Литературите на малки езици могат да говорят за големите неща
Реакцията на хората в България е не по-малко радваща от наградата. Тя показва, че имаме страшна нужда от хубави новини. И че все пак умеем да ги видим. Значи, не всичко е изгубено. Това каза пред БТА Георги Господинов, чиято книга „Времеубежище“ спечели международната награда „Букър“.
„Най-хубавото е, че докато има един народ някъде, който празнува азбуката си, който може да се радва на литература, на книга, на награда за литература, значи не всичко е изгубено“, коментира Господинов. „Случи се така, че трябваше да произнеса словото си в самото навечерие на празника, десетина минути преди 24 май, затова прекъснах думите си на английски и казах само на български: „Честито чудо на езика“. И то наистина беше чудо. Беше страхотно съвпадение. После разказвах на хората там за този празник, малко от тях знаеха“, каза той.
По думите му, награда като международния приз „Букър“ не идва изведнъж. Това е дълъг, дълъг път, казва той. „Времеубежище“ беше първата номинирана българска книга. И при самата номинация аз вече бях много щастлив, защото знам какво означава тази награда. Тя наистина е най-голямото признание за световна литература. За тази награда са били номинирани, без да я вземат, хора като Маркес или Милан Кундера – хора, от които, всъщност, съм се учил. И само да бъдеш до техните имена, е нещо, което не съм си представял“, каза писателят. „Времеубежище“ в момента е свършила в почти всички страни, в които е издадена. „Чета по мрежите как хората са заявили поръчката си и чакат до след две седмици, за да получат книгата“, допълва авторът.
Георги Господинов вярва, че признанието ще отвори врати и ще даде кураж на пишещите хора в България днес. „Много е важно човек, който пише тук, на малък език, да има самочувствието, че може да говори за важните неща на света. Това беше през годините нещото, за което се опитвах да се боря. Литературите, писани на малки езици, могат да говорят, даже по-добре понякога, за големите неща“, каза писателят.
За тазгодишния „Букър“ са се конкурирали писатели от цял свят – от Мексико до Южна Корея. „Но почти всички от номинираните всъщност пишат на големи езици – на френски, на испански. И това не е маловажно. Затова радостта ми е двойно по-голяма. Истината е, че ние, идвайки от тук, трябва да бъдем два пъти по-добри от останалите, за да се изравним с тях“, посочи Господинов.
Според него, „Времеубежище“ достига до четящата публика не само в България, но и по света заради важността на разглежданата тема за паметта и за това какво се случва с едно общество, когато то изпада в колективен Алцхаймер. „Ние живеем в някакъв процеп на паметта в момента. Свикнахме, че паметта е дадена веднъж завинаги. А се оказва, че не е така, че когато забравиш една война, тя може да се повтори. Все повече ще става важен този въпрос за паметта. Работата по паметта е всекидневна работа“, коментира той.
Господинов допълни, че когато носталгията се използва като оръжие, на нея може да се противодейства чрез всекидневни разговори, памет, образование и култура.
„Идеята за книгата беше още по-ранна, но през 2016 г. реших, че й е дошло времето заради всичко, което се случи тогава. 2016 г. беше отключваща за това колко опасно може да бъде миналото. Тревожността се носеше се във въздуха. Това можеше да се види в България, можеше да се види по света. И в Англия сега, на няколкото срещи, които имах, публиката ясно ме разбра. През 2016 г. е Брекзит, през 2016 г. е идването на Тръмп. Това си говорихме с британската публика, казах го и се съгласиха, че с Брекзит те са си направили един референдум за миналото. В някаква степен те избраха миналото с този референдум“, разказа писателят.
На въпроса какъв е неговият прочит на политическата ситуация в България в момента той отговори: „Ние най-често сме излъчвали, за съжаление, един образ на тежки политически кризи. Особено последните две години, това се оказа неминуемо. От реакциите на чуждите медии и публики може да се разбере, че хората отвън също имат нужда да видят нещо светло в България. Не само тук имаме нужда да видим нещо хубаво, добро, светло, а и хората отвън имат нуждата да прочетат, че в България има хубави неща за откриване“.
Георги Господинов разказа още, че предстои да започне работа по следващата си книга. „Вероятно ще издам и книга с есета, защото времето, в което живяхме, и в което продължаваме да живеем, е време, което иска да бъде мислено. И като че ли жанрът на есето е жанрът на кризата“, посочи писателят.
Най-четени
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси
-
Диктатура на тъпоглавите
У нас тлее разлом, потиснат и нерешен, неизговорен и изопачен За превратностите на съдбата се замислих. Дивашката реакция на театрална пиеса, от една страна, е обида за изкуството
-
Бай Ганьо срещу Малкович
Нападнаха Народния театър. Също и Еврото. Шенген. Около Театъра има Хути. Трудно е да се живее заедно с такива хора. Но няма как. Нарича се народ. Убиват или прогонват по-издигнатите измежду своите
-
Галерия На 10 ноември Тодор Живков дреме по време на преврата
Костадин Чакъров: Не беше изненадан, по предписание на правителствени лекари винаги спеше следобед Наричал приятелите си от Политбюро цеховите майстори от задругата “Боже
-
Галерия Моят 10 ноември: Златка и Андрей: Вместо бизнес тук, защото “не сте от нашите” - гурбет в Гърция
С него вдигнали къща в Мъглиж, ковид върнал семейството с 5-има внуци тук Когато бил на 20 г., Русев гласувал за СДС и му се карали Сега се ядосва, че децата не знаят кои са Ботев и Левски Навършиха