Вносните се третират с по-евтини препарати, забранени в ЕС, но контрол на границите ни няма, казва Димитричка Търпанова, зам.-шеф на Добруджанския овощарски съюз

- Г-жо Търпанова, как е възможно Украйна да е във война и да има по-евтина земеделска продукция от страна, ползваща субсидии в ЕС?

- По отношение на плодовете и зеленчуците - при тях работната ръка е изключително евтина, горивата им също, те имат много сериозно собствено производство на торове. Да не забравяме, че там наемът на земеделска земя е 2 до 3 евро на декар, а тук е в пъти повече. Цената на препаратите им за растителна защита е 30% от тази на нашите и освен това те ползват такива, които са забранени у нас. От друга страна, техните имат по-дълъг и

по-добър ефект

по отношение на болести и вредители. Нашите производители, за да постигнат ефекта на едно пръскане в Украйна, се налага да проведат две или четири, защото у нас тези препарати за растителна защита трябва да са щадящи за околната среда.

- От Чехия съобщиха, че техният фитосанитарен контрол следи за 400 вредни вещества във влизащата от трети страни земеделска продукция.

- България е една от страните в ЕС, която е на дъното по регулации и контрол при вноса на плодове и зеленчуци. Реално никой няма представа какво се внася и какво се продава на нашия пазар. Типичен пример е статистиката за внос на украинско зърно - официално се водят 3%, но всички знаем какви опашки от тирове се извиват на Дунав мост, Кардам и Силистра. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) умишлено или поради некомпетентност от години девалвира като орган по контрола на храните.

- Защо смятате така?

- Примерно БАБХ Силистра има сухопътна връзка, ферибот, КПП Кайнарджа и втора година няма специалист по качеството. Какъв фитосанитарен контрол, каква служба по контрол на карантинните болести можем да имаме? Проблемът с контрола по граничните пунктове на България е повсеместен. Реално няма контрол, няма информация.

- Все се чудим защо нямаме достатъчно български плодове и зеленчуци, някои обвиняват зърнарите, други, че сте абсолютно неконкурентоспособни?

- Отидете, на който и да е пазар в големите градове и ще видите, че 90% от предлаганата продукция е внос. Това докато не спре, няма как нашето да се развие. То е по-чисто, но и по-скъпо. Ще ви дам пример - защо, когато има проверка от НАП на стоковите тържища, борсата се изпразва? Докато има законова възможност да се реализира нелегален внос в такива огромни обеми, ние няма как да развием собственото производство. Дори даден продукт да е внесен нелегално на стойността на наш, само от това, че няма да се внесе ДДС, го прави автоматично много по-евтин. Борсите са с неконтролирани продажби, сякаш всичко се прави за законовото унищожаване на нашите производители.

- А как Турция, Сърбия, Македония, Албания постигат такива ниски цени на земеделската продукция без евросубсидии?

- Страните, които не са членки на ЕС и не получават европейски субсидии, не значи, че не са дофинансирани от собствените си държави. Турция, Сърбия, Македония и Албания си имат свои национални политики за развитие на производството на плодове и зеленчуци. За разлика от земеделците в ЕС, при тях се прилагат и експортни субсидии. Благодарение на руското ембарго срещу Европа производителите от тези страни станаха конкурентоспособни и себестойността им е по-ниска. Това заедно с пропуските в нашето законодателство сега те са фактор в унищожаването на българските овощари и зеленчукопроизводители. Нещо повече, заради войната Сърбия, Турция Македония ще са затруднени да доставят на руския пазар и още по-големи обеми тяхна продукция ще се насочат към нашия и европейския пазар. Затова тази

очакваме повече фалити

у нас и отказ от нашето производство.

Ако не се създаде някакъв защитен механизъм, който да гарантира цените, покриващи разходите на нашите фермери, каквито и компенсации да се планират, те не могат да бъдат решение.

Освен това Украйна има голям износ на замразени плодове, които се продават на европейските преработвателни предприятия на половината от цената, на която произвеждат нашите фабрики. Като прибавим цената на електроенергията за хладилниците, очевидно нашите ще продават на загуба. За колегите това означава, че на следващата година или изобщо няма да купуват от нас, или ще предложат изключително ниски изкупни цени за плодовете и зеленчуците, за да могат да продадат готовия си продукт след това.

- Какви са вашите субсидии в сравнение с тези на зърнопроизводителите?

- Зърнопроизводството получаваше от 30 до 40% от разходите за производство на декар продукция. Докато при плодовете и зеленчуците то варира от 3 до 4% за оранжерийното производство до максимум 7-8% за другите плодове и зеленчуци. Спадът в производството на плодове и зеленчуци е над 10 пъти.