Радостина Жекова: Нямам майбах, за 5 души слагат под общ знаменател зърнопроизводството
Колегите от Украйна ползват препарати с 200 вещества, забранени в ЕС, но три пъти по-евтини. И да искаме, не можем да ги внесем. Рентата там е 2 лв., при нас доскоро бе 107 лв.
Повишение на хляба няма да има, зависим от борсите в Париж и Чикаго, твърди председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите
- Г-жо Жекова, как точно украинският внос на зърнени продукти застраши европейските фермери? Създава се впечатлението, че украинците в условия на война, без никаква подкрепа, без субсидии се справят и са много по-конкурентоспособни от земеделците у нас, в Румъния, в Полша... Дори има мнения, че са толкова разглезени, че извиват ръцете на правителствата за сметка на бедстващите украинци?
- Първо, европейските земеделци спазват различни регламенти. Част от тях са в името на една по-зелена Европа и това, искаме или не, увеличава финансовия натиск върху нас. Но ние го правим, за да поддържаме стандарта. Друга част от регламентите са по отношение на препаратите за растителна защита, защото гражданите на ЕС трябва да са спокойни, че те са екологични и че не влияят на здравето им. Това обаче има своята цена и тя е 3 пъти по-висока от тази на ползваните в Украйна. При колегите в Украйна препаратите за защита са с
над 200 активни вещества,
които са абсолютно забранени за използване в ЕС. Дори с дерогация (по изключение - бел. ред.) те не могат да се влагат. Да, цените им са по-ниски, но един пречистен, безопасен препарат винаги е по-скъп. Ние преди години също сме ползвали тези, които сега се прилагат в Украйна, и прекрасно ги познаваме. Те са три пъти по-евтини, но дори някой от нас да се опита да ги внесе в Европа, ще разбере, че те са забранени, не могат по никакъв начин да влязат на територията на Съюза.
Има още една причина за ценовата аномалия: в Украйна зърното е по-евтино, защото там рентата е 2 лв. на декар, докато в Добрич средната бе 107 лв. за декар, сега вероятно е малко по-висока. Трето, в момента от Украйна навлиза зърно, което е реколта от 2021 г., когато торовете им бяха доста по-евтини от европейските. В ЕС цените им тръгнаха нагоре 4-5 месеца преди войната.
- Каква бе причината?
- Изискванията за Зеления преход на Европа. Отделно, в момента колегите от Украйна се опитват да продадат стоката си на всяка цена, защото там част от зърнената продукция се краде. Сега се опитват да я пласират, за да получат финансиране и да продължат. Аз съм твърдо убедена, че първото решение на ЕС бе правилно - зърното от Украйна да се насочи към трети страни, а не към европейските. Това бе целта на тези коридори, а не вносът в Полша да надмине 10 млн. тона само от пшеница, у нас - 1,5 млн. слънчоглед и да продължава да се внася. Забележете, че ние произвеждаме 2 млн. тона слънчоглед, а вече имаме внос от 1,5 млн.и той расте. Отделно са внесени 50 хил. литра слънчогледово олио.
- Кои са най-потърпевши от този внос?
- Най-големите производители в ЕС сме ние и Румъния.
- Но ако в украинското зърно и слънчоглед се влагат препарати със забранени за употреба активни вещества, това не се ли установява с проверки на границите в ЕС?
- Щом е от Украйна - може. Когато през септември поискахме фитосанитарен контрол, защото продукцията им е третирана със забранени препарати, ни увериха, че на румънската граница такива проверки се правят. Но от браншовата камара на Румъния алармираха, че такъв изобщо не се осъществява. Големият проблем е, че щом такава продукция влезе на румънска територия, тя става вътрешнобщностна сделка за ЕС. Оттам нататък няма никаква нормативна уредба, за да се установи каква стока е влязла, кой я съхранява, кой я преработва и с какъв етикет излиза.
- Помня, че само един тир със зърно от Украйна не бе допуснат в Полша, защото бяха установени забранени за ЕС вещества. Но останалите влизат.
- Един е, защото не се правят проверки. България няма акредитирана лаборатория за подобни проучвания. Трябва да се изпращат проби в чужбина, за да се установи има ли в продукцията остатъчни пестициди, или не, а това е много скъпо. След като ЕС взе това решение, продукцията от Украйна започна да влиза безпрепятствено, а ние трябва да изпълняваме регламентите по Зелената сделка и да продължим да работим със скъпите препарати.
Да не забравяме, че в Украйна и горивата са в пъти по-евтини, докато в ЕС чрез високите акцизи се преследва определена "зелена" политика и затова никой няма вина.
- Торовете или препаратите са по-опасни за здравето?
- Препаратите, защото в непречистените има определени активни вещества, които крият рискове за човешкия организъм.
- Можете ли да кажете как се отразяват на себестойността торовете, препаратите, горивата, рентите?
- Нашите препарати за растителна защита са до три пъти по-скъпи от използваните в Украйна. Те, заедно с торовете и горивата, формират 27-28% от себестойността на произведената продукция. Към тях трябва да прибавим рентата, която при нас е
над 50 пъти по-висока
и представлява други 35% от себестойността. При оборот в сектора зърнопроизводство за година от 10 млрд. лв., от него близо 3 млрд. отиват за ренти, други 5-6 млрд. за разходи за торове, препарати, горива, машини, труд, амортизации и вече върху остатъка плащаме данъци върху печалбата.
- Какви бяха рисковете за европейските зърнопроизводители, ако не бе наложена забрана за вноса на украинско зърно и хранителни продукти?
- Да изпаднем в затруднено положение, защото нямаме договори за износ. Това е плашеща тенденция. Дори от утре да започнем да експортираме, не е възможно да се изнесат количествата, които са в складовете, защото пристанищата нямат този капацитет, а след месец и половина-два се влиза в жътва. Да не говорим, че няма много желаещи да транспортират продукцията ни през Черно море заради повишените рискове. И на целия този фон се появи справка на Министерство на земеделието на база проучвания на научни институти, че цените в България на определени стоки са под себестойност. Ние как да издържим?
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега