Като министър на образованието той организира 50-годишния творчески юбилей на Иван Вазов и всенародно поклонение пред Пенчо Славейков и Петко Тодоров

Само за два месеца като министър на народното просвещение Стоян Омарчевски подготвя няколко закона, чието прилагане издига българската култура.

На 9 август 1920 г. внася в Народното събрание Закон за авторското право. В мотивите си посочва: “Законът за литературната и художествена собственост, подготовката на който бе възложена на Министерството на народната просвета, има за цел уреждането на правоотношенията, обект на които са известни нетелесни неща, известни произведения на човешкия дух, а именно: литературни, музикални, художествени произведения. Правата, които създателите на такива произведения имат върху тях, са обозначени в употребената от министерството формула като права на собственост.”

По-нататък той посочва, че едно от условията е авторът да е български поданик. Авторско право му се признава независимо дали неговото произведение е издадено, или не, и без значение дали това е направено в България, или в чужбина. В определението “литературни произведения” Омарчевски е включил както писмени, така и устни, като речи, лекции, реферати, доклади, съобщения, проповеди и други подобни.

Отбелязва още, че авторското право не е строго лично, а може да се прехвърля изцяло чрез договор или авторът може да прехвърля само известни правомощия. Министърът отбелязва в мотивите, че докато е жив авторът, трябва да има пълната възможност

“да бъде господар на своето произведение и само той може да го изменява и поправя”

После обяснява, че срокът “докато е жив” е недостатъчен, и предлага да трае 30 години след смъртта му в полза на неговите правопремници. За издателите на вестници, списания и други перодични издания определя 25 години. В проектозакона е включил още фотографиите, песните, за които обаче уточнява, че “правото за публично изпълнение на музикално произведение с текст принадлежи на композитора, тъй като текстът е от второстепенно значение”.

Обект на авторско право в проектозакона са картини, графики, скулптури, както и архитектурни, инженерни и други технически планове и рисунки. В чл. 21 е предвидил: “Който умишлено или по непредпазливост наруши правата на автора или на неговите правоприемници,

е длъжен да заплати на потърпевшия всичките причинени нему вреди”

На 26 август, пак 1920 г., чете в Народното събрание законопроект за създаване на достъпни народни библиотеки. Като пример той посочва, че през 1908 г. е имало 386 читалища и библиотеки освен Народната и Университетската. Само десет от тях били издържани от общините.

В законопроекта си предлага всички библиотеки, включително и новоизградените, да се поставят под шапката на министерството. В един окръг не може да има по-малко от 5-6 библиотеки, пише Омарчевски. Те трябва да имат два отдела – за младежи и за възрастни. Селските се издържат от министерството, градските – от общините. В отделен параграф нарежда всяко издателство да депозира в народните библиотеки свои книги, вестници, брошури и други печатни издания, за да се обогатява фондът им.

За близо два месеца той внася и трети законопроект – този път през септември 1920 г. Той е “За поощрение на родната литература и изкуство”.

Ето и част от мотивите му: “Делото на чужденеца се предпочита пред делото на българина. Всичко хубаво се дири вън, а всичко лошо – у нас. За всеки български интелигент, почти че няма книга, написана от българин на български език, която да е достойна не само за вниманинето на външния свят, но и за самите нас.

Да се хвали всичко, което не е родно, се смята като признак на висока култура,

на образованост, на разбиране, даже на добър тон. Че с това се подриват основите на нашия живот, че сами отнимаме правото си на съществуване, че захвърляме на забвение едничкото оръжие, което може да ни гарантира за вовеки свобода и независимост, това никой не иска да знае. За мнозинството още остава непонятно как може да се отдава такова голямо значение на словото, как може да се идентифицира с него политическата и културна свобода на един народ. Остава непонятно, защото не знае простата истина, че

един народ е толкова по-ценен, толкова по-голямо значение има за човечеството,

колкото повече нещо внесе от своята в неговата съкровищница, а не колкото повече извади от нея, за да внесе в своята”.

И какво предлага Омарчевски?

Министерството на народното просвещение да поеме грижата за развоя на литературата и художествата, както и на всички учреждения като кина, театри и други, които имат непосредствена връзка с тях.

Те трябва да поощряват чрез награди и откупувания на родни литературни произведения от министерството, като за тази цел предвиди средства в бюджета си. Предвижда да се дават награди за литература, като всяка от тях е не по-малко от 10  000 лева. Също така министерството да присъжда ежегодни награди за драми и комедии, а за пластичните изкуства сумата да бъде 10  000 лева. Заложил е в законопроекта и предложенията за наградите да се обсъждат от специални комисии. Писателите, художниците и музикантите в своята творческа дейност според Омарчевски трябва да се подпомагат и чрез субсидии и командировки в чужбина, а министерството да издава някои техни произведения за собствена сметка.

Законопроектите за народните библиотеки и поощряване на родната литература се обсъждат на парламентарно заседание след 5 месеца - на 8 февруари 1921 г., но се приемат без поправки.

Актуален и днес е и внесеният от Омарчевски проект за закон за детската литература.

В него казва, че Министерството на народното просвещение има върховния надзор върху всички книги и списания, предназначени за деца, и никой не може да издава книги или списания, предназначени за тях, без предварително одобрение от това ведомство.

Ще цитираме член 3: “Забpанява се издаването на книги и периодични издания за деца и юноши:

а) с неморално съдържание

б) с явна и грубо партийна тенденция, чрез която би се будило деление, омраза, съсловна ненавист и ожесточение между децата.”

За да не става това, тези, които издават детски и юношески издания, веднага след отпечатването им трябва да изпратят 2 екземпляра в министерството за преглед.

Стоян Омарчевски е основател на Художествената и Музикалната академия. Художествената е създадена с негова заповед от 1921 г., като за основа служи Рисувалното училище, а Музикалното се организира за пръв път у нас по негово предложение. Пак той променя статута на операта от частна в държавна. За приноса на Стоян Омарчевски в юбилейния лист за него се изтъква още: “Предвиди 20 низши професионални училища, които не можаха да се осъществят поради последвалите политически промени.

Отдели самостоятелно института Училищно настоятелство от общинската власт, с което се отстрани партизанстването със съдбата на учителя. Създаде реално образование с шестокласните реалки за подготвяне питомци за специалните училища.

Покри страната с много красиви и хигиенични училища, колкото дотогава не бяха направени. Откри над 250 училища в села, където никога на е имало такива. Изобщо в цялата страна е открил 2800 основни и средни училища, като създаде и закон за техния строеж.

Въведе ученическа трудова повинност, чрез която школската младеж възлюби стопанския труд”.

С две събития е свързан 1 ноември

в законотворческата дейност на Стоян Омарчевски. От тази дата през 1921 г. той въвежда ученическа униформа, но поради скъпотията след войните временно я отлага.

На 28 юли 1922 г. министерството праща окръжно до всички училища и културни институти, в които определя 1 ноември за Народен празник на заслужилите българи. Под това име той е записан и в решението на Министерския съвет. В окръжното се посочва, че новият празник не трябва да е само училищен. Да уточним, че идеята за него е на група интелектуалци, сред които и Иван Вазов.

На 13 декември 1922 г. Народното събрание приема допълнение към Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III го подписва с указ на 3 февруари 1923 г. и така Народният празник на заслужилите българи става общонароден. По-късно е преименуван на Ден на народните будители.

Омарчевски изпитва и пиетет към български писатели, сдобили се с общонародна слава. С негово разпореждане от 15 юни 1921 г. са пренесени тленните останки на Пенчо Славейков от Италия и на Петко Тодоров, починал в Шато д'Екс, Швейцария. Те са изложени за поклонение в църквата “Света Неделя” и на 22 юни погребани в Централните гробища. По този повод спътницата на Пенчо Славейков Мара Белчева му пише: “Никой друг министър досега не е тъй умело изтъквал значението на словото и на изкуството изобщо”. Негова е заслугата и за 50-годишния творчески юбилей на Иван Вазов и отпускане от Министерството на народното просвещение на еднократно дарение от 100  000 лева. То му е поднесено тържествено на 18 юли 1921 г.

В юбилейния лист е публикувано благодарственото писмо на Иван Вазов. Ето част от него: “Аз четох с трепетно вълнение мотивите, с които подкрепяте законодателното си предложение – мотиви, надъхани с толкова великодушие и симпатия при оценката на моята писателска дейност, както бяха и речите на народните представители, които се присъединиха с горещина към Вашата идея. Аз бях дълбоко покъртен от проявата на толкова доброта към мене. И, моля Ви, в близката сесия на Народното събрание да бъдете тълкувател пред него на тая моя гореща благодарност.

Аз съм толкоз по-дълбоко покъртен, че вотът на Народното събрание се взе в моменти, тежки за родината ни, когато аз не очаквах, нито смеех да очаквам подобен акт на великодушие и внимание към един труженик на перото. Чест необикновена, която по Вашата благородна инициатива пръв път се прави у нас на представител на българската литература, а в негово лице на самата литература и нейните предани служители.”

Земеделският министър превръща “Оперната дружба” в държавна опера. Това става с промени в Закона за народната просвета, одобрени с царски указ от 11 юли 1921 г. В чл. 426 е записано: “Народният театър има два отдела – драматичен и оперен, които действуват независимо един от друг под имената: “Народен драматичен театър” и “Народен оперен театър”. В чл. 468, ал. 2 се упоменава: “Артистите, оркестърът, хорът и чиновниците от Народ. опера имат право на пенсия според специалния за това закон за времето от 1908 г. (основаването на Оперната дружба насам)”. Някои от неговите реформи се оказват дълготрайни и към днешния ден са се наложили като традиция, а е бил министър на народното просвещение малко повече от три години.”

***

Стоян Омарчевски е роден на 25 декември 1885 г. в Нова Загора. Завършва гимназия през 1907 г. и право и философия в Софийския университет. След завършването става гимназиален учител във Видинската мъжка гимназия.

Там започва обществено-политическа дейност като член на БЗНС. На 28 г. е избран за пръв път за народен представител, а за последен през 1940 г. Става министър на народното просвещение през май 1920 г. в първото самостоятелно правителство на БЗНС начело с Ал. Стамболийски и е на този пост до 9 юни 1923 г.

Омарчевски е смятан за един от най-заслужилите български министри на просветата и културата. Канен е от Фондация “Карнеги” да чете лекции в Колумбийския и други университети в САЩ. Награден е от цар Борис III с орден “За гражданска заслуга”. Бил е редактор на вестниците “Земеделско знаме” и “Земеделска отбрана”, “Земеделска мисъл” и “Земя” и др. Автор е на книгите “Балканската война”, “Българските управници през Световната война” (1919), “На позорния стълб убийците народни” (1921).

Арестуван е след преврата на 9 юни 1923 г. заедно със съпартийците си министри Петър Янев, Александър Радолов, Константин Муравиев, Недялко Атанасов, Спас Дупаринов, Христо Стоянов, Цанко Бакалов и Кирил Павлов, обвинени, че са “нанесли щети на държавното съкровище”. Освободен е на 9 април 1924 г. и се връща в Народното събрание. Умира на 10 март 1941 г. в София.