Към април 2023 г. Forbes изчислява, че западните страни са замразили или иззели най-малко 15 притежавани от руски милиардери яхти, 11 самолета и хеликоптера и 124 жилища на обща стойност 9 милиарда долара.

Най-известните мишени на западните санкции бяха великолепните суперяхти на олигарсите. Но задържането на тези кораби не е евтино.

Много от тях бяха

арестувани

в пристанищата на Средиземно море и Карибите през седмиците след началото на войната и оттогава бавно се разпадат, натрупвайки сметки за десетки милиони долари, които правителствата трябва да платят, за да ги поддържат на повърхността.

В същото време те не могат да се използват като транспорт или платформа за отдих и не могат да бъдат продавани от собствениците си. Затова на практика се превръщат в активи, които физически се влошават и цената им на вторичния пазар пада значително.

Пример в това отношение е 72-метровата Axioma, която, преди да бъде конфискувана от властите в Гибралтар, беше собственост на стоманения магнат Дмитрий Пумпянски. Руският бизнесмен, чието нетно състояние се изчислява на около 2 млрд. долара, я е придобил срещу 42 млн. долара. Но когато през септември от страна на американската инвестиционна банка JP Morgan постъпи правно искане заради просрочено плащане по милионен заем към една от неговите компании, лодката беше продадена на търг за 37,5 млн. долара.

Обичайната представа е, че яхтите са предназначени

да задоволят капризите

на милионерите

Но що се отнася до руските олигарси, те имат и други основания да се стремят към такава собственост. Една от причините е, че яхтите са начин техните санкционирани собственици да прекарват времето си в европейските страни въпреки ограниченията. И наистина за една лодка е много по-лесно да стигне от Черна гора до Кан или Ница и минавайки през пристанищата, има много по-малък шанс да бъде проверена от граничен контрол.

Продажбите на яхти обикновено се организират чрез брокер. Става дума за няколко компании с офиси по целия свят, на места като Монако, Ню Йорк, Форт Лодърдейл, Сидни, Дубай, Лондон и Хонконг. (По-специално руснаците изглежда се стичат в офисите в Монако.)

Посредниците

най-често са бивши

капитани на яхти,

които изискват такса от около 3 процента от цената на лодката. Срещу тях те предоставят своята експертиза, като помагат на клиентите да се ориентират към лодка, която отговаря на нуждите им - примерно дали искат да я ползват за пътувания само край френската Ривиера или имат по-екзотични желания, като експедиция до Арктика, да речем.

Оттам брокерът свързва купувача с големите корабостроителници, като по този начин помага и да се осигури анонимността на сделката.

Например Tango, която бе конфискувана от Испания по искане на САЩ и е собственост на Виктор Векселберг, който управлява руската инвестиционна компания Renova Group, беше купена чрез фиктивни компании, според разследване на Министерството на правосъдието на САЩ.

Много от лодките от най-висок клас се строят в корабостроителници в Нидерландия и Германия в продължение на няколко години. Таксите за стотиците изпълнители и подизпълнители, участващи в строителството, могат понякога да добавят близо половината от първоначалната цена, като за лодка за 300 млн. долара това са близо135 милиона долара.

За такъв вид лодка, според Super Yacht Group, само стоманеният корпус може да струва около 28 млн. долара. Оборудването на машинното отделение натрупва още 21 млн.

Учудващо, но

само боята на такъв кораб

гълта още около 18 млн долара, и то ако е стандартна, а не някакъв луксозен вариант.

След това са интериорите, които могат да добавят до 20% върху цената. Според пресмятания на “Ню Йорк Таймс” само хонорарът на дизайнера може да достигне около 4 милиона долара. Салон с бар с каменни панели от оникс, извити стъклени панели с ръчна резба и покритие от златни листа и златни кюлчета по поръчка струва повече от 1 млн. долара. А както деликатно се изрази един дизайнер преди време: “Руският вкус в дизайна има тенденция да се изкривява към смелото и изразителното”.

Затова често има допълнителни ултралуксозни добавки. Много мегаяхти включват дискотеки (1,5 - 2,5 млн. долара), киносалони (2 млн. долара), фитнес зали (1 - 1,5 млн. долара) и напълно вентилирани сейфове, облицовани с кевлар (2 - 3 млн. долара). Някои милиардери дори изграждат в тях свои собствени медицински звена, пълни с лекари и медицински сестри.

В тези значителни суми, разбира се, не се включват произведенията на изкуството, а те често са от най-известните автори в света и могат дори да надвишат стойността на лодката.

Освен това вътре в корпуса често има комплекти от по-малки лодки, известни като тендери, които също могат да струват милиони. Стойността само на една персонализирана затворена лодка тип “лимузина”, която може да достави гостите до брега, понякога надминава 2 млн. долара. Хеликоптерът е около 3 млн. долара, а персонална подводница, която става все по-желана - от 2,5 до 4 млн. долара. Но има отделна категория “скъпи играчки”, които често се срещат на други лодки, които следват мегаяхтата на собственика. Така например Джефри Безос към своята яхта за 500 млн. долара има и специален кораб за “поддръжка на яхти” за скромните 60 млн. долара.

А милиардер, който иска да лови риба тон и марлин, може да има рибарска лодка, плаваща зад него, която струва до 20 милиона долара. Най-после

в разходите влиза

и поддръжката

- 30 млн. долара на година, за лодка от горепосочения клас.

Годишните оперативни разходи са около 10 % от първоначалната цена на яхта. Само акостирането за 90-метрова лодка може да струва до 29 000 долара на седмица, което прави повече от 750 000 долара на година за лодка, която е в морето около половината от времето.

А горивото може да достигне около 1 милион на година. Някои лодки пътуват само на кратки разстояния, каквото е да речем от Хърватия до Сардиния, но други отиват чак до Антарктида. Според брокери много голяма яхта, която преминава от Средиземно море за зимата до Карибите за лятото, може да плати допълнително още 300 000 долара за гориво.

Заплатите на екипажа за хипотетична 90-метрова яхта биха били около 3 млн. долара годишно. Капитаните на яхта с такъв размер могат да очакват хонорар от около 300 000 долара, при положение че са двама и се сменят.

Останалите 30 до 40 членове на екипажа, включително готвачи, офицери, стюарди, инженери, боцмани и палубни помощници, работят през цялата година с платени всички разходи.

Още през април миналата година Камарата на представителите в САЩ прие законопроект, призоваващ администрацията на Байдън да продаде конфискувани активи на олигарси, за да финансира Украйна с допълнителна помощ.

Но на каква цена биха се продавали яхтите при евентуална препродажба?

Всъщност не е много ясно. От една страна, лодките са амортизиращ се актив, макар това да не важи в същата степен за свръхлуксозните. От друга, мегаяхтите може

да не се изхабяват

като другите лодки,

но това не означава, че за тях може да получите същите пари в момента.

Причината е, че яхтите на олигарсите изискват много конкретни купувачи. А когато не са притиснати от обстоятелствата, те сравнително рядко и по-скоро случайно сменят собствениците си. Абрамович, например, преди това е продал една лодка на азербайджански милиардер с връзки в сибирска енергийна компания и според съобщенията е загубил 113-метровата Le Grand Bluе от друг олигарх в игра на покер.

Проблем е също, че някои от интериорите са толкова уникални, че е много трудно да се намери милиардер, който да има същия или поне подобен вкус. Тогава се налага пълно премахване на стария дизайн, както и преоборудване и затова цената може да падне драстично.