Ще повтори ли Гешев „феномена” на обидения Бойко Борисов, когато не му разрешиха да остане главен секретар на МВР

Когато през 2005 г. кабинетът „Станишев” не пожела да работи с главния секретар на МВР Бойко Борисов, едва ли някой е подозирал какви тектонични промени в политиката ще настъпят заради това и че той ще се превърне в незаобиколим фактор вече 14 години. Самият Борисов винаги е подчертавал, че ако са го били оставили на любимия му пост - като оперативен шеф на службите, той никога не би се изкушил от властта. Днес възниква подобен казус - на бившия главен прокурор Иван Гешев му бе отказано да се върне във Върховната касационна прокуратура и той се насочи към политиката. След като стана ясно, че вече не е магистрат, Гешев побърза да заяви сериозната си амбиция: „Затова днес говоря на българите в България - така, както обещах - с ясното разбиране, че политическите проблеми се разрешават с политически средства. Днес ви обещавам само едно - да продължа битката за истина и справедливост в нашето Отечество.”

Ако Гешев действително влезе в политиката, пред него има три варианта. Да създаде своя партия и така вероятно ще е единственият в историята главен прокурор, застанал начело на политическа сила. Вторият – да се присъедини към някоя от съществуващите – такива примери в миналото има много. Третият - да се яви на президентските избори.

Точно такава е историята на американския президент Томас Джеферсън, живял в периода 1743 - 1826 г., един от бащите-основатели на Съединените щати. В младостта си той е изключително талантлив адвокат и бързо се издигнал – избран е за един от 10-те, които могат да се явяват пред тогавашния най-висш съд. Тези юристи били с изключително висок статут - включително на обществени защитници, тъй като тогава прокурори все още нямало. Именно тази позиция тласнала Джеферсън да погледне по-глобално на недъзите в Америка и нарушаването на правата на хората в колонията от страна на Британската империя. В името на тази своята битка, когато е на 33 години, той сам написва Декларацията за независимост.

На 4 юли 1776 г. Конгресът я приема, обявявайки, че с нея американските колонии стават независими от британското управление. Но в този легендарен документ Джеферсън залага и принципите, на които трябва да се крепи републиката, за да оцелее. А те са равенство, права, включително на живот, свобода и стремеж към щастие. След което посочва с примери как британското правителство нарушава правата на хората в колониите. Заключението в декларацията е, че правителствата черпят своята власт от съгласието на управляваните. Така Джеферсън поставя основата на един нечуван дотогава и велик експеримент – демокрацията.

Но за свободата трябва да се воюва. Докато се приема декларацията, войната за независимост е в ход и в тази сложна обстановка Джеферсън се сприятелява с маркиз Дьо Лафайет. Това е легендарният французин, станал офицер още на 13 години при кралските мускетари. В историята му не е ясно дали масоните го изпращат, или той сам решава да оглави американските военни части срещу британците. След победата Лафайет е вдъхновен от идеите на Джеферсън и играе ключова роля и във Френската революция. Междувременно двамата основават общество „Приятели на черните”, настоявайки робите да бъдат освободени. Покрай Лафайет, който става национален герой във Франция, Джеферсън издейства намаляване на дълга на Вашингтон към Париж и постига безпрецедентни търговски споразумения между двете страни. С тези си качества той неминуемо привлича вниманието на първия президент на САЩ Джордж Вашингтон, който през 1790 г. го кани за държавен секретар. При следващия държавен глава Джеферсън е издигнат за вице, докато накрая нацията го избира за третия президент на младата република.

По-късно в биографията си той споменава, че ще бъде запомнен с три реформи – че е разхлабил „хватката” между богатството и властта, че е установена религиозна свобода и всеки може да бъде избира вярата си, и третата - общественото образование. Тезата на Джеферсън е, че само с едно добре информирано гражданско общество трудно извоюваната република може да оцелее.

Вторият емблематичен пример, когато главен прокурор на САЩ влиза в политиката, е Робърт Кенеди. Роден през 1925 г. в известно политическо семейство, той е седмото дете на Джоузеф Кенеди-старши и Роуз Кенеди. Възпитаник на Харвардския университет и завършил право в Университета във Вирджиния, той от много млад е готвен за властта.

Първоначално работи като юрист към Министерството на правосъдието, но през 50-те години на миналия век е съветник към различни комисии в Конгреса и става изключително популярен с призива си за борба с корупцията и организираната престъпност. Когато брат му Джон Кенеди печели президентските избори през 1961 г., естественият избор за главен прокурор е именно Робърт Кенеди. Всички искат братята най-накрая да се преборят с мафията.

Само на 35 години, Робърт Кенеди е един от най-младите членове на кабинета и е най-близкият съветник на брат си до убийството му през 1963 г. По време на мандата си се застъпва за Движението за граждански права, което настоява да няма сегрегация и всички, независимо от цвета на кожата си, да могат да гласуват. Активно участва с Джон Кенеди в потушаването на Кубинската криза, когато светът е пред ядрена война. В мемоарите си той описва 13-те инфарктни дни на преговори между брат му и съветски лидери. Както и че никога няма да забрави колко трудно е било с генералите, които цял живот са били концентрирани върху темата „война”.

След трагичното убийство на президента, Робърт Кенеди напуска поста, за да се кандидатира за Сената и печели, ставайки един от най-яростните противници на войната срещу Виетнам. Политикът става толкова популярен, че Демократическата партия го номинира за президент. По всичко личи, че той води в кампанията, защото му симпатизират социално слабите, афроамериканците, испанците, католиците и по-младите избиратели. Но съдбата отрежда вместо да наследи брат си, и той като него да загине от куршум.

След като печели изборите в Калифорния, на 5 юни 1968 г. той е застрелян от палестинеца Сирхан Сирхан. Когато е заловен, стрелецът заявява, че това е неговото отмъщение, защото Робърт Кенеди е изразил подкрепата си за Израел по време на Шестдневната война през 1967 г. Оттогава както смъртта на Джон Кенеди, така и тази на Робърт Кенеди са източник на многобройни конспирации.

В Европейския съюз също има един пример, когато прокурор „нахлува” в политиката. Коен Генс, след като години наред е магистрат, става член на Християндемократическата партия, заемайки различни позиции в белгийското правителство. Включително министър на правосъдието и министър на финансите. По време на управлението му със закон бяха анулирани паспортите и личните карти на хора, които властите подозират, че ще се бият за войнстващи ислямистки организации в Близкия изток. Той ще бъде запомнен и с факта, че след бомбените атентати в Брюксел през 2016 г. веднага предложи да подаде оставка заради пропуските си, но министър-председателят Мишел Мишел отказа да я приеме. През 2020 г. белгийският крал Филип му се довери да проучи възможностите дали може да се сформира коалиционен кабинет.

За разлика от него вицепрезидентът на САЩ Камала Харис има далеч по-любопитна история. Всъщност тя е първата в историята на Америка жена вицепрезидент с афроамерикански и азиатско-американски произход. Майка й е родена в Индия, а баща й в Ямайка, но се развеждат, когато тя е на седем. Макар да расте в район за „черни”, процесът на десегрегацията започва и тя получава шанса да учи в държавно училище, а след това да завърши Университета „Хауърд” и Калифорнийския университет. След дипломирането си бързо се издига и през 2003 г. е избрана за окръжен прокурор на Сан Франциско, а седем години по-късно и за главен прокурор на Калифорния.

Под нейно ръководство магистратите започват да работят на високи обороти и за кратко време резултатът от усилията й е налице. Издават се 1900 присъди за престъпления, свързани с марихуана, като принципът на Харис е да не се вкарват в затвора лица само за притежанието й. Със старите дела за убийства тя също се справя бързо – от 74 решава 27, стига до съд с 11, като 9 от тях завършват с присъди, а 14 случая са уредени със споразумение. Между 2004 г. и 2006 г. от заведените дела за убийства Харис постига присъди при 87%, а при останалите престъпления, свързани с притежание на оръжия – 90%.

Дамата не се шегува и обявява война на „въоръжаването” в САЩ, като създава отдел за престъпления с огнестрелно оръжие. Освен това настоява за минимум 90-дневни присъди за притежание на скрити или заредени пушки, пистолети, автомати, обявявайки, че ще настоява за затвор и максимални наказания за престъпници, които ги използват.

Организира и отдел за престъпления срещу деца и тийнейджъри с гей наклонности. Когато през 2006 г. е убита 17-годишната транссексуална Гуен Араухо, Харис и майка й свикват двудневна конференция с 200 прокурори и служители на правоприлагащите органи от цялата страна, за да обсъдят варианти как да противодействат на ужасяващото явление.

Днес Камала Харис е вицепрезидент и няма никакви задръжки да скастри държавния глава Джо Байдън, когато направи неуместно изказване, засягащо нечии права. Прави го с усмивка и финес, но всички много внимателно я слушат, а мнозина съжаляват, че тя не е на негово място.