Ако охраната му имаше “заглушител”, атентаторите нямаше нямаше въобще да я взривят

Aтентатът срещу Иван Гешев е най-маломощният като заложено количество експлозив (около 3 кг) от общо пет, извършени у нас срещу автомобили в движение, без да броим трите неуспешни обстрела с РПГ. Възможността за използването на взривател, задействан с дистанционно управление, пък говори за сериозни пропуски в охраната на главния прокурор и за по-елементарна подготовка на атентаторите в сравнение с покушенията в миналото.

Най-зрелищните опити за убийства с бомби на пътя са тези срещу бившия президент на “Мултигруп” Илия Павлов и срещу контрабандния бос от бурните години на прехода Константин Димитров-Самоковеца. В онези години обаче напрежението в престъпния свят беше много по-силно, поръчкови отстрели се случваха и по няколко пъти в седмицата и съответно мафиотите се пазеха много по-старателно.

Неслучайно и при двата опита за покушение срещу Павлов и Самоковеца адските машини бяха детонирани от голямо разстояние с кабел. Просто в края на 90-те години и в началото на новото хилядолетие всеки уважаващ се по-голям престъпник у нас ползваше брониран джип или лимузина. Освен това в многобройната охрана, която го ескортираше, имаше

специален човек -

отговорник за куфарчето

с “тапата”

Това е устройство, което заглушава всички радиосигнали (включително и на GSM телефоните) в радиус от няколко десетки метра. Ако екипът от НСО, отговарящ за охраната на Иван Гешев, имаше подобна “тапа”, атентаторите въобще нямаше да успеят да задействат заложената край пътя бомба. Подобни устройства за защита от дистанционно активиран експлозив се използват и от държавни глави, за охрана на олигарси, за конвои с важни личности.

Точно заради защитата с “тапа” екипът, който опита да премахне Илия Павлов през 1997 г., задейства бомбата на пътя по всекидневния му маршрут на движение от разстояние от около 200 метра посредством кабел, наблюдавайки ситуацията от близък хълм.

Мощната бомба избухна

54 минути след полунощ

на 18 юни край ресторант

“Шумако” на пътя София - Бистрица. В онзи период Илия Павлов живееше в бившата резиденция на Тодор Живков в района и атентаторите опитаха да го взривят, докато се прибираше късно вечерта по обичайния си за деня маршрут. Бомбата беше най-мощната до този момент в историята на българския престъпен свят с около 20-килограмов тротилов еквивалент (кратерът след експлозията е широк 7 метра и дълбок 2 метра). Убийците добре бяха обмислили къде точно да заложат взрива, защото точно в отсечката срещу бомбата имаше дълбоки дупки и двете беемвета на “Мултигруп” намалиха много скоростта, за да ги заобиколят в насрещното платно. Колите пострадаха от ударната вълна, а от компанията обявиха, че Илия Павлов не се е возил вътре. В действителност той бе на задната седалка във втория автомобил, а от взрива пострада леко само първият. Президентът на “Мултигруп”

оцеля тогава, но бе

застрелян 6 години

по-късно от снайперист

пред офиса на компанията в София.

По изключително близък сценарий се разви и историята на Косьо Самоковеца. Първият неуспешен атентат срещу него се случи в началото на юни 2003 г. - период, в който бушуваше кървава война в престъпния свят. След отлично предварително проучване атентаторите решиха да заложат бомбата срещу кортежа му в района на Пасарел по пътя от София към родния му град Самоков. Тогава според оперативна информация на МВР, двама души много близки до Златко Баретата, бяха заложили около 15 кг тротил в стар бойлер точно на остър завой на пътя.

После двамата се качиха на отсрещен хълм, от който пътят се виждаше отлично и наблюдаваха движението, като единият стискаше в ръце капсул-детонатор. Полицията щеше да пресметне после, че от устройството за задействане на експлозива до натъпкания с тротил бойлер те са положили и прикрили старателно с камъни и пръст точно 374 метра кабел.

И при атентата срещу Самоковеца леко пострада само джип "Мерцедес" G-класа, в който се возеше охраната. Бронираният с номера 8899, в който бе контрабандният бос, продължи бързо към курорта Боровец, воден от пилотно "Ауди". Константин Димитров нямаше късмета да поживее още 6 години след взрива като Илия Павлов. На 6 декември същата година той беше застрелян на площад “Дам” в Амстердам. Косьо Самоковеца опита да спре такси заедно с манекенката Цеци Красимирова, когато нидерландският наемник Ервин Врекер застана зад гърба му и го застреля с пистолет в тила.

Куршумът прекъсна

за секунди живота му,

рикошира и улучи леко

в лицето любовницата му

Убиецът свърши перфектно работата си, но не знаеше, че на десетина метра зад гърба му се намира таен агент на нидерландската полиция, който, маскиран като колоездач, следеше движението на Самоковеца. Така полицаят успя да види къде Ервин Врекер хвърля якето и пистолета си и го арестува минути по-късно в близък ресторант.

И бомбеният атентат в автомобил в движение срещу Иван Тодоров-Доктора се случва през 2003 г., а съдбата му е абсолютно идентична с тези на Илия Павлов и Самоковеца. В началото на април международният контрабандист на цигари, за когото широката публика в България изобщо не подозира, е оставил мерцедеса си S-класа за проби в гаража на НДК.

Там двама мъже, вече задържани, докато залагат бомби под коли, поставят добре прикрита адска машина под предната седалка до шофьора, където Доктора се вози обикновено.

На 18 април обаче Иван

Тодоров импулсивно

решава сам

да кара мерцедеса си,

а шофьорът му - бившият служител на Националната служба за охрана Йордан Спасов, се разполага на неговото място - точно върху бомбата. Тя е взривена дистанционно точно когато мерцедесът минава през Полиграфическия комбинат на бул. “Цариградско шосе”, движейки се в посока центъра. Иван Тодоров изскача целият опушен от лимузината с леки наранявания, а шофьорът му Йордан Спасов остава на седалката завинаги. При експлозията

от мерцедеса изхвърча

куфарче, в което

полицията намира

много интересни снимки

- на борда на яхта в Монако, наета от бизнесмена Спас Русев, карти играят министрите от правителството на Симеон Сакскобургготски Милен Велчев и Пламен Петров, депутатът Мирослав Севлиевски и Петър Петров-Амигоса, който по-късно ще бъде разследван за пране на пари.

Иван Тодоров-Доктора живее още 3 години след неуспешния бомбен атентат. Застрелян е с 13 куршума в джипа си “Порше Кайен” в софийския кв. “Лозенец”. Един от мъжете, които скриват бомбата в мерцедеса му, също вече не е между живите.

Най-старият атентат срещу автомобил в движение е от 1994 г. Тогава атентатори взривяват дистанционно мерцедеса на Васил Божков на автомагистрала “Тракия”, но няма данни някой да е пострадал сериозно при инцидента.