Как гимнастичката ни извоюва европейското злато 29 г. след вписаното в “Гинес” момиче на Нешка Робева

Боряна пребори себе си, след като претърпя няколко неуспеха и не можа да се яви на световното заради висока температура

Грациозна, красива, фина, самоуверена, амбицирана за първото място. Въпреки трудностите, през които премина, гимнастичката Боряна Калейн се пребори със себе си и стана европейска шампионка на първенството в Баку само преди дни. Тя донесе златото за страната ни след 29 г. - последната европейска шампионка на България в многобоя бе Мария Петрова, която се качва на първата стълба през 1994 г.

В Баку Калейн изигра силно композициите си и събра 131,000 точки. Първо бе с лента и в началото допусна една неточност, но след това беше безупречна и оценена с 31,250 точки. От щаба ни подадоха контестация за трудност с тяло, която беше уважена и съдиите увеличиха точките на 31,750. На обръч Боряна също се представи отлично и получи 33,250 точки. В третото си излизане на килима тя показа красивото си съчетание с топка по най-добрия начин и взе 33,100 точки. В последното си изпълнение

с бухалки националката беше страхотна

и с 32,900 точки взе титлата.

“Радвам се, че отново подобрявам нечие постижение – обясни Калейн веднага след като взе златото. - За трети път подобрявам постижение на Мария Петрова. Имах нужда малко да се изключа от гимнастиката. Определено това ми се отрази добре.”

През 1994 г. Мария Петрова печели втори златен медал от европейското в Солун. Тогава тя е напълно концентрирана върху победата и дава най-доброто от себе си. “Тогава исках толкова много да изиграя съчетанията си и знаех, че съм супердобра - споделяла е пред “24 часа” Мария Петрова. - Исках да забавлявам хората и да им покажа колко съм страхотна. Бях сигурна, че ще стана първа, втора мисъл нямаше. А всъщност борбата е била много жестока. Вероятно не съм обръщала внимание, защото

с моите конкурентки бяхме приятелки

Винаги се събирахме по стаите - преди и след състезанията. И не съм усещала трудността, която може би е била по съдийските маси. Изпреварих Зарипова и Лукяненко с 50 стотни, а със Зарипова бяхме много добри приятелки. Ядяхме заедно сладоледи.”

Мария Петрова е родена на 13 ноември 1975 г. в Пловдив. Тя е трикратна абсолютна световна шампионка по художествена гимнастика в три поредни години (от 1993 до 1995 г.) - постижение, с което е вписана в книгата на “Гинес” заедно с единствената друга в света, която го е постигнала - Мария Гигова. Мария Петрова е най-титулуваната българска художествена гимнастичка - освен трите абсолютни световни титли и един сребърен медал в многобоя има още 5 златни, 7 сребърни и 3 бронзови медала от световни първенства, двукратна абсолютна европейска шампионка и носителка на сребро и бронз от еврофинали.

На универсиадата в Япония през 1995-а

завоюва първо място в многобоя

и още 4 златни медала на въже, топка, бухалки и лента. След спортната си кариера не спира да се развива - става международен съдия, вицепрезидент на техническия комитет по художествена гимнастика на Европейския съюз и вицепрезидент на българската федерация.

Боряна Калейн сякаш върви по нейните стъпки. Макар и Боряна да има по-малко медали, двете имат общи качества – борбата, дисциплината, концентрацията и отдадеността на спорта. Пред “24 часа – 168 истории” известната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева обясни за таланта и на двете състезателки и защо чак след 29 г. Калейн е успяла да подобри постижението на Мария Петрова.

“Времената са много различни. Подготовката на Мария Петрова вървеше в едно друго време, имаше много по-голям стимул за работа сред гимнастичките, по-различна дисциплина и манталитет – споделя Робева. - Затова аз много високо оценявам постижението на Боряна, предвид че преживя огромен стрес при световното първенство. Това, че тя съумя да се възстанови, да се яви, да изгуби отново, да не се откаже и пак да се яви, наистина вече говори за един осъзнат спортист. И това се случва във време, в което състезателите отказват тежки натоварвания.”

Боряна Калейн е истински боец, тъй като наистина успя да се изправи отново и да победи. В нито един момент не загуби мотивацията, фокуса и мечтата си за големи триумфи в бъдеще. През септември 2022 г. талантливата гимнастичка се бе устремила към световната титла по художествена гимнастика пред българска публика, но се сбогува принудително с мечтата си.

Малко преди квалификациите на обръч и топка в първия ден на състезанието в София стана ясно, че

Боряна е в болница с много висока температура

заради вирусна инфекция. Това бе и първата олимпийска квалификация за игрите в Париж, към които Калейн гледаше с надежда.

Първите три в многобоя получават директна квота. Всички бяха категорични, че любимката на родната публика не може да играе, и така България отпадна от отборната надпревара, тъй като нямаше право да заяви друга гимнастичка по-малко от 24 часа преди старта на състезанието, а нямаше право и на резерва.

След този случай Калейн сериозно поработи върху емоционалното си състояние, което във важни моменти й пречеше да се концентрира, за да покаже най-доброто от себе си.

Според Нешка Робева това е проличало на първенството в Баку, на което имаше и един много важен момент, който обаче в никакъв случай не омаловажава успеха на Калейн.

“На него не участваха руските и беларуските състезателки – посочва бившата гимнастичка. - Години наред тези момичета бяха непробиваеми. Но нашият спорт е много особен, дори някой да е заслужавал да бъде европейки шампион, знаете какво е съдийството в гимнастиката. Но успехът на Боряна е изключителен, както и на ансамбъла. Да, те допуснаха грешки, и Боряна допусна. Няма човек, който да не греши, но се виждаше, че те са много добре подготвени. Това е спортът – да изгубиш, да се вдигнеш и да продължиш борбата. Боряна има изключителни физически данни и по-важното – тя укрепна психически. Имаше един момент на стъписване за нея, защото е много тежко, когато те натоварят с очаквания. Един цял народ очакваше тя да стане световен шампион. Обаче

Боряна има друго уникално качество – тя не се отказва.

Дори аз не бях убедена, че тя ще продължи. Това трябва да се подчертае – Боряна продължи!”

Нешка Робева допълва, че извоюването на първото място никога не е лесна задача.

“И Мария, и Боряна са шампионки в различни времена – отбелязва тя. - И на Мария й беше много тежко, и на Боряна й беше много тежко. Извоюването на първото място никога не става лесно. И двете имат физическа качества и качества на шампион. И двете са работили изключително много, за да стигнат до тези успехи. Мария е три пъти световен шампион и два пъти европейски. Нейният рекорд все още не е достигнат. Но международната федерация трябва много да се замисли какво прави с този спорт, защото в един момент децата ще се откажат от него. Няма нужда от такива натрупвания и трудности, които увреждат здравето на състезателките. Трябва да върнат и красотата. Освен това спортът трябва да бъде достъпен за всички деца, а не само за тези с платежоспособните родители.”

Всички в художествената гимнастика оценяват високо постижението на Боряна Калейн, защото знаели, че “победи ли себе си, тя ще победи целия свят”. Това написаха на страницата на българската ни федерация, като допълниха, че грацията ни не просто е дочакала своя миг, тя го е извоювала.

Въпреки крехката си възраст тя е кораво момиче, защото в миналото

3 пъти е чупила крака си в рамките на 3 години

и винаги по един и същи начин – при изпълнението на едно и също съчетание. Въпреки това никога не се отказва от гимнастиката и става все по-амбицирана. Отдала се е изцяло на спорта.

Световната шампионка Мария Петрова е разказвала, че не е имала абитуриентски бал, а повечето й рождени дни са преминавали по състезания. Както Боряна, така и Мария от малка била изключително талантлива гимнастичка. Заложбите й били безспорни, но не искали да я вземат в София, защото била от Пловдив и била дребна.

“Беше скандал – споделяла е тя. - Тогава само по-високите гимнастички отиваха в ансамбъл, а дребничките оставаха индивидуално. От друга страна, от Пловдив и другите градове на практика не викаха индивидуални състезателки в националния отбор. Един ден баща ми се ядоса много и каза: “Виж какво, отиваме при Нешка. Ако тя каже, че ставаш за голям спорт, продължаваш. Ако не - захващаш се здраво с учението и никакви такива гимнастики повече.” Заведе ме той при Нешка, а тя каза: “Да, вярно е, че е малко нисичка, но е талантлива, нека да работи”. И тя ме взе. В АФД “Тракия” тогава бяха много ядосани, че преминах в “Левски”, без да ги питам. Но тогава това беше единственият начин да станеш национален състезател.“

Мария била отличен ученик – винаги тренирала много и докато не свършела работата си, не излизала от залата. Имала и своите малки тайни, които правела преди да излезе за съчетание.

Винаги загрявала с точно определена блуза.

Носела си и разни талисманчета. Освен това никога не влизала директно на терена, а вървяла първо отстрани по линиите и после пристъпвала вътре. Искала да бъде различна с нещо.

Боряна пък винаги си дава кураж и дори в моментите на контузии тя успокоява треньорката и майка си, че ще се възстанови и ще победи. Нейната мечта и новата й цел е олимпийска и световна титла.

И всички са убедени, че скоро ще я постигне.