Скандалите в прокуратурата, които последваха опита за атентат срещу Иван Гешев, разбуниха духовете у нас. Не само медиите, а и обикновените хора вече спорят за действията на висшия магистрат и в този сблъсък постоянно се стига до крайности. В дебатите за сравнение все по-често се прокрадват и имената на двама от най-известните обвинители в света, които, макар и с абсолютно противоположен знак, са оставили значителна следа в историята на държавното обвинение – кръвожадния Сталинов палач Андрей Вишински и безкористния борец срещу мафията, жертвал живота си за благото на обществото - италианецът Джовани Фалконе. Независимо колко са отдалечени от нас във времето и пространството, тези два образа винаги се натрапват, когато говорим за проблемите на прокуратурата.

Разбира се, става дума за два коренно различни случая, доколкото единият обвинител е бил послушен изпълнител на волята на диктатор в тоталитарна държава, а другият е защитавал демократичните ценности срещу могъщата сицилианска мафия.

И докато името на Вишински обикновено е сравнение за модела, избран за управление на българската прокуратура, то самият главен прокурор Гешев обича много да цитира Фалконе. Така или иначе, тези препратки са пресилени и имат за цел да подчертаят определени възгледи за неоспорваната нужда от реформа в правосъдната ни система, но в този дебат е добре да се познава живота на тези хора, чиито имена са се превърнали в символи.

На 23 май 1992 г. Джовани Фалконе – един от най-важните прокурори в Италия – е ликвидиран посред бял ден от сицилианската мафия (La Cosa Nostra). Убийството на Фалконе е извършено чрез бомба, взривена дистанционно на пътя под колата му. Използвани са повече от половин тон експлозиви. Атентатът е извършен скоро след като той ръководи исторически процес срещу мафията. Олицетворение на всичко най-добро в прокурорската професия през по-голямата част от живота си, италианският магистрат се бори с мафията с всички сили. Същевременно винаги е бил сигурен, че подобно опасно начинание ще му струва живота. И в крайна сметка се оказва прав.

Роденият през 1929 г. в беден квартал на Палермо, Сицилия, Джовани има детство, помрачено от ужасите на престъпленията, извършени от мафията, и много рано изградило кредото му, формулирано от самия него: “Страхливецът умира по няколко пъти на ден, смелият умира само веднъж.” Фраза, която обича да цитира и главният ни прокурор Иван Гешев.

Фалконе учи право в университета в Палермо и се дипломира през 1961 г. Той практикува само три години, преди да стане съдия през 1964 г. Натоварен да разследва случаи на банкрут, Фалконе скоро проследява голяма част от корупцията обратно до босовете на мафията и първоначалните му преследвания

водят до смъртта на

главен магистрат,

който става жертва на отмъщението на мафията. До 1980 г. Фалконе се индоктринира в света на закона срещу мафията чрез Службата за инструкции - разследващият клон на прокуратурата в столицата на Сицилия. Този период е особено опасен.

Малко преди пристигането му Коза Ностра убива съдия Чезаре Теранова и шефа на полицията Борис Джулиано - и двамата са били водещи прокурори в операциите на мафията за трафик на наркотици, наред с други престъпления. Те са председателствали точно клона, към който Фалконе се е присъединил, и в някои отношения още тогава той може също да е подписал собствената си смъртна присъда.

Но страстта на прокурора към разследващата работа срещу мафията се оказва по-силна от страха. “Смъртта не е по-важна за мен от копчето на сакото ми - аз съм истински сицилианец”, заявява смелият борец срещу организираната престъпност. Разбира се, работата му

изисква безпрецедентни

мерки за сигурност

За целта специално за прокуратурата е изграден устойчив на базука бункер под съдилищата на града. Работното му пространство е заобиколено от охранители и камери. Домът му е със същото ниво на бдителност и където и да отиде,

е ескортиран от множество бронирани превозни средства.

Секретността превзема изцяло живота му - той се жени за съпругата си в изолация, не е придружен от семейство или приятели, само от самия кмет, който ръководи службата.

Допълнително се налага се положат всички усилия, за да се гарантира безопасността не само на самия прокурор, но и на най-близките му хора.

Успехът му като прокурор го прави част от неформален кръг, наречен Antimafia Pool. Групата се състои от избрани следователи, които споделят информация в опит да създадат

ефикасни стратегии

срещу мафията

Нейните членове - съдиите Паоло Борселино, Джузепе ди Лело и Леонардо Гуарнота, подписват договор за неразкриване на информация, който ги защитава от евентуална заплаха от мафията. И това е от особена важност, защото точно работата, извършена от групата Antimafia, дава информация за най-големия процес, който някога е удрял Коза Ностра в нейната вековна история: процесът Maxi.

Делото е най-важното и ефективното, водено някога срещу сицилианската мафия. В него за първи път е съдебно потвърдено съществуването на Коза Ностра, като общо 474 мафиоти са обвинени в широк спектър от престъпления, а 360 от тях са осъдени.

Издадените присъди също са впечатляващи – общо 2665 години затвор за обвиняемите, като това не включва 19-те доживотни присъди, които са дадени на водещите мафиотски босове и наемни убийци, включително Микеле Греко, Джузепе Маркезе и задочно - Салваторе Риина, Джузепе Лукезе и Бернардо Провенцано.

Джовани Фалконе ръководи обвинението по процеса, който започва на 10 февруари 1986 г. и завършва на 16 декември 1987 г. Най-големият удар, освен обвинението срещу толкова голям брой членове на Коза Ностра, е свидетелството на Томазо Бушета - първия бос на мафията, привлечен като информатор.

Показателно е, че Бушета веднага предупреждава Фалконе за неговите разследвания: “Това ще те направи известен, но и ще донесе смъртта ти”.

Твърдението му, че мафията не е съвкупност от отделни банди, а една организация, кара някои магистрати и детективи да се усъмнят в достоверността на показанията му. Но след проведения разпит Фалконе

се убеждава, че

свидетелят е истински

Ключовото разкритие на Бушета е, че управителен съвет, известен като Комисията, или Купула, оглавява колективна структура, като по този начин установява, че висшите членове на мафията са съучастници във всички престъпления на организацията. Тази предпоставка става известна като “теоремата на Бушета”.

Изненадващо, но успехът и славата на Фалконе довеждат до негодувание в някои среди и той не получава желаната работа като главен прокурор на Палермо. На всичкото отгоре новият титуляр не приема, че йерархичната структура на мафията, разкрита от процеса “Макси”, действително съществува и се опитва да принуди Фалконе да работи по обикновени случаи на домашно насилие и кражби на коли. Логично, в тази ситуация обвинителят бил толкова разочарован, че заговорил за оставка. Но скоро работата му срещу мафията е подновена с нова сила. Става известно, че мафиотите Росарио Спатола и Салваторе Инзерило са пренасяли хероин от Сицилия на престъпното семейство Гамбино в Ню Йорк. Така през 1988 г. Фалконе си сътрудничи с бъдещия кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани, който по това време служи като прокурор на САЩ за южния окръг на мегаполиса. Заедно те разследват операциите срещу семействата Гамбино и Инзерило. Съвместната им работа води до

разбиване на

мафиотската наркогрупа

в това, което е известно като случая “Pizza Conection”.

Работата на Джовани Фалконе както в Сицилия, така и извън нея започва сериозно да безпокои мафията. През юни 1989 г. чувал, пълен с динамит, е открит от полицията близо до къща на плажа в градчето Адаура, край Палермо, която Фалконе е взел под наем, но по някаква причина бомбата така и не се взривява. Въпреки че и преди е бил заплашван, този случай притеснява магистрата изключително много, тъй като има всички признаци да е “вътрешна работа”.

По това време той се среща с швейцарските прокурори Карла Дел Понте и Клаудио Леман от Лугано, които помагат в разследването на авоарите на мафията в Швейцария. Фалконе вярва, че опитът за убийство включва не само мафията, но и някои хора в правителството. Още повече че по време на разследването на мрежите за пране на пари на организираната престъпност става ясно, че бившият шеф на полицията в Палермо Бруно Контрада, който се е преместил в разузнавателната служба SISDE, е предупредил заподозрян за предстоящия му арест, за да може да избяга навреме.

След този опит за убийство Фалконе споделя със свой колега: “Животът ми е предначертан: моята съдба е някой ден да получа куршум от мафията. Единственото нещо, което не знам, е кога.” Този ден настъпва малко след като присъдите по делото Maxi са потвърдени от Върховния съд през януари 1992 г. Тъй като това е голям удар върху властта на мафията, съветът на висшите босове решава да отмъсти по съответния начин. Самият Салваторе (Тото) Риина, шефът на Коза Ностра, възлага задачата на Джовани Бруска, известен още с прякорите “Прасето” и “Главореза”.

По това време, изтощен и

разочарован от работата

си в Палермо,

Фалконе вече е приел пост в Министерството на правосъдието в Рим, предложен му от Клаудио Мартели, новия министър на правосъдието в новото правителство на Джулио Андреоти, през март 1991 г. След солидна предварителна подготовка смъртоносната атака от 23 май 1992 г. е извършена на магистралата от международното летище Палермо към града, по протежение на маршрута, по който Фалконе се е прибирал по време на седмичните си посещения в Сицилия. Бруска детонира колите бомби с помощта на дистанционно управление, взривявайки част от магистралата и убивайки Фалконе, съпругата му и трима членове на охраната му. Накрая, в чест на убийството му тържествуващият мафиотски шеф Риина организира парти, за да отпразнува смъртта на Фалконе с тост с шампанско. Летището, от което е тръгнал Джовани Фалконе, сега е кръстено на него и той посмъртно е удостоен с наградата за гражданска смелост на Train Foundation като признание за героичните му действия, причинили смъртта му, но оставили невероятна следа в историята.