси могат да продължат и много време. Смятам, че местните избори ще бъдат ясен индикатор за живота на това правителство. Може и да доведат до естественото развитие на политическия процес и предсрочни избори. Няма нищо страшно в това. Хората трябва да видят, че понякога е по-добре да се отиде на избори, отколкото работата в Народното събрание да се изразява в постоянни скандали и нечисти политически сделки.

- Вие и БСП бяхте част от две коалиционни управления. Смятате ли, че беше грешка да не се сключи коалиционно споразумение, в което да се разпишат ангажиментите на партньорите от ПП и ГЕРБ?

- Има ясна причина - и двете партии, с оглед на това, което са изговорили едни за други в миналото, се срамуват да кажат, че са в коалиция, макар да са в такава. Изглежда като в приказката за голия цар - цяла България вижда, че става дума за коалиция, а единствено тези, които са я направили, не искат да си признаят, като подпишат споразумение. Това би спестило много скандали в отношенията между тях. И би било много по-почтено пред обществото. Когато няма нищо подписано, включително и целите, с които се създава, може да има всякакви съмнения или предположения за истинската цел, която далеч не е политическа.

- А каква е?

- Консумация на власт, решаване на някакви моментни въпроси като този с имунитетите. Всичко друго, само не ясни политически цели и принципи. И не знам защо ПП се цупят, когато се формират ситуационни мнозинства, различни от управляващата коалиция.

- Казахте, че е по-добре да има предсрочни избори и намекнахте, че такива може да има наесен - но конфигурацията в новото НС няма да е много по-различна, какво очаквате?

- Не се знае. В края на краищата хората разбират, че цената на безпринципността в политиката всеки ден се плаща от тях. И не е сигурно, че няма да има промени в политическия пейзаж.

А що се отнася до пораженията, които се нанасят на политическата система, на Народното събрание, на авторитета на различните власти - те ще надхвърлят мандата, в който ще функционира тази коалиция и дълго време ще се плащат сметките в политическия живот.

- Един от основните аргументи за съюза между ПП-ДБ и ГЕРБ бе нуждата най-накрая да се случи промяната на конституцията. Затова те седнаха на една маса и с ДПС. Очаквате ли, че ще бъде променен основният закон, за да се реформира съдебната система?

- Митичните промени в конституцията, които никой още не е видял! Всичко, което чувам по темата, звучи доста гротескно на фона на голямото разединение в обществото и политическите сили. Големите въпроси на конституцията трябва да се решават тогава, когато обществото е узряло за тях, а политическите сили само са изразител на това. Сега този въпрос се поставя изкуствено, защото една процедура за промени в конституцията залага по-дълъг хоризонт и живот на това НС и на правителството. Ако това е целта - разбираемо е. Но няма обществено съгласие и артикулирана ясна цел и необходимост от промяна в конституцията.

- Нали целта е съдебна реформа. Коментират се различни варианти за ВСС, за фигурата на главния прокурор - дали да има такъв въобще, или да му бъдат ограничени правомощията. Кой е по-добрият вариант?

- Българската правна система и традиция определя да има главен прокурор. През по-големия период на 130-годишната ни Трета българска държава е имало главен прокурор - отделен от изпълнителната и законодателната власт. Неслучайно в конституцията му е отделено нарочно внимание, отделно от прокуратурата като орган на съдебната власт. Така че формата не пречи, големият проблем е в съдържанието и работата.

Подобна дискусия е проведена и когато е обсъждана конституцията във ВНС, защото в Европа няма единен модел. Едни страни са избрали функцията на главен прокурор да се изпълнява от министъра на правосъдието, при други това се определя от Народното събрание, при трети - от изпълнителната власт. Няма универсално функциониращ и сам по себе си доказал се модел. Обсъждат се самоцелни промени, които да оправдаят съществуването на днешното парламентарно мнозинство. Няма никакви гаранции, че промяната ще допринесе за по-справедливо, ефективно и бързо правосъдие.

Ето, прословутите приказки за разследване на главния прокурор - толкова се напъваха в няколко парламента и се внушаваше, че над главния прокурор е само Господ, а сега и приеха някакви промени, и го смениха за една седмица без никакъв проблем. Оказва се, че всичко изговорено напоследък е било невярно. Така не може да се повиши авторитетът нито на системата, нито на парламента.

Никой не задава въпроса - ето, Гешев е отстранен, нашето наказателно производство дали е по-справедливо, по-ефикасно, или става въпрос за разчистване на сметки по високите етажи на властта?

- Как ви изглеждаше отстрани това, което се случи с Гешев - хората, които преди години го избраха, сега бързо го отстраниха... И възможно ли е да бъде върнат отново на поста след евентуално произнасяне на КС?

- Начинът, поводът, хората, които го направиха, внасят едно дълбоко съмнение в почтеността и смисъла на това, което се говори публично. Нали не си правим илюзията, че Гешев е наблюдавал всички преписки и е виновен за тях? Защото ще си останат същите прокурори, които са рапортували на Гешев и ще рапортуват на следващия. Или пък и такива, които отказват намесата, влиянието, въздействието. Ето в това е проблемът - не във фигурата на главния прокурор, а в това как функционира системата на прокуратурата. Прехвърлянето на всички проблеми в сферата на съдебната власт върху прокуратурата, в частност върху фигурата на главния прокурор, е затваряне на очите за истинските, реалните проблеми в съдебната власт - и като капацитет за разследване на наказателни дела, и като компетентност, и като бързина, и в крайна сметка като справедливост на правосъдието.

- Има спорове около избора на Борислав Сарафов за и.д. главен прокурор, а правосъдният министър и ПП-ДБ искат да бъде отстранен.

- ДБ хубаво оспорват, но като правосъден министър Христо Иванов през 2016 г. внесе промени и раздели ВСС на камари. Тогава предупреждавах, че това разделяне на ВСС е вредно и ще генерира проблеми.

Имахме и нарочна среща с Борисов тогава - той каза, че не бил запознат. Но тогава мнозинството ГЕРБ-ДБ и с подкрепата на ДПС го приеха. И днес се берат отровните плодове на онова, което те направиха тогава.

- Сега нали се готвят промени и за попълването на ВСС, ще е по-голяма професионалната квота.

- Това е правителството на съдебната власт, но не може да бъде само неин проблем и нейна функция, да се излъчва само от нейни представители. Трябва да има много по-широко ангажиране на обществеността, което може да стане чрез парламентарната квота - с включването в нея на доказали се адвокати, научни работници - юристи, които да бъдат относително независими и от тези, които са ги избрали, и от тези, по отношение на които вземат решенията. А ако са хора от прокуратурата и съда, трябва да са хора към края на своята кариера, доказали професионализъм и морал, които няма да се връщат като действащи.

- Този ВСС започна процедурата по избор на нов главен прокурор - може ли, или трябва да се чака промяна на конституцията и нов състав?

- Не искам да давам съвети, да правят каквото знаят. Хората вече твърде малко се интересуват от това, очевидно разбират, че нищо няма да се промени.

- Президентът наложи вето на промените, с които следствието беше извадено от прокуратурата. Очаквате ли то да бъде преодоляно? И очаквате ли да има европейски отглас за тази промяна, която бе разписана по препоръка от Брюксел?

- Не знам какво да очаквам от Европа - тя се оказа доста лицемерна в тези ситуации. ЕК няма последователна политика, а такава по целесъобразност. По настояване на Европа беше създадено специализираното правосъдие. Още тогава предупреждавах за проблемите, които предстоят. Изведнъж то беше премахнато и Европа не каза и “мяу”, не даде никакъв сигнал. Нищо чудно и сега да се окаже, че европейските чиновници не четат записките отпреди 10 г., които са в техните архиви. Защото разписването на следствието в прокуратурата през 2008 г. беше част от разговорите ни с ЕС. Тази промяна беше направена с разбирането, че разследването трябва да се прехвърли в МВР. Там да е събирането на фактите в досъдебното производство. Сега изведнъж беше даден нов живот на нещо, което беше решено. Никой не коментира това като реформа. Не знам дали ще бъде преодоляно ветото на президента - толкова ситуативно действат партиите в парламента, че всичко е възможно. Включително да го преодолеят на инат, без сериозни мотиви.

- ПП-ДБ искат да вземат службите от президента - доколко е удачно?

- Струпването на власт в една такава нестабилна коалиция, каквато е днешната, нанася тежки вреди на държавата в перспектива. Отваря възможността утре при промяна на властта всеки да действа по същия начин. Това дава нестабилност на държавата.

Балансът в момента - тази обвързана компетентност, е нормален. Прекратяването на мандатите, независимо дали става дума за главния прокурор, шефа на разузнаването или шефа на ДАНС, е индикация за стремеж за подчиняване, а не за независимост. Очевидно, че става въпрос за търсене на политически контрол. Не знам тогава тези, които го вършат днес, с какви мотиви ще искат да не се прекратяват тези мандати и след тях. Всички приказки от последните 10-20 г. за независимост чрез мандати и взаимно възпиране и баланс отиват по дяволите. И се връщаме към историята с член 1, само че тогава той имаше идеологическа основа, а днес има някаква задкулисна, не политическа основа.

Затова смятам, че службите трябва да си останат при президента. Особено в такива нестабилни политически времена за държавата е по-добре да има баланс и взаимно възпиране и контрол между отделните центрове на властта.

- Преди дни парламентът гласува най-накрая разделянето на две на КПКОНПИ...

- Тук подходът е същият. И на 3 да я разделят, и на 4 - явно става дума за стремеж за овладяване на силовите структури и специалните служби. Струпване на силова власт, а не власт на авторитети и подкрепа. Нека си даваме сметка, че днешното управление е подкрепено от 15% от българските граждани.

- Вие сте били по върховете на държавата - как ви изглеждат отстрани обтегнатите отношения между партиите, правителството и президента?

- Политиката се изроди в лични нападки поради липсата на същностно политическо съдържание. Този стил и метод се задълбочи в последните 7-8 години. Политиката се превърна в търсене на враг - по възможност външен, а ако няма такъв, търсене на врагове с партиен билет, както го практикува БСП.

- Тези 2 г. Радев се видя с много власт чрез служебните си правителства, което постави въпроса за тяхната съдба - трябва ли да има такива въобще, как да се избират те?

- Моделът си е добър. Радев се видя във власт, защото партиите не можаха да спечелят доверието на гражданите, за да създадат редовно правителство, излъчено от парламента. Така че Радев няма никаква вина. Тези обвинения са част от търсенето на врагове в политическия ни живот. Той е получил тази отговорност според конституцията.

Въпросът за служебния кабинет е част от другия голям въпрос - за държавното устройство и управление. И не знам дали такъв въпрос може да се реши в Обикновено народно събрание. А ВНС - при тази фрагментираност на политическото пространство, при това тежко недоверие на гражданите, което личи от изборите, е несериозно да постигне някакъв резултат. Великото НС, което изработи конституцията, успя да постигне онова обществено съгласие накъде и какво държавно устройство и управление да има България. Днес няма среда. Въобще тези дискусии са сами по себе си доста нереалистични.

- Как разчитате поведението на Румен Радев напоследък - знак ли е, че ще създаде политически проект?

- Това не знам. В рамките на мандата Радев може да въздейства по някакъв начин, много хора може да се хвалят с близостта си с него. Може да се опита, но не смятам, че това е нормално, нито, че ще е ефикасно, въпреки авторитета му. Той няма да може да го пренесе, освен ако лично не оглави политическа формация, която да излезе на избори.

- Очаква се на местните избори наесен да има свои кандидати в лицето на някои служебни министри.

- Свои кандидати той не може да има, а само такива, на които дава подкрепа и те му обещават вечна вярност. След време ще се види, че това не е начин на участие в политиката. Работата на кметовете е много различна от тази на президента и когато я няма връзката с партията, това няма да сработи. Местната власт много повече зависи от парламентарните решения и правителството.

- Вие окончателно ли напуснахте политиката? Питам ви, защото, след като напуснахте БСП, не се присъединихте например към “Левицата!”?

- Не съм излизал от политиката, защото се интересувам от нея.

- Нека ви питам и нещо различно - знам, че пострадахте много от наводненията от последните седмици - и в Симеоново, и в Кула, Видинско. Как се справяте?

- Гражданите се справят сами, търсят решение на проблемите си сами, тъй като държавата отсъства. Разбирам, че правителството, както и Общинският съвет във Видин, са гласували някакви смешни суми. В съседна Сърбия най-тежко пострадалите получават около 15 хил. евро, а най-леко пострадалите - 2-3 хил. евро. Европейска България, член на ЕС, казва: ние нямаме пари. Така че спасението на пострадалите е дело на самите пострадали, когато държавата има дневен ред, който е далеч от този на гражданите.

Визитка

• Роден на 16 юни 1960 г. в град Кула
• Завършил право в СУ “Св. Кл. Охридски”, има специализации в чужбина
• Преподавател по наказателно право
• Беше депутат от БСП шест мандата - от 38-ото до 43-ото НС. Председател на 42-ото народно събрание
• Министър на вътрешните работи в кабинета “Станишев” от април 2008-а до юли 2009 г.
• Лидер на БСП от юли 2014 до май 2016 г. През януари 2022 г. напусна партията след повече от 33 г. членство
• Семеен, има син и дъщеря