Роденият в Асеновград шампион е първият човек на планетата, който успява да вдигне три пъти собственото си тегло

Световното първенство по вдигане на тежести в Москва през 1983 г. е заредено с високоволтови емоции. Най-добрите на планетата отиват в руската столица с идеята хем да подобрят рекорди, хем да смачкат психиката на големите си конкуренти преди задаващите се на следващата година олимпийски игри. По-късно ще стане ясно, че повечето от фаворитите са си правили сметката без кръчмаря, тъй като СССР бойкотира олимпиадата в Лос Анджелис, повличайки след себе си всички страни от социалистическия блок без Румъния. България, между другото, първа се присъединява към бойкота, а решението е взето рекордно бързо, но това е тема за друга история.

Така или иначе, в Москва всички са настроени да дадат най-доброто от себе си, без да подозират какво им готви бъдещето. Затова и старите кучета остават като гръмнати, когато един 19-годишен младок поставя уникален рекорд, който малцина след него повтарят. Никому неизвестният българин Стефан Топуров буквално отвява конкуренцията при 60-килограмовите, след като успява да вдигне над главата си три пъти собственото си тегло.

„Никой не е очаквал от мен тези 180 килограма в изтласкването, но аз самият не бях чак толкова изненадан. В предишни състезания постигах много добри резултати, бях изключително добре подготвен от Иван Абаджиев, а другите големи имена в моята категория вече не бяха първа младост и просто нямаше как да ми се противопоставят“, разказва пред „24 часа - 168 истории“ Стефан Топуров. След уникалното си постижение той е поздравен от треньора Иван Абаджиев, но никой не си и помисля да изпада в еуфория.

„Самият аз не бях особено развълнуван. Знаех, че трябва да си свърша работата и въобще не съм си представял как след това ще ме тупат по гърба и ще ме поздравяват. Нямаше купон, нямаше някакви официалности. Малшансът е, че въпреки постижението си останах втори. Оказа се, че съм със 150 грама по-тежък от световния шампион. Премията ми също не беше нищо особено. Тогава си имаше предварително одобрена таблица със сумите за първия, втория и третия. Взех това, което ми се е полагало. Но не си мислете, че съм бил разочарован. Състезавахме се, за да побеждаваме, а не за да забогатяваме“, разказва още роденият в Асеновград щангист. Той със сигурност е сред най-ощетените от решението на Българския олимпийски комитет да се присъедини към бойкота на съветския брат и да не пусне наши спортисти на игрите в САЩ. По онова време Топуров е във върхова форма и златният медал му е в кърпа вързан. Асеновградчанинът постига частичен реванш на игрите в Сеул, където печели среброто. С усмивка допълва, че хората и до днес го помнят с рекордния опит от 180 килограма, а не с престижното второ място на олимпийски игри.

“Как се постигат подобни резултати ли? Единствено и само с труд. 99 процента са тренировките, а останалото е талант”, категоричен е Стефан Топуров. В желязната хватка на треньора Абаджиев той се чувства задължен да развие този един процент талант, за който признава.

„Целогодишно бяхме по лагери. За всичките дванайсет месеца да сме почивали не повече от две седмици. Даваха ни по някой и друг ден след края на големи състезания. Спомням си, че Абаджиев един път уж на шега ни предложи да не си ходим по домовете за Нова година и да останем да тренираме. Нямаше как да стане, естествено, но на трети януари отново бяхме в залата“, разказва Топуров за времена, когато медалите и рекордите са се постигали с цената на изключителни усилия и лишения. Вицеолимпийският шампион обаче категорично отрича онази история, според която Иван Абаджиев им е нареждал да пият с шепи известни само на него лекарства.

„Той самият не ни е давал да пием медикаменти. Имаше си лекар на отбора и той решаваше какви витамини да приемаме и как да се възстановяваме. Иначе е вярно, че Абаджиев беше много строг с нас. Беше взискателен човек и се ядосваше здраво, ако види, че някой не влага максимума от себе си“, категоричен е Стефан Топуров. През годините световният рекордьор няма проблем толкова с тренировките, колкото със скоростното сваляне на килограми преди състезание.

„Който и каквото да говори, бързото отслабване се постига единствено и само с глад. А в дните преди състезанието към него прибавяхме и жаждата. Не трябваше да пия вода, ако искам да вляза в задължителните килограми. Отивал съм на сън до хладилника, за да си взема кубчета лед и да ги смуча. Но сме били млади, нахъсани и готови на всичко, за да успеем. Не се оплаквам, всичко сме вършили абсолютно съзнателно“, отсича големият шампион. Лишенията му се отплащат и освен световните рекорди, той печели и сребърен медал в Сеул. Наградата за първия по онова време е волга, за втория лада 2007, а за третия жигула.

„Ладата беше истински хит по онова време. Само че ми я откраднаха след около пет години. Не знам защо, но в мутренските години много се крадяха лади“, смее се Топуров, който освен сребърния медал има още една световна и две европейски титли в щангите.

В продължение на почти 6 години той се състезава рамо до рамо с Наим Сюлейманоглу. По онова време бъдещата суперзвезда на световните щанги е още младо момче, но вече е направил впечатление на околния свят.

„Спомням си, че от време на време отивахме на ресторант или бар. Беше тихо момче, не си придаваше важност, но влезем ли някъде – от 100 човека 99 го познаваха. Когато научихме, че си е отишъл от този свят, се вдигнахме с бившите съотборници и отидохме на погребението му. Страхотен човек, който винаги ще помня“, казва Стефан Топуров.