Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

В миналото чупи крака си 3 пъти за 3 години. След първата контузия претърпява 2 операции и месеци възстановяване. Не помисля да се откаже

Когато всички са ужасно притеснени заради нейните травми, тя ги успокоява: “Ще се върна по-силна!” И го прави

Грацията вярва, че за да получиш нещо голямо, трябва да пожертваш още повече, защото никога нищо не идва даром

Грацията Боряна Калейн може и да завърши тази година с представянето си на световната сцена по художествена гимнастика (първенството в Япония) с четири четвърти места и едно осмо, но тя винаги е била боец, който продължава напред по-силен.

Дори председателката на федерацията Илияна Раева изкритикува гимнастичката, защото всъщност тя може много повече.

“Това класиране не отговаря на възможностите й - отсече Раева. - Липсваше концентрация, което е недопустимо за състезател с нейната рутина. Предстои много сериозна промяна в тренировъчния процес.”

И самата Боряна призна, че е очаквала много повече от себе си, защото е в отлична форма и се надява скоро да се поправи. Допуснатите грешки тя отдава на своята липса на контрол върху емоциите си, пренавиване и прекалени амбиции да се докаже.

В началото на спортната си кариера, когато “прохожда” в гимнастиката, Калейн много трудно приема поражението. С годините се старае да се отнася към загубите по-спокойно и мъдро.

“Няма да забравя как на едно състезание в Мездра - “Коледни звездички”, до последно си мислех, че съм втора, а станах четвърта и си скъсах грамотата от яд - спомня си харизматичната грация преди време в интервю за “168 часа”. - “Като малка винаги приемах много зле провалите си, но вече се научих да ги ценя и да се уча от тях, за да продължа напред. Ако човек не греши, няма да напредва и да се усъвършенства”.

Боряна е перфектният боец. В миналото успява да преодолее и да продължи след сериозни травми - в рамките на три години чупи крака си три пъти при изпълнението на едно и също съчетание.

“Първата контузия бе най-тежка. Тогава бях на 13 г. Случи се по време на състезание в Румъния и след това претърпях две операции. Осем месеца се възстановявах. Тогава майка ми го прие по-тежко от мен.

От следващите две счупвания успях сравнително бързо да се върна във форма - за по 2-3 месеца. Вторият път стана по време на тренировка, а третият - преди световната купа в София накрая на упражнението на последното съчетание.”

Контузията винаги се случвала по един и същ начин. И трите пъти тя стъпвала накриво от засилката на един скок. Затова после известно време я е страх и почти никога не скача с пълна амплитуда. Знаейки, че това не е в интерес на нейния прогрес, Калейн се преборва със своите опасения и започва да скача смело - като за отлична оценка.

Дори в тези изключително трудни моменти Боряна нито за миг не помисля да се откаже от художествената гимнастика. В нито един момент не губи мотивацията, фокуса и мечтата си за големи триумфи в бъдеще. Напротив, самата тя успокоява своята треньорка Марияна Памукова, майка си и всички други, които го приемат тежко и са разтревожени за нея. Повтаря им да бъдат спокойни, защото: “Ще се възстановя и ще се върна по-силна отпреди”.

Боряна Калейн по време на съчетанието с топка на световното първенство по художествена гимнастика. СНИМКИ: АННА НЕДКОВА, БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАСТИКА
Боряна Калейн по време на съчетанието с топка на световното първенство по художествена гимнастика. СНИМКИ: АННА НЕДКОВА, БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАСТИКА

Винаги преди да излезе пред съдии и публика, гимнастичката признава, че не се чувства притеснена, а само много развълнувана и нетърпелива.

Спортният хъс се предава като по наследство в семейството на Калейн. Нейната майка е тренирала джудо като дете, а баща й - карате. Нейният дядо по майчина линия е бил 7-8 пъти шампион на България по джудо. Баба й също е тренирала този спорт.

“Никой от тях не ми е втълпявал, че трябва да стана шампион. Винаги са ме подкрепяли и са били щастливи от успехите ми”, споделяла е грацията.

Тя започва да тренира художествена гимнастика още 6-годишна. Израства като спортист под грижите на Памукова, която за нея се превръща във втора майка. Винаги когато Боряна излиза пред съдии и публика, Марияна започва да мисли как се чувства тя, опитва се да бъде в нейното тяло, да разбере от начина, по който се загрява, дали е подготвена максимално, какви емоции я владеят и т.н. През годините двете работят усърдно и за това Калейн да се научи да контактува като най-верния начин да изрази себе си.

Несъмнено Боряна е много емоционална и за това свидетелства нейната половинка - Георги Тодоров. В тв ефир той е признавал, че тя е толкова чувствителна и откровена, че може да се разплаче дори на реклами за препарати.

Двамата се запознават в залата преди няколко години, където той започва работа като кинезитерапевт с по-малките. Не е любов от пръв поглед. Той първи осъзнава, че има чувства към Боряна. Когато решава и признава пред нея, че е влюбен, това я изплашва и тя се скрива като дете. Гимнастичката не знае какво да прави. Впоследствие двамата започват връзка, която я променя и я кара да порасне.

Георги е по-зрял, което влияе добре на грацията и тя става по-отговорна. Калейн дори вече иска да се ожени за своя избраник, като няколко пъти му го е намеквала, но той не робува на идеята за сватба.

Любовта дава допълнително крила в гимнастиката на Калейн. Тя винаги иска да се представя по възможно най-добрия начин, да се доказва.

Боряна вярва, че за да получиш, трябва да дадеш. И е готова да се раздава 100%.

“Щом си тръгнал да се бориш за нещо толкова голямо, трябва да си готов да пожертваш още повече. Никога нищо не идва даром”, категорична е била тя пред “168 часа”.

Все пак не бива да забравяме, че Калейн започна 2021 г. отлично, като в първото състезание за годината (турнира Гран при в Москва) спечели златен, сребърен и два бронзови медала на отделните уреди. На бухалки тогава тя остави в своята сянка руските звезди - сестрите Арина и Дина Аверини.

Със сигурност четвъртите места не са нивото, на което ще остане Боряна Калейн, на която златото отива далеч повече.