Ако вярвате на официалната информация, че най-ползваният език на нашата планета е мандарин, говорен от над 845 милиона души в Китай, Тайван и Сингапур, жестоко се лъжете. Не, не е и испанският (329 милиона в 20 държави), нито английският - 328 милиона в 53 страни. Най-използваният език на Земята е светлинният - чрез него общуват милиарди създания в дълбините на световния океан.

Най-неизследваната част от планетата, тъмната бездна на хиляди метри под повърхността, която доскоро смятахме за мъртва, всъщност кипи и сияе от живот. В непрогледен мрак и студ, под смазващо атмосферно налягане, живеят причудливи, често отблъскващи с външния си вид същества. А светлината е техният език - начинът да викат себеподобни, да се хранят, възпроизвеждат, да примамват жертви, да отблъскват хищници. Предполагам, веднага се сещате за морски дявол. Антенка, чийто връх излъчва светлина, стърчи от главата му и се поклаща примамливо пред очите му, под които се крият острозъбите му челюсти. Но още по-ефектен в смъртоносния светлинен капан е светещият мрежест дракон (Linophryne arborifera), въоръжен с голяма храстовидна антена към долната челюст.

Безспорен фаворит в дълбоководното биолуминесцентно осветление е синият цвят. Той се вижда най-надълбоко във водата и прави така, че морето да изглежда синьо през очите на хората. Огромна част от видовете в тъмната бездна виждат единствено синята светлина. Затова например иглоустият дракон (Pachystomias microdon) ползва червен прожектор, чрез който невидимо се приближава към жертвите си. Съществува и огромен дълбоководен калмар с лампи по всичките си 8 пипала, които, мигайки, парализират плячката. Медузата Atolla wyvillei пък премигва с хиляди светлинки при нападение и заслепява и дезориентира нападателя. Колко много светлина!

В мрака на хиляди метри дълбочина ври от живот, който ние, хората, не познаваме. Повече сме летели в необятния Космос, отколкото сме се спускали до дъното на океана. И днес, когато морските ни ресурси се изчерпват, ние познаваме по-добре региони от Луната и Марс, отколкото синята бездна, от която сме произлезли преди милиони години.

Хората започват да търсят факти за живот в дълбините едва от два века. По време на полярна експедиция през 1818 г. шотландският офицер и изследовател Джон Рос пръв вади от 2000 метра под повърхността доказателства за живот. 42 години по-късно, когато полагат телеграфен кабел през Атлантическия океан, по въжето на дъното полепват морски звезди и планктон. Но първата голяма експедиция, която събира обилна информация за богатия живот в дълбините, е британската „Чалънджър“, за която вече сме Ви разказвали в „Космос“. И в днешния брой ще се гмурнем в студения мрак под стотици атмосфери смазващо налягане, за да Ви разкрием вече съществуващи проекти за експлоатация на неизвестни доскоро хранителни ресурси от големите дълбочини.

Подводният фотограф Алекс Кид пък ще ни пренесе в плитките и топли води на Австралия, за да се насладим през обектива му на прекрасните коралови рифове. Ще се пренесем и в студа на Арктика, за да проследим топенето на ледниците заради глобалното затопляне. Разбира се, ще пътешестваме и във времето - за да разкрием къде се крие тайната на британското величие от викторианската епоха.

Ще Ви разкажем за тъмната лейди на ДНК, която два пъти се разминава с наградата Нобел и дава живота си в името на науката. Ще търсим и доказателства как алгоритмите на Алън Тюринг, разбил кодовете на немската криптираща машина „Енигма“, строят невидимо живота около нас - поставят ивиците по козината на зебрите и дори линиите по отпечатъците на човешките пръсти. В нашето пътуване ще преминем през килията на серийния убиец Тед Бънди, който най-вероятно е убил повече жертви, отколкото доскоро се смяташе. Ще Ви качим и на скелето, обрамчило катедралата „Нотър Дам“, която възкръсва от унищожителния пожар за Олимпиадата в Париж.

Приятно пътешествие!