Историята помни велики сблъсъци на „Левски“ и ЦСКА за съдбата на титлата

В такъв мач Гунди получава червен картон и два дни по-късно загива с Котков край Витиня

Да, слабо е! Да, грозно е! И може би дори понякога е уредено! Но поне тази година българското футболно първенство не може да бъде обявено за скучно. След дълги, дълги години тотална доминация на „Лудогорец“ и 11 поредни титли най-сетне се намери кой да оспори хегемонията му. И за да е драмата пълна, конкурентите оставиха развръзката за последния кръг на първенството. А черешката на тортата е, че ЦСКА трябва да постигне задължителна победа във Вечното дерби, за да стане шампион.

Напрежението е толкова голямо, че сякаш предстои финалната сцена от филм на Хичкок. Феновете на „червените“ продължават силно да мечтаят, въпреки че тяхното чудо ще се случи само ако и разградчани стъпят накриво при гостуването си на „Черно море“. Изглежда малко вероятно, но нали в Германия „Борусия“ (Дортмунд) по най-левашкия начин подари титлата на „Байерн“ (Мюнхен) именно в последния кръг. Надеждата умира последна и за първи път от много години насам очите на цяла футболна България ще са насочени към мача между „сини“ и „червени“. В интерес на истината съдбата и преди е редила подобни пасианси, които да изправят „Левски“ срещу ЦСКА в последния кръг и именно от този мач да се решава титлата.

Разходката ни назад в историята на вечните дербита ще започне от далечната вече 1960 г., когато почти до последния кръг „сините“ поддържат крехка преднина пред големия си съперник ЦДНА, но в крайна сметка развръзката е оставена за последния кръг, когато двата фаворита се изправят един срещу друг. При 1:0 за “червените” Крум Янев ритна без топка Пейчо Пеев, но съдията изгони съотборника му Кошев. „Сините“ се възползват от ситуацията и обръщат нещата до 2:1 в своя полза. Тогава обаче идват миговете на Иван Колев, който с двата си гола решава окончателно драматичния мач в полза на ЦДНА.

11 години по-късно двата отбора отново се изправят един срещу друг в последния кръг, но този мач остава в историята по съвсем различна причина. За да спечелят титлата, играчите на „Левски“ трябва да извършат подвиг, който би впечатлил и сценаристите на древногръцките митове и легенди. „Сините“ трябва да постигнат победа с 9 или повече гола разлика, за да наваксат по-добрата голова разлика на съперника. Въпреки невъзможната за изпълнение задача тимът от „Герена“ се хвърля напред, но в крайна сметка побеждава само с 1:0 с гол на Цветан Веселинов-Меци.

В разгара на мача Георги Аспарухов-Гунди успява да се освободи от пазача си Пламен Янков, но последният го подкосява грубо отзад. Всепризнатият джентълмен Аспарухов си изпуска нервите и рита без топка противника, а съдията гони и двамата замесени в скандала. Това се оказва и последният мач в живота на Гунди - 2 дни по-късно двамата с Никола Котков катастрофират на пътя край Витиня и загиват. Мнозина фенове и футболни статистици твърдят през годините, че това е първият и последен червен картон в кариерата на „синята“ деветка, но той е гонен още веднъж...

Пак в последния кръг, и пак във вечното дерби се решава спорът кой да е шампион на България в сезон 1978/79 г. Над 65 000 души се изсипват на ст. „Васил Левски“ на 30 май 1979 г, за да видят поредния спиращ дъха двубой между двата гранда. За „Левски“ пази бъдещият президент на клуба Томас Лафчис, а треньор е футболната легенда Иван Вуцов. Именно тимът от „Герена“ повежда с гол на Антон Милков в 57-ата минута, но малко след това Пламен Марков изравнява. 12 минути преди края Тодор Барзов хвърля в екстаз „синята“ част от стадиона с победното си попадение. Първи трофея вдига легендата на „сините“ Павел Панов.

Сценарият се повтаря 5 години по-късно, когато двата гранда отново в последния кръг излизат на терена, за да решат кой ще е шампионът на България. В този случай на армейците им стига и равен резултат, тъй като са с по-добра голова разлика. Мнозина фенове твърдят и до днес, че това са били най-силните състави на двата гранда в цялата им футболна история.

Напрежението между двата лагера е толкова голямо, че нито един български съдия не се наема да свири мача и той е поверен в ръцете на германеца Дитер Паули.

Развоят на мача със сигурност оправдава високите очаквания на феновете. „Сините“ повеждат с два гола на Емил Спасов и Гиби Искренов, но 72-рата минута Жоро Славков-Бенкса с мощен шут препарира вратаря Боби Михайлов. Играчите на ЦСКА тръгват мощно напред, за да стигнат до изравнителен гол, който ще ги направи шампиони. Късметът обаче не е на тяхна страна. Бранителят Динко Димитров се контузва, а треньорът на „червените“ Манол Манолов-Симолията вече е направил двете разрешени смени. Съперникът се възползва от ситуацията и две минути преди края Пламен Цветков вкарва за крайното 3:1. Загубилите решават да хвърлят вината върху германския рефер и обявяват, че той е бил „хванат“ в този мач. Победителите нехаят за обвиненията на големия съперник, още повече че през същия сезон постигат требъл, печелейки и другите две отличия в българския футбол. А след този мач се ражда рефренът, който и до днес се пее в сектор „Б“ - “Емо Спасов гол им вкара, някъде от Сточна гара…”

При следващия подобен трилър обаче ролите са разменени. Този път ЦСКА и „Левски“, които тогава са прекръстени на „Средец“ и „Витоша“, се изправят в пряк двубой за титлата кръг преди края на сезона. На 30 май 1987 г. „червените“ успяват да излъжат съперника си с 1:0. Решаващият гол отбелязва Христо Стоичков в 80-ата минута на мача, след като праща топката във вратата под плонжа на вратаря Борислав Михайлов.

С кървав гол е решена съдбата на титлата на 13 май 2000 г. Въпреки че мачът не е от последния кръг, си струва да бъде разказан заради драматичните събития на терена. „Червените“ повеждат след автогол на Бисер Иванов, но страничният рефер Иван Леков маркира засада и решението му е уважено от главния съдия Атанас Узунов. Малко след това нападателят на „сините“ Георги Иванов-Гонзо получава тежка аркада след сблъсък с Галин Иванов, но решава да доиграе мача с окървавена превръзка на главата. Така се стига до 90-ата минута, когато Димитър Бербатов прави непростим пропуск, останал сам срещу Иванков, а секунди по-късно Гонзо надскача всички и с окървавена глава забива топката във вратата на ЦСКА. След четири „сухи“ години титлата отново се връща на „Герена“.