Кралица Виктория имала ужасна церемония, а интронизацията на Джордж III е описана като “глупав куклен театър”

Коронациите на британски владетели за мнозина са събитие “един път в живота”. С особена сила това неписано правило важи и за 40-ия монарх Чарлз ІІІ, най-дълго чакалия наследник за трона.

Сега той има и важно предимство, тъй като е добил уникален опит - като принц е бил

първото дете, което

присъства на коронацията

на майка си. Тогава, през 1953 г., бляскавият момент е отразен от повече от 2000 журналисти и 500 фотографи от 92 страни и наистина заслепява света. Сред многото чуждестранни журналисти е била дори Жаклин Бувие - бъдещата първа дама на Съединените американски щати, Джаки Кенеди, която по това време работи за Washington Times-Herald.

Но богатата история на Обединеното кралство предлага и други любопитни случки и куриози от тези сюблимни моменти. В продължение на повече от 1000 години във Великобритания е имало много коронации - и не всички са били успешни.

Макар и малко съкратен, редът за официалната част на събитието, използван и при Чарлз III, произлиза директно от този на крал Едгар в Бат през 973 г., чийто оригинал е написан на латински език. Според него службата по коронясването

се разделя на шест части:

разпознаване, клетва, помазване, инвеститура (което включва поставянето на короната), интронизиране и оказване на почит. Крал Чарлз ІІІ ще измине по-кратък път до Уестминстърското абатство за коронацията си, съкращавайки маршрута на шествието, което следва майка му през 1953 г., тъй като се стреми към по-скромно събитие, съобщават от Бъкингамския дворец.

Самото Уестминстърско абатство е място за всяка коронация от 1066 г. насам, а преди то да бъде построено, коронациите се извършват навсякъде, където е удобно - в Бат, Оксфорд и Кентърбъри.

Когато Едуард Изповедникът е построил Уестминстърското абатство през 1050 г., той вероятно не е осъзнавал, че на това място ще бъдат всички бъдещи британски коронации. Само два месеца след победата си над Харолд в битката при Хейстингс, Уилям I Завоевателя вероятно е избрал пищно тържество за влизане в длъжност в Уестминстърското абатство, за да легитимира управлението си. Но тогава,

на Коледа през 1066 г.,

всичко потъва в хаос,

когато охраната, разположена пред Уестминстърското абатство, приема одобрителните възгласи сред гостите за въстание. В паниката те започват да вилнеят и изгарят близките къщи до основи. Междувременно паството избягало и церемонията трябвало да бъде приключена набързо от шепа “ужасени духовници”, останали на място. А новокоронованият крал на Англия е оставен да “трепери от главата до петите”.

В същото време за 950 години от първата записана коронация има поне три кралски особи, които изобщо не са минали през тази церемония. Първият е Едуард V, който на невръстна възраст е затворен в Лондонската кула заедно с по-малкия си брат. Принцовете изчезват преди службата и се предполага, че са убити от чичо си - Ричард III.

Следващият монарх, който няма това щастие, е лейди Джейн Грей, която наследява трона от своя братовчед Едуард VI. Посочена в завещанието му като

негов законен наследник,

тя първоначално пристига в Тауър само за да се окаже затворничка на по-голямата сестра на Едуард - Мери. Накрая управлявала официално само девет дни, защото шест месеца след като пристига в Тауър като кралица, лейди Джейн Грей е екзекутирана за държавна измяна.

Последният крал без коронация е Едуард VIII, който абдикира от престола след скандална любовна афера с разведената два пъти американка Уолис Симпсън. Брат му, Джордж VI, се възкачва на трона вместо него и е коронясан на същата дата, която е планирана за церемонията по встъпване в длъжност на Едуард.

Но и при други монарси, въпреки железните традиции, не всичко върви по план и някои церемонии са изключително неуспешни. А при тях всеки детайл има важно значение. Вероятно първият, който го е усетил с пълна сила, е крал Ричард ІІ, който управлява между 1377 и 1399 г. За негово нещастие при коронацията внезапен силен порив на вятъра

отвял короната

от главата му,

което се възприело като изключително лоша поличба. И в крайна сметка той наистина е избутан от трона от братовчед си.

По времето на капризния женкар Хенри VIII също се случва знакова издънка. Втората му съпруга, Ан Болейн, се опитала да демонстрира при коронацията си през юни 1533 г. каква голяма власт е придобила, но станала за посмешище. Навсякъде по маршрута на процесията били гордо изложени преплетените инициали на Хенри и Ан.

Но поданиците изобщо не били очаровани и докато новата кралица минавала покрай тях, те презрително започнали да скандират точно първите букви от имената на кралските особи: “ХА-ХА-ХА!”.

Според историците коронясването на така наречения “луд крал” Джордж III пък се превръща в хаос заради ужасната липса на организация.

Един очевидец го описва като “глупав куклен театър” и твърди, че деканът на Уестминстър “би изпуснал короната, ако не беше закачена на възглавницата”.

А коронацията на сина му, Джордж IV, през 1821 г. е най-екстравагантната церемония в историята и струва впечатляващите за времето си 243 000 лири (около 27 милиона днес). Гостите гледали с отворени уста как кралят влиза в абатството, “погребан в сатен, пера и диаманти... като някаква великолепна птица от Изтока”. Но празникът е опорочен, когато отчуждената съпруга на Джордж, Каролина от Брунсуик, пристигнала непоканена и

претърпяла унижението

да бъде отхвърлена

По ирония на съдбата коронацията на един от най-успешните владетели в цялата история - кралица Виктория, е наречена “последната от неуспешните коронации”. Разходите за нея били изключително пестеливи. На фона на това много неща се объркват, така че след нея специална комисия от историци е натоварена да изготви по-регламентиран план, който бъдещите монарси да следват.

На 28 юни 1838 г., едва 19-годишна, тя изтърпява истински кошмар. Причината е, че петчасовата церемония не само е

проведена без

предварителна репетиция,

но и никой освен заместник-ректора на Уестминстър Джон Тин не знаел какво трябва да се свърши на нея.

Гафовете през емблематичния ден включват и коронационния пръстен, който бил прекалено голям за тънките пръсти на младата принцеса и архиепископът напразно се опитвал да го постави на ръката й. На всичкото отгоре лорд Рол, по-възрастен роднина на кралицата, се изтърсил и паднал по стълбите. Като капак един от епископите избързал и обявил края на церемонията в неподходящ момент, като успял да заблуди и младата кралица, която трябвало след това отново да заеме почетното си място, за да продължат.

Но като заявка за щастливото си царуване тя показала учудващо самообладание и дори след това намерила сили да напише в дневника си: “Това беше най-гордият ден в живота ми”.

Така или иначе, подготовката винаги е била изключително натоварена. По традиция Уестминстърското абатство се преобразява за всеки нов монарх. Това включва промени във вътрешното обзавеждане и временните външни разширения и необходими надстройки. Пристройката за коронацията на кралица Елизабет II например е включвала всички животни от нейната хералдика и специални трибуни,

за да поберат

всичките 8000 гости

За разлика от маршрута от 8 км, по който Елизабет и съпругът й принц Филип обикалят Лондон през 1953 г., Чарлз и Камила ще се върнат по пътя, по който са дошли, но в 260-годишна каляска, използвана при всяка коронация след Уилям ІIV през 1831 г.

Иначе златната държавна каляска, която е дълга 7 метра, висока 3,6 метра и тежи 4 тона, теглена от осем коня, е известна с

прословутото си

“грубо” возене

Елизабет го описва като “ужасно”, кралица Виктория се оплаква от “изтощителното му друсане”, а Уилям IV, наречен Краля на моряците, казва, че возенето в тази каляска е като “да си на борда на кораб, който се мята в бурно море”.

Важна част от празничния ден е и представянето на отделните държави, които съставляват Общността на нациите, тъй като кралят е символ и за тях. Титлата глава на Британската общност не е наследствена, но според единодушно решение на страните членки от 2018 г. Чарлз приема и нея.

Така при коронясването на Елизабет IIІІ общо 129 нации и територии са били официално представени на церемонията по коронацията и няма основание да се смята, че този път ще бъдат по-малко. На предишната церемония, преди точно 70 години, в тази част сърцата на публиката печели кралица Салоте от Тонга, като отказва да спусне покрива на каретата си, въпреки дъжда.

В известен смисъл коронацията е много по-продължителен процес и не се изчерпва само с действията в уречения ден. Така например кралица Елизабет II е

носила коронационната

рокля шест пъти,

включително за откриването на парламентите в Нова Зеландия и Австралия през 1954 г.

Според правилника по време на инвеститурата се сменят различни видове официални дрехи. Лорд Великия шамбелан представя златните шпори, символ на рицарството, след което архиепископът на Кентърбъри подарява меч със скъпоценни камъни, а след това и армилите - златните гривни на искреността и мъдростта. Накрая се облича позлатена мантия и кралско палто и новият монарх получава кълбото, коронационния пръстен, ръкавиците и най-после - скиптъра.

По време на сегашната тържествена церемония Чарлз ІІІ ще бъде коронясан за крал с короната на свети Едуард. Тя е изработена за Чарлз II през 1661 г. и тежи 2,2 килограма, защото има рамка от масивно злато и е обсипана е с рубини, аметисти, сапфири, гранати, топази и турмалини. В края на миналата година лилавата кадифена шапка и лентата от хермелин бяха специално преправени за главата на новия крал.

Въпреки това по време на службата кралят ще я смени и с по-леката императорска държавна корона, която съдържа четири перли, за които традиционно се смята, че са били обеци на кралица Елизабет I.

Камила, която пък ще носи короната на кралица Мери, ще държи спорен скиптър, изработен от слонова кост. Във Великобритания има почти пълна забрана за търговия с продукти от слонова кост, а престолонаследникът принц Уилям води

кампания срещу

незаконния трафик

на части от животни.

Не са редки проблемите и със свещените регалии, които са неотменима част от тържеството. Рецептата за мирото например съдържа масла от портокал, роза, канела, мускус и амбра и обичайно се използва за няколко поколения. При подготовката за коронацията на кралица Елизабет II обаче се открива, че свещеното миро, с което е помазан нейният баща, е унищожено. Фаталното събитие се случва при бомбардировка през Втората световна война, когато се счупила фиалата в деканата.

Още по-лошо било, че аптекарят, който приготвя специалната смес, отдавна бил излязъл от бизнеса, та се наложило да правят нова смес по древна рецепта.

Подобни проблеми е имало и в по-далечното минало. По време на междуцарствие много артефакти от коронацията са

или откраднати,

или претопени,

а някои от оцелелите имат интересна история. Така например сребърната лъжица за помазване, която датира още от XII век, е закупена от Кинерсли, йомена на гардероба на Чарлз I, през 1649 г., който успява да я опази през последвалата гражданска война и тя продължава да се използва при всяка коронация оттогава.

Един от най-важните артефакти на коронацията е откраднат от Шотландия - камъкът на Скоун (известен още като Камъка на съдбата) е символ на шотландската монархия. Той е бил използван в продължение на векове при встъпването в длъжност на шотландските крале, преди да бъде иззет през 1296 г. от крал Едуард I.

Спорът около собствеността на камъка доведе до много дебати за това къде трябва да се съхранява. На Коледа през 1950 г. група

шотландски студенти

го откраднаха

и той беше открит три месеца по-късно на 500 мили - в олтара на абатството Арброат.

През 1996 г. е официално е върнат в Шотландия от Елизабет II с уговорката, че камъкът ще прави кратки повторни посещения в Уестминстърското абатство

за всички

бъдещи коронации

Следвайки баща си, чиято коронация е първата, излъчена публично по радиото, кралица Елизабет II донася церемонията в домовете на широката публика, като става първата, излъчена по телевизията.

Сравнително по-малко известно е обаче, че събитието е излъчено и в цяла Европа благодарение на създадените нови “щафетни” връзки. А успехът на тази тестова ретланслация вдъхновява раждането на мрежата “Евровизия”, което в крайна сметка води и до създаването на известния в наши дни музикален конкурс.