- Бони, за втори път жънеш успехи като актриса. Как се чувстваш в това ново амплоа?
- О, супер. Много ми харесва. Пък и вече не се притеснявам толкова много, както като снимахме "Маймуни през зимата". Тогава едва ме навиха да участвам.
- Защо? Какво стана?
- Историята е много смешна. Режисьорката Милена Андонова вижда моя снимка, на която съм в профил, в едно списание за кино. И ме харесва, без да знае въобще коя съм. Почва да ме издирва в продължение на близо две години. А най-странното е, че снимката беше правена 7 години преди Милена да я види. За първия ми самостоятелен албум "Клада от страст" наех едни фотографи, които работеха върху дипломната си работа в НАТФИЗ. И ме
снимаха с истински хамелеон
- според тях съм се променяла като хамелеон, това им беше концепцията. Предупредиха ме да не слагам парфюм, за да не дразня животинчето. Те имат едни слузести, дълги езици. Парфюм не сложих, но направих друга грешка. При едно от преобличанията си прелакирах ноктите и хамелеонът, който стоеше на ръката ми, така ме целуна, че настана паника. Животното изплаши мен, аз него. А трябваше да повторим дубъла - ужас. Точно тази снимка вижда Милена Андонова. След време разбира, че съм попфолк певица и че имам нещо общо с ромската общност. Тогава среща един човек, свързан с ромската култура, и той дава моя телефон.
- Как реагира на поканата?
- Ами аз не я познавах, предложих да се видим, но тя побърза по телефона да ми каже за какво ме търси. Зяпнах: ама моля ви се, какви филми, какви пет лева, не ви вярвам. Тогава от "Сладко отмъщение" се готвеха да ми направят номер и бях убедена, че това обаждане е нагласено. Както и да е. Срещнах се с Милена и сестра Невена - не знам, че е участвала в "Козият рог", че баща е режисьорът на филма. Пак си въобразявам, че са се съюзили със "Сладко отмъщение". Тя ми дава нейна визитка, гледам - обикновена, като на ксерокс.
Вижда ми се подозрително
Все пак направихме пробни снимки и ми дадоха сценария. В него имаше неща, които не ми харесаха - любовните сцени, целувки уста в уста. Имам дете, фенове, родители. Какво ще кажат?
- И какво стана?
- А, промениха малко сценария. В "Седем часа разлика" също ги предупредих - нали знаете какво мога и какво не искам. Много добре ме приеха и в първия филм, и сега в сериала. Радвам се, че ще играя и в третия сезон на "Седем часа разлика". На мен ми е интересно. Разни хора ме питат: тук има ли пара. В живота не всичко е пара, им отвръщам. Има неща, които се правят с много любов, с удоволствие.
- И няма да участваш в нещо, което не харесваш?
- О, не. След "Маймуни през зимата" имах предложение да снимам с Жан Клод ван Дам - трябваше да се взривя с боеприпаси и да спася дете - уникална история. Но не мога да се взривя чисто гола с боеприпаси. Отказах. Човек може да си избира - какво да пее, какво да играе. При мен има граници, които не преминавам.
- Не приемаш и всякакви текстове.
- Естествено, че не приемам. Любовта може да бъде изразена по много начини. Защо трябва да има толкова хард текстове, като за порно, да речем, които събуждат най-низки страсти. И аз не говоря само за попфолка, а за всички жанрове. Не искам да давам примери, но песни с цинично съдържание се пеят от всякакви певци. Лошото е, че такива текстове има и в телевизионни предавания - майтапите са такива. И това не ми харесва, защото младите слушат и гледат такива неща. За времето, през което съм в този музикален бранш, съм създала друг облик като цяло - той е свързан с визията ми, с поведението ми, с песните ми. Сама съм изграждала този образ, без намеса на пиар и който и да било друг. Мисля, че този мой мироглед се харесва на хората в България и в общността като цяло. Аз съм родител и знам, че ние сме обект на подражание от страна на младите. Правилно е да се стремим към
по-специални текстове, защо не и по-социални
Мисля, че всички трябва да се променим - и текстописци, и комедийни предавания, и водещи - да създадем по-топло поведение, по-топло отношение един към друг.
- Често подчертаваш консервативното си възпитание.
- Да, то ми е създало много трудности, но и много ми е дало. Сега оценявам това и съм благодарна на моите родители. Но съм имала големи проблеми, най-вече около моята фикс идея да стана певица. Тя е от най-ранното ми детство. Аз съм трето дете - имам двама по-големи братя, семейството ми беше с много стегнат морал. Не ме пуснаха да уча в Котел, тъй като се притесняваха единствената им дъщеря да се отдели от тях. Не че съм била палаво дете, не съм създавала проблеми. Но те като родители са имали своите притеснения. Хубаво е и сега да сме така внимателни към децата си и да имаме контрол върху тях. Това е за тяхно добро.
- Страда ли, че не те пуснаха в Котел?
- Много - бях си купила билет, събрала багажа. Но родителите ми казаха: "Не искаме лека жена в къщата си". Явно са си мислели, че всички певици са такива. Радвам се, че в живота си до този момент опровергах това тяхно схващане.
- И къде отиде да учиш?
- Записах техникум по обществено хранене и се явих в моя роден град Сливен на прослушване в клуба "Съби Димитров". Като ме чу, ръководителката на хора се хвана за главата. И ми каза: "Моето момиче,
ей такъв глас съм търсила цял живот"
Казах , че съм дошла без знанието на моите родители и обясних, че те не ми разрешават да пея. Тя беше бойна мацка, веднага запали колата и отидохме у дома. "Мамо, тати, пак направих нещо без вашето разрешение, явих се на едно прослушване", обяснявам им аз. Те се споглеждат, не знаят как да реагират - все пак има гостенка, към която трябва да се държат подобаващо. И тогава тя сяда и им казва: "Ти си майка, ти баща - ама им говори супердиректно - оженили сте се, кеф, удоволствие, създали сте това дете, така и така. Възпитавате го, грижите се, но не го подкрепяте в това, което не може да оцените. Тя притежава глас, даден от Господ. И ако вие не я подкрепите, аз ще започна война с вас - това дете ще бъде в моите ръце. Ти ще си бъдеш майка и дотук - от другата страна аз я поемам. И оттук нататък тя ще има концерти в града, извън града - ще я вземам от вкъщи и ще я връщам. Споразумяха се. Това беше първият много щастлив момент за мен.

- После?
- После - пак проблем. В един момент започват кастинги за работа в чужбина - в тогавашна Югославия. Дойдоха четирима продуценти, аз знаех само три сръбски песни, но се явих. Същевременно ходя с оркестър по сватби, кръщенета - почнах да пея в Сливен, селата наоколо. При това съм още в техникума, но пея и уча. Дойде моментът да кажа на нашите, че са ме одобрили за работа в чужбина. Естествено, пак не ме пуснаха и тогава инсценирах сцена.
- Каква?
- Направих много смешна сцена, за което се извинявам на моите родители, но когато човек желае нещо, се налага да поизлъже благородно. Аз нямах толкова голям проблем с майка и татко, колкото с големия ми брат. Най-ревнив беше към мен още от малка - сакън някой нещо да не ми направи. И до момента е такъв - само някой да каже нещо за мен, полудява. Той непрекъснато се караше на нашите, че ме пуснаха в ансамбъла. А за капак обявявам, че ще ходя в Югославия. Татко се съгласи - нека детето да работи, талантливо е. Майка ми обаче каза: ще питам сина ми. Той, естествено, се запротиви: била съм малка, гледаше на мен като на лапе. По-голям турчин от ходжата. И тогава
инсценирах нещо
като припадък,
извикаха дори линейка.
- Още тогава се е проявил актьорският ти талант...
- Е, брат ми не вярваше на моя "припадък" - казваше: "Тя блъфира". Между нас двамата има някаква близост като при близнаците, той ме усеща от разстояние. Заминах с колеги, които познаваха семейството ми - 3 месеца работех в Югославия, 1-2 - почивах тук. Но се наложи да прекъсна училище - бях дете работник. Добре ми се отрази в Югославия - запознах се с техни звезди, славата ми се носеше като вятър. Получавах сериозни предложения за грамофонни плочи. Реализирах част от детските си мечти - да си купя дънки, пръстенче, маратонки - нямах такива неща. Купувах първо на мен, после на моите близки. Нямахме домашен телефон и звънях в комшиите, за да разказвам на нашите всичко. Имах един труден момент с оркестъра. След работа се прибирах да спя, а те се напиваха, правеха проблеми. Идваше полиция. Все ме питаха: какво правят твоите хора. Винаги ги оправях. Но при едно връщане в България им казах: "Пияници, аз съм дотук." Дойдоха жените им да ме молят, но им обясних, че не мога да се излагам повече. Те тогава ми направиха мръсотия - отидоха при родителите ми и излъгаха, че съм бременна. И се върнах да им докажа, че не съм. Правиха ми тест, макар че още бях девствена. Оттогава ми имат доверие.
- А с какви музиканти продължи да работиш?
- Със сръбски. И всичко беше наред, канеха ме къде ли не. Но след време ме обзе такава носталгия, някакъв вътрешен глас проговори в мен: родена съм в България, а се осъществявам в друга държава. Въпреки че бях дете, си казах: ако на човек му е писано да успее, първо трябва
да успее в собствената си държава
И така преди 17 години се прибрах в България. В продължение на 3-4 години получавах писма с молби да се върна обратно.
- Но остана тук.
- Да, и не съжалявам, макар че тръгнах едва ли не отначало. Но събрах собствен оркестър от 7-8 човека. Тогава се появи гръцката вълна, сръбските песни не бяха толкова модерни. А гръцката музика е с неравноделни тактове и доста трудна. Аз не съм учила музика, пеене, ноти, но се справих. Получих предложение за работа в "Балкантурист", Мадан. Пеехме фолклор - тракийска, родопска, сръбска музика. Вече всичко можеше да се пее. Навремето не разрешаваха да се пеят сръбски песни. Имаше
хайки при сватби
кръщенета и ако чуят, че пееш нещо такова - от 9/8 обръщаш веднага ритъма на 7/8. Но бях свикнала на друг начин на живот, на други пари. Бях оставила част от спечеленото в Югославия у дома, а в Мадан парите ми не стигаха. Но как да кажа на майка ми - прати ми. Тя нямаше да го разбере. И започнах да си продавам бижутата, които бях накупила в Сърбия. В този район тръгна славата ми. Стигна и до Смолян. За мен казваха: има една певица, кърти и разбива. Почнах да пея в по-малки кръчми в Смолян, но веднъж отидохме в едно елитно заведение в центъра на града, където имаше силен оркестър. Заведението пълно, работа, бакшиши. Никога не съм изпитвала злоба през живота си. Но тогава в мен се появи
мечтата
да пея на това място. На колегите си казах - трябва да станем по-добри от тази банда. Досега вие ми давахте бойна задача да уча това и това, сега аз ви поставям задача. Започваме и гръцка музика. И така в един момент за нас чуха от Стара Загора. Там имаше прочута таверна с добър оркестър. Но бяха открили наскоро и друго заведение, бивш партиен дом. Един бизнесмен искаше да го разработи и да направи конкуренция на таверната. Чул, че има група със силна певица, и ни намери в Смолян. Поискахме месец, за да се подготвим - да научим поне 100 песни. Така и стана. От това място започна прекрасният живот с оркестър "Елит". После отидохме в в Бургас. Там се видях и с първата фолкпевица - Тони Дачева. Тя ми каза: "Бонче, излез на светло, ела да правиш албум." "Какви албуми бе, Тони, тук цари такъв купон." Въобще не ме интересуваше. Ние бяхме в най-хубавото заведение.
- И албумите ти се виждат нещо маловажно ли?
- Да, просто не я разбирах. Тогава дойдоха двама диджеи за един проект, наречен No comment, с няколко изпълнители. Включиха ме с една английска песен - тогава нямаше авторски права. Но текстът никак не ми допадаше: "За банана сама ще се хвана и ще се клатя навътре в морето." Отвратителен. Другата песен беше на Джан Север - тя от дете е мой идол. Нейната техника е с много сложна орнаментика. Амбицирах се, научих нейни песни. Дори ако не ме гледаха, хората си казваха -
пее Джан Север
Сега сме приятелки с нея. Тези две песни записах чак в Габрово. Излъгаха ме, че от това нищо не се печели. Върнах се в Бургас. В един момент там се появи оркестър "Кристали" от Монтана и ме поканиха. Те бяха много известни. Отказах им, защото не ми се връщаше в това време - много съм пяла по сватби и не исках пак да обикалям като катун къде ли не. Уморително е. Но след 2 години пак дойдоха и този път кандисах, защото са ми любим оркестър. Поставих условие с мен да дойде тогавашният ми приятел, който свиреше на клавирни инструменти. С другите колеги от "Елит" се разделихме. Беше труден момент.
После с "Кристали" - издадохме албума "Авантюра". Те си пеят ромски песни, а аз - балада на български, която сама съм писала. Аз съм от смесен брак и от тези роми, които не говорят и не разбират ромски. В България има много видове цигани.
Аз съм джуренка
и православна християнка. Не ме притеснява, че са ми сложили друг етикет.
- А имала ли си проблеми заради етническата ти принадлежност?
- Не точно заради това, а по-скоро от злоба. В ансамбъла на "Съби Димитров" имаше деца на известни родители, а навсякъде - и в песни, и в танци аз бях солистката. И почнаха да шушукат: ех, тази циганката е навсякъде. Майка ми беше предачка, на три смени работеше, допълнително ходеше и да чисти в НОИ. А дъщерята на директора на НОИ беше също в ансамбъла. И чувах как казват - на главната чистачка дъщеря е лицето на ансамбъла. Знаех, че след време ще ми се извинят. Така и стана.
- Кой от двамата ти родители е ром?
- Баща ми, а майка ми е от род на прокурори и адвокати. Дядо ми е бил един от големите търговци на коне в града. Като се скарат вкъщи, майка ми нарежда: уф, циганин такъв, как ме излъга да се оженя за теб, баща ми добре ме би с камшика, дето те взех. А татко отвръща: ами бях много красив. Преди години направих една тяхна любима песен - "Първом, първом кат те видя", бяха щастливи. Моите родители са прекрасни хора.
- Докога беше с "Кристали"?
- Няколко години, след това почнах да издавам албуми. Завърших и гимназия вечерно. Но сега искам да уча висше образование. Ако не ме приемат в НАТФИЗ, ще уча друго. Всеки се изумява: ама ти на дърти години. Но аз се чувствам на 22. Имам енергия. По-добре късно, отколкото никога.
- Дъщеря ти музикална ли е?
- Да, местя я в музикално училище. Иска да бъде поп певица - не харесва моя жанр.
- В момента какво подготвяш?
- Снимах клипа към моята нова, авторска песен "Любовна магистрала". Приемам критики на почитатели, човек винаги има какво да научи. Обичам музиката, която пея, и продължавам да творя в любимия си жанр.