Ваксината срещу папилома вируса от години е достъпна и в България. Безплатна е за подрастващи момичета, но се поставя по желание само на 1-3 процента

Ваксините помагат за предпазване от  повече от 20 заболявания - от пневмония до рак и ебола, и само през последните 30 г. детската смъртност е намаляла с над 50% до голяма степен благодарение на имунизациите.  Но трябва да се направи повече, казват здравните експерти.

Новината за разработване на ваксина срещу рак е сред най-четените здравни текстове. Разбираемо е - във всяко семейство има близък или по-далечен роднина с такава съдба. Но колко хора знаят, че вече съществува ваксина срещу няколко вида рак, която само за 20-ината години след създаването си видимо е намалила заболяванията и смъртността от тях в държави като Австралия например?

Това е ваксината срещу папилома вируса (HPV ), която е достъпна и у нас. Безплатна е за подрастващи момичета, но се поставя по желание едва на 1-3%.

Каква е връзката на ваксината срещу папилома вируса и рака?

Над 90%  от случаите на рак на маточната шийка се дължат на инфекция с него. Такива щамове се откриват и при други видове рак. Затова лидери в новото сдружение “Коалиция HPV” смятат, че е в интерес на общественото здраве тя да влезе в рутинния имунизационен календар у нас, т.е. да стане задължителна.

“Българската програма за превенция на заболяванията, свързани с папилома вируса, не работи ефективно и се нуждае от промяна. Дори самото ѝ име е тотално сбъркано – внушава, че касае само момичетата и не отчита цялостната профилактика на онкологичните заболявания, в които папилома вирусите имат отношение - смята ръководителят на офиса на СЗО в София доц. д-р Михаил Околийски. - Подценени са профилактиката при момчетата и възможностите за ваксиниране след възрастта, предвидена в националната програма. Положителен пример е не само далечна Австралия, а и съседна Румъния, в която благодарение на проактивната държавна политика само за три месеца са поставени 100 000 ваксини.” Според него ваксината трябва да стане задължителна и да се третира като приоритет за общественото здраве.

“В това имаме съгласие с главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев и подкрепата на екипа му”, увери д-р Околийски. Той акцентира и върху увеличаване на обхвата на скрининга и възможностите за лечение.

Познати са над 200 вида човешки папилома вируси. Повечето не създават проблеми, но има 12 вида (14 според част от вирусолозите), които са високорискови за рак, обясни вирусологът проф. д-р Радка Аргирова.

“Още през 80-те години на миналия век проф. Харалд цур Хаузен, с когота съм работила в Германия по други вируси, доказва, че човешкият папалома вирус причинява онкологични заболявания. При това не само на шийката на матката. А и на ануса, на вулвата, в устата, гърлото, шията.” В последните години има данни дори за участие в патогенезата на някои случаи на рак на белия дроб. 

По своя тип човешкият папилома вирус е ДНК вирус.

Установяването му се отличава много от диагностицирането на другите подобни патогени. Той е вътреклетъчен и част от коварството му е, че не се откриват в кръвта нито антитела, нито антигени.

За доказването на носителство трябва да се направи цитонамазка или да се вземе вагинален секрет или намазка от променени зони с потенциал за рак и да се извърши директен PCR. Изследването не е рутинно за всяка лаборатория, прави се на около100 места в България”, коментира проф. Радка Аргирова.

Тя изтъкна, че ваксината срещу папилома вируси е първата директна ваксина срещу рак.

“Зад идеята стои революционна идея. Във ваксината няма вирус, няма ДНК на вирус, тя се състои от вирусоподобни частици. В този смисъл ваксината е абсолютно безопасна. Това се потвърждава и от поставените между 6 и 7 милиона ваксини по света.”

Масовото използване започва от 2006 г. До момента 156 държави имат национални имунизационни програми. Някои от страните с високо покритие като Австралия например имат амбиция чрез създаването на имунитет у населението да ликвидират в обозрими срокове рака на маточната шийка и другите онкологични заболявания, провокирани от вируса. 

Основен фокус се поставя върху ваксинирането на момичетата между 9 и 14 години. Но все повече държави включват по-широка възрастова група и момчетата от 9 до 19 г. с цел ограничаване и сред тях на заболяванията, индуцирани от папилома вируса извън шийката на матката.

В 28-те държави от ЕС в Централна и Западна Европа се наблюдава намаляване на смъртността от тези видове рак, а в Източна – обратно. България не само е сред държавите с неблагоприятни данни, а и ракът се установява в късен стадий.

Поне 80% от населението ще се срещне с папилома инфекция в даден момент от своя живот. Вирусът се предава по полов път или чрез контакт със заразена кожа. Презервативът е незаменимо средство за защита по принцип, но не осигурява 100% защита срещу всички полово предавани инфекции, в това число и човешкия папилома вирус.

Освен рутинните профилактични прегледи за отчитане на риск спомагат и целенасочените изследвания за вируса. При повечето от хората той се изчиства в рамките на 2 г. - имунната система успява да го неутрализира, но никой не знае дали няма да е сред тези, които ще се окажат с малшанс. Този риск се ограничава с ваксината.