Някои султани били толкова влюбени в робите еничари, които ги обслужвали в банята, че ги издигнали за велики везири.

Жените се притеснявали от влиянието им и разпореждали убийството им

В историите с красиви роби ибрикчии, издигнали се благодарение на любовта на султана, има от всичко – подмиване на нечистотии в банята, любов, силни емоции, високи постове, неимоверна власт, несметни богатства, а понякога и неочаквано убийство за финал.

Темата с еничарите ибрикчии изскочи шумно от дълбоката история, след като съпругата на президента Десислава Радева се ядоса на записа на заседанието на „Продължаваме промяната”, когато се обсъждаше общо правителство с ГЕРБ. Известно е, че лидерите на партията попаднаха в политиката благодарение на държавния глава Румен Радев, след което яростно започнаха да го атакуват, а на въпросното събрание бе обявено, че първата им задача е да отстранят неговите хора от службите.

Затова първата дама реагира в социалните мрежи по характерния за нея начин: „Знаете ли, че в Османската империя за главни ибрикчии са избирали главно еничари. Сигурно и любов е пламвала.“ Интересното е, че постът й бе придружен от песента на Таркан Kuzu Kuzu (“Агне, агне” - бел. авт.).

Ако човек се разрови в историята, ще открие, че лицето, което се е грижело за измиването на владетеля, включително слабините и задните части, често по-късно е стигало до най-висшите постове в Османската империя. Както и че султаните съвсем не са първите, които са се сетили за предимствата на тази професия. За нея може би пръв споменава в трудовете си индийският философ Каутиля, творил през 300 г. преди Христа. В своя трактат „Артхашастра“ той споменава, че се назначавали специални служители, отговорни за личната хигиена на монарха, които точно спазвали ритуалите за къпането му.

Практиката се запазва и през Средновековието, като на хората от това обкръжение се поверявали все по-важни постове. Вероятно защото повечето били любимци на владетеля и след това били избирани за негови лични помощници в банята, като преди това преминавали сериозно обучение. Така в приятна атмосфера те могли да прокарват свои тези и мисли и достигали до позиции, за които други можели само да мечтаят.

Близо 500 години по-късно, в древни текстове, посветени на китайската династия Хан, през 206 - 220 г. след Христа, се отбелязва, че императорският двор започнал да наема служители, наречени neiwei или weishi. Те трябвало да отговарят за ритуалите, свързани с къпането и личната хигиена на императора. Векове наред те са сред най-доверените лица, често били евнуси или слугини, владеещи отлично протоколите за измиване на владетеля.

Естествен наследник на тези древни традиции е Османската империя, която малко след възникването си, по време на управлението на султан Орхан през 1326 - 1362 г. въвежда термина Kislar Agha. Или „Върховен евнух“. По това време кастрирани мъже били водени в османския двор като роби и на най-преданите от тях се поверявала важната задача – измиването и къпането на султана.

С разширяването на империята и харема отговорностите на тези мъже ставали все по-големи и те се грижели не само за съпругите, а и започнали да обслужват различни лични нужди на султаните. Може би заради всичко това тази интересна „позиция” в двора се запазва до края на Османската империя в началото на ХХ век.

През всички тези 7 - 8 столетия от съществуването й няколко групи поемат важната роля да къпят владетеля. Най-популярни в това отношение били евнусите.

Но с годините банята и тоалетът били делегирани и на лични слуги, които задоволявали различни прищевки на султана. Общото между тях било, че са негови любимци и трябвало да са надеждни.

Разбира се, искали се и известни умения - да подготвят ваната, да осигурят подходящата температура на водата и да подпомагат султана по време на процеса на къпането. Те се грижели и за измиването след тоалетна.

За мнозина може би ще е изненада, но обкръжението на владетеля било убедено, че за тази „отговорна” дейност най-подходящи са еничарите. Те били тренирани за елитните военни части, но някои от тях имали задължения и в двореца, като особено верни помощници на султана. Точно при тази ежедневна близост в банята вероятно някои владетели прекрачвали прага на благоприличието и стандартната баня.

И ако някой смята, че забежките на султани с мъже са били нещо осъдително, много бърка. Ето какво отбелязва Михаил Дука през XV век: „А Баязид, живеейки лениво и разпуснато, никога не престана да се занимава с похотливи сексуални действия, отдавайки се на разпуснато поведение с момчета и момичета”. За още по-драстични особености на живота в империята свидетелства Григорий Палама, архиепископ на Солун, живял между 1294 и 1359 г. Според него османците живеели с „лъкове, мечове, радвайки се на поробването, убийствата, грабежите, разврата, прелюбодеянието, содомията. И не само че се отдават на подобни практики, но о, лудост, смятат, че Бог ги одобрява”.

От историята са известни няколко служители, заподозрени, че са започнали кариерите си в банята, благодарение на любовните си афери с някои султани.

Един от тях вероятно е бил Мурад IV, за когото имало слухове, че е увлечен по издигнатия от него Хасан ага. За султана е известно, че се възкачва на трона едва 11-годишен и още съвсем млад започва яростна битка да възстанови морала в империята и да изкорени влечението към алкохола, тютюна и кафето. В хрониките се споменава, че инкогнито обикалял Константинопол и когато забележел нарушител, свалял маскировката си и лично го екзекутирал. Защо е бил толкова педантичен в омразата си към любителите на питиета, не е ясно, след като самият той умира на 27 години от цироза.

Братът на султана и негов наследник Ибрахим I също се смята, че може да е бил интимен със своя Ибрахим паша, който първоначално се грижел за измиването му. За близките им отношения е загатвано многократно, но това не било нещо необичайно за ексцентричния владетел, царувал между 1640 и 1648 г. От хрониките е известно, че въпросният Ибрахим паша бил любимият му роб. Той бил красив гръцки младеж и връзката им пораждала много клюки. Определено отношенията им не се приемали еднозначно и това водело до сериозни трусове в двореца.

Но тези интриги изобщо не трогвали султана, който бил минал през ада, преди да оглави империята. Роден в Константинопол, той остава в историята и като Ибрахим Лудия заради особеното си психическо състояние. За него обаче си има обяснение - баща му умира, когато е на 2 г., а брат му Мурад IV се възкачва на трона, избивайки останалите си братя, които могат да се явят негови конкуренти за властта. Защо е пощадил най-малкия си брат, не е ясно, но все пак решава да го държи в затвор. Ибрахим израства в непрекъснат страх, че може да е следващият ликвидиран. Но точно той се оказва късметлията. Султанът умира и той трябва да го наследи като единствения оцелял принц. Веднъж отървал се от страха, че ще бъде убит, той се отдава на удоволствия, лукс, бижута, парфюми. За него летописецът Деметрий Кантемир отбелязва, че е бил пристрастен към виното и похотта, като държал винаги да е в стая със стени огледала. Така си въобразявал, че любовните си битки ги води на няколко фронта. Бил известен със слабостта си към пълничките дами и поради тази причина „най-дебелата жена” в Константинопол била негова фаворитка.

Някак между другото в историята се прокрадва и евентуалното увлечение по Ибрахим паша. Склонният към множество пороци султан обаче така занемарил управлението, че срещу него се вдигнал бунт и майка му, за да не изпусне властта, разпоредила да бъде удушен.

Друг доверен служител в банята - Салих ага - също е подозиран в интимна връзка не с кого да е, а със Сюлейман Великолепни, управлявал между 1520 и 1566 г. Как точно е започнала любовната афера, не е ясно, но в двора били озадачени как покрай привързаността на владетеля Салих се издигнал до висш офицерски пост в армията и станал най-близкият му съветник. Говори се, че Салих Ага заемал специално място в сърцето на султана, а връзката им била дълбоко емоционална.

Сюлейман Великолепни бил известен с връзката си с още един свой роб, който впоследствие става първият велик везир - Ибрахим паша. Роден в семейство на православни християни в Прага, той е пленен от Искандер паша. Попада в полезрението на Сюлейман Великолепни в имението на пашата, след което султанът го взема в двореца и там всички започват да го наричат „Любимецът”. Така от банята той бързо се издига до поста велик везир, който разширява влиянието на Османската империя в международен план. През 1533 г. именно Ибрахим паша е човекът, който убеждава Карл V да превърне Унгария във васална държава, а 2 години по-късно сключва споразумение, даващо на Франция големи отстъпки в търговията с империята в замяна на съюз срещу Хабсбургската империя. Благодарение на това започват Френско-османските военноморски маневри. Подозренията за дълбоката емоция между Ибрахим и султана произлизат от впечатляващата кореспонденция, свидетелстваща за бликащи чувства и романтични отношения. Вероятно затова, заедно с блестящите успехи на дипломатическия фронт, расте и богатството на Ибрахим, а султанът го затрупва с дворци и имоти в знак на своята благодарност.

Везирът станал толкова влиятелен в един момент, че чак съпругата на султана Хюрем се притеснила от арогантността му и решила да сложи край на тази опасна за нея любовна афера. На 5 март 1536 г. Ибрахим вечерял със султана и се прибрал в покоите си, където бил заловен и убит. След смъртта му Хюрем поела поста главен съветник на мъжа си.

Благодарение на Сюлейман Великолепни се издига още един красив роб от Херцеговина – роден като православен християнин, той още като дете е взет насила от родителите си и е отведен в Одрин. Също като Ибрахим паша, султанът го забелязва в дома на наместника си в Багдад – Искандер, и го взема със себе си. Влизайки в най-близкия кръг служители, хубавецът Соколлу получава добро образование и бързо се издига до поста върховен адмирал на флота и генерал губернатор на Румелия, като я управлява от София.

В биографията му има един трогателен обрат, когато той решава да посети родното си място. Там майка му го разпознава по родилния белег на лицето му. С насълзени очи тя го назовава по име и го прегръща за първи път след 30-годишна раздяла.

Разбира се, този епизод не може да смекчи сърцето му спрямо християните и Соколлу повежда успешна военна атака срещу Румъния, превземайки 16 града. За награда султанът го издига за трети везир, а по-късно и за велик везир.

Еничарят освен талантлив дипломат се оказва и добър военачалник и благодарение на това със Сюлейман Великолепни решават да започнат война срещу Свещената Римска империя. При обсадата на крепостта Сигевар в Унгария султанът се присъединява към Соколлу Мехмед паша, но една вечер, без да е ранен, умира в палатката. Везирът, притеснен, избива всички свидетели на смъртта му и близо 40 дни управлява от името на Сюлейман, казвайки, че е тежко болен. Когато слухът за смъртта все пак се разнася и синовете на владетеля тръгват да се простят с баща си, везирът умело ги насочва в грешна посока, уж да подкрепят армията за поредния й успех. Така те пристигат, когато той отдавна го е погребал.

Дали тогава или по-рано, но наследникът на Сюлейман Великолепни – Селим II, станал известен като „Пияницата” също подозрително се сближава с влиятелния везир. Единствените доказателства в тази посока са свръхемоционалната им кореспонденция.

За беда на Соколлу, Селим умира на 50 г. и на трона се възкачва синът му Мурад III, който също спазва традицията да избие братята си. Той е впечатлен от уменията на везира, но съпругата му Сафийе Султан изглежда е направила своите проучвания и знаейки какво ще последва, решава да се намеси. Тя умело сее интриги, в резултат на което няколко роднини и протежета на Соколлу са убити, а през 1579 г. е ликвидиран и самият той. Подозренията са, че килърът е еничар, нает от Сафийе.

Така, от стандартните ибрикчийски ангажименти в банята, последвани от ласките на владетелите, някои красиви роби еничари постигат необичайни успехи на военния и дипломатическия фронт, но изглежда всичко свършва, когато се намесят ядосаните съпруги. От тази гледна точка става още по-интересно какво точно се е опитала да каже съпругата на президента Десислава Радева…