Ето кои са най-големите скандали, когато „вечни съюзници“ се разузнават един друг

Приятелският шпионаж учудва само публиката, за всички останали важи максимата: Доверявай се, но проверявай!

Изтеклите секретни мейли на Пентагона, макар и фалшифицирани, в една своя част предизвикаха сериозен трус. До момента никой не отрече, че САЩ са шпионирали украинския президента Володимир Зеленски, страхувайки се, че Киев може да нанесе удари по територията на Русия, ако получи ракети с голям обсег.

Един от спецдокументите разкрива, че са прихванати разговори на украинския държавен глава с военни. От Киев реагираха учудващо хладнокръвно - че изобщо не са изненадани, че са обект на шпионаж. Но че са разочаровани от теча на информация. В друго изтекло секретно сведение се казва, че Китай може да използва евентуален удар на Украйна по цели в Русия, за да увеличи военната си помощ за Москва.

Мнозина се учудиха защо в кабинета на Зеленски са толкова спокойни, че ги шпионира верен съюзник като Вашингтон, но е факт, че американското разузнаване се държи така с всички, без значение дали са партньори или страни от противниковия лагер. И съвсем не са единствените – това е поведението на всяка уважаваща себе си голяма разузнавателна служба.

Защо? Най-пресният пример е от 15 ноември 2022 г., който изправи света на ръба на конфликт между НАТО и Русия. Поводът бе ракетата, която се взриви в полска плевня край границата с Украйна и уби двама души. Президентът Зеленски използва случая, за да призове Варшава и балтийските страни да сложат край на този терор на Москва, иначе той ще продължи. Разбира се, бе категоричен, че ракетата не е изстреляна от Украйна и че той вярва на своите въоръжени сили. Между 22 часа и 00 часа външните министри и държавните глави проведоха спешни телефонни разговори за евентуално заседание на страните членки на Алианса на следващия ден, за да обсъдят евентуалното задействане на член 5. Според него, ако един съюзник в НАТО е подложен на атака, това се счита за атака срещу всички. Напрежението ескалираше с всяка минута, докато на следващия ден, малко преди обяд, американският президент Джо Байдън успокои света с думите, че имат точна информация, получена чрез сателити и изтребители. От данните става ясно, че ракетата е изстреляна от Украйна, за да отклони руски удар и случайно е попаднала в Полша. От Киев продължиха да държат на своето още няколко часа, но кризата бе потушена.

Затова, откакто съществува човешката цивилизация, качествената информация в такива нажежени до краен предел ситуации, е по-важна от всичко. Воюващите страни могат да твърдят всичко, но разузнаванията трябва да знаят истината и да не допуснат евентуален световен конфликт. От тази гледна точка, шпионирането на съюзници е абсолютно обяснимо. За съжаление, при него има една неприятна част. Когато по някакъв начин се разбере, че съюзник разузнава приятелска страна, става огромен скандал и той вгорчава отношенията с месеци, а понякога и с години.

Така стана през 2013 и 2014 г., когато бившият сътрудник на ЦРУ Едуард Сноудън разкри как американското разузнаване следи телефонните и интернет комуникациите на политици от цял свят.

„Гардиън“ излезе с подробна статия как Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA) нарежда на телекомуникационната компания Verizon да предава всичките си телефонни данни на агенцията на "ежедневна база". А Washington Post разкри, че тя се е включила директно в сървърите на девет интернет фирми, сред които Facebook, Google, Microsoft и Yahoo, за да следи онлайн комуникации по цял свят.

Ваденето на показ на неприятните истини продължи и стана ясно, че британската агенция за електронно подслушване GCHQ следи трафика в 200 оптични кабели за глобални комуникации и споделя данните от 600 млн. прихванати комуникации ежедневно с американската NSA. Както и че двете служби са следели целия трафик в Италия, включително на висши политици. Именно затова тогава премиерът Енрико Лета изригна, че всичко това е „невъобразимо и неприемливо“.

Скандалът се развиваше като лавина и не след дълго се разбра, че американската NSA е шпионирала и офисите на Европейския съюз в Америка и Европа, съобщи тогава Der Spiegel. „Пеленгаторите“ са работели от залите и офисите на ООН до тези на Стария континент, където се провеждат заседанията на министрите на ЕС. „Черешката на тортата“ на всичко това бе, че са слушани и телефонните разговори на немския канцлер Ангела Меркел. Тогава тя, искрено вбесена, поиска обяснение лично от президента Барак Обама и той с безкрайно неудобство я увери, че обажданията й повече не се слушат и че това няма да се повтори в бъдеще.

Френският президент по това време - Франсоа Оланд също направи скандал, научавайки, че милиони разговори във Франция са били обект на интерес от страна на САЩ. И сякаш всичко това не бе достатъчно, когато се разбра, че са следени и комуникациите на 38 световни лидери - от Франция, Италия, Гърция, Япония, Южна Корея до Индия, Бразилия, Мексико, Колумбия, Чили.

Президентът на Бразилия тогава Дилма Русеф, възмутена, че е била следена и подслушвана, отмени държавното си посещение в Америка, а колегите й от Южна Америка до един изразиха своя протест. ЕС излезе с официално становище, че това не се прави между съюзници.

На думи е така, но всъщност точно това се практикува от всички по-големи разузнавателни служби.

Русия също не се свени да шпионира най-близките си съюзници. През 2020 г. беларуските власти арестуваха 33 руски граждани, обвинени, че са членове на частната военна компания "Вагнер груп". Минск тогава алармира, че групировката е планирала да дестабилизира страната преди президентските избори. Инцидентът предизвика напрежение между двете страни, като Беларус обвини Кремъл, че се намесва във вътрешните й работи.

През 2007 г., когато отношенията между Русия и Естония все още бяха нормални, те претърпяха сериозен срив след серия кибератаки, за които бе обвинена Москва. Тяхна мишена бяха естонските правителствени уебсайтове, банки и медии. Кремъл отрече да е замесен, но остана неприятното усещане, че това е шпионаж.

Подобен скандал се разигра и с друг съюзник на Русия. През 2020 г. арменските власти арестуваха група лица, обвинени в разузнаване в полза на Москва. Както и че са събирали ценна информация за арменски военни и политически фигури, както и за арменската инфраструктура.

Китай също се превръща в глобална сила и не прави изключение от правилото. През 2020 г. руските власти арестуваха китайски гражданин, обвинен в шпионаж в полза на Пекин. Той събирал данни за руска военна технология и задържането му предизвика опасения, че интересът на Поднебесната империя към иновативни военни технологии расте.

Москва поддържа приятелски контакти и с Иран, но през 2016 г. избухна скандал, когато службите на Техеран арестуваха руснак, обвинен в шпионаж в полза на руските разузнавателни служби. Твърдеше се, че той е събирал информация за иранските ядрени съоръжения.

По същия сценарий традиционно приятелските отношения между Русия и Индия сериозно се влошиха през 2019 г. Тогава властите в Делхи арестуваха руснак, обвинен в шпионаж в полза на Москва – събирал сведения за индийската армия и военни технологии.

Федералната разузнавателна служба на Германия (BND) също забърка чутовен скандал през 2013 г., след като стана ясно, че е извършвала наблюдения на хора от правителството на САЩ и американската армия. Следени са комуникациите в Държавния департамент на САЩ и Белия дом, а разкритията предизвикаха изключителна криза в дипломатическите отношения.

Година по-късно стана ясно, че BND е шпионирала и висши служители от френското правителство и френското посолство в Берлин. Това предизвика такова вледеняване между съюзниците, че бяха необходими години, за да се възстанови разклатеното доверие. И сякаш това не бе достатъчно, но стана ясно, че немското разузнаване е наблюдавало и комуникациите на ЕК и офиса на върховния представител на ЕС по външната политика. Обвиненията предизвикаха дипломатически спор между Германия и ЕС и едва по-късно стана ясно, че BND си е партнирала с американската NSA в глобално разследване за евентуални незаконни сделки в сферата на отбраната.

Макар Франция шумно да се възмущаваше при всеки подобен скандал, през 2013 г. стана ясно, че Генералната дирекция за външна сигурност (DGSE) е извършвала наблюдение на правителството на САЩ и посолството на Вашингтон в Париж. Разбира се, дипломатическият спор между съюзниците бе крайно неприятен, защото доверието се стопи буквално за дни.

Месеци по-късно стана ясно, че френското разузнаване е шпионирало и немското правителство и няколко германски мегакомпании, сред които и Airbus. Кризата, която настъпи между страните, създали Европейския съюз, бе може би най-сериозната от предвоенните времена насам.

И докато Париж се опитваше някак да замаже неприятните разкрития, стана известно, че DGSE е извършвало наблюдение и на институциите на Европейския съюз в Брюксел, което на свой ред прати отношенията между Франция и ЕС в точката на замръзване.

През 2017 г. напрежението ескалира, защото се оказа, че французите са шпионирали и италианското правителство, и италиански фирми, което вледени контактите и с Рим.

Верните съюзници Франция и Великобритания също имат дълъг стаж в това отношение. През 60-те години напрежението между Париж и Лондон достигна връхна точка, защото Франция се опасяваше, че англичаните разработват собствена програма за ядрени оръжия, докато Великобритания беше загрижена, че Париж разширява по недопустим начин ядрените си възможности. Това доведе до поредица шпионски операции, включително и до кражба на френски ядрени тайни.

Подобен неистов скандал се разгоря и между вечните съюзници Израел и САЩ. През 80-те години на миналия век израелското разузнаване, търсейки американски военни технологии, бе изловено в крачка и с разплитането на скандала се стигна до ареста на Джонатан Полард, предавал класифицирани данни на Тел Авив.

Други дългогодишни партньори – Канада и Австралия също вгорчиха отношенията си в началото на века, когато по време на общо военно учение се разбра, че разузнаването на Отава шпионира австралийците. Отново имаше голям скандал и гонене на разузнавачи.

Ако питате шпиони какво мислят за всички тези истерии, те с усмивка ще ви кажат: Ние не сме служители в църква.

Затова, ако обобщим всичко дотук, става ясно, че в шпионажа никога не е имало и няма да има вечни приятелства. Както и че сегашното наблюдение на Зеленски от страна на САЩ, е абсолютно в реда на нещата. Именно това е работата на разузнавателните служби – да търсят информация по всички канали и никога да не се доверяват на ничия лоялност. За тях повече от всички други важи максимата: Доверявай се, но проверявай!