Идеята е да получи нацистки бомбардировач, който да е с немскоговорящ екипаж, облечен в униформи на Луфтвафе. Те уж трябва да се връщат от мисия, да загубят височина и паднат в Ламанша, след което да се оттеглят със спасителни лодки и да чакат последвалите ги немски пилоти да сигнализират, че във водата има техни бедстващи колеги. Спасителните екипи ще ги качат на най-близкия германски кораб, а немскоговорящите британци ще проведат изненадваща атака и ще арестуват екипажа. След което ще поемат курс към Великобритания с цялата документация за шифрите и с „Енигма“, за да предадат безценната информация на екипа на „Блечли парк“ и на феноменалния му шеф математика Алън Тюринг.

Флеминг настоява да участва лично в операцията, но главнокомандващият на военноморския флот адмирал Годфри не може да се лиши от подобен остър ум и стратег. Той настоява за друг екип, но когато операция е подложена на обсъждане, се изразяват опасения, че ако мнимия немският изтребител не бъде засечен от нацистите и не бъде проследен как пада в Ламанша, той много бързо ще потъне. Тогава въпросът е дали въобще екипажът му ще бъде засечен от немски военни кораби или патрули.

За разлика от тази, при следващата операция, Флеминг е пряко отговорен за конструирането й като съветник на адмирала. Тя е толкова успешна, че остава завинаги еталон за находчивост в учебниците по разузнаване. Целта на Mincemeat през 1943 г. е да прикрие от нацистите, че съюзниците планират да нахлуят в Италия откъм Северна Африка. Планът включва да се използва труп, който да заблуди германците, че пренася секретните планове за десанта. Той е пуснат край бреговете на Испания и военните на Хитлер вярват, че откритите в него документи за предстоящата съюзническа инвазия, са истински.

Флеминг има важна роля и при планирането на десанта в D-Day на 6 юни 1944 г., който е повратна точка във войната. На него му е поверена задачата да събира разузнавателна информация за германската отбрана по крайбрежието на Нормандия и докладите му се оказват ключови при разработването на стратегията за нахлуването.

Разбира се, във всички тези операции Флеминг е разчитал на едно „златно поколение“ младежи, завършили най-добрите британски университети и обединени от общия враг Хитлер, с хъс се включват в специалните служби. Флеминг попада в това интересно общество, благодарение на своя състудент Никълъс Елиът от МИ6, който го запознава с приятелите си - младите офицери Ким Филби, Томас Харис, Гай Лидъл, Дик Уайт и др. По време на войната те правят зашеметяващи гуляи, канейки колеги от всички британски служби. Пренебрегват всички правила, споделят кроежите си, правят мозъчни атаки и именно така се раждат тези дръзки и гениални специални операции, вдъхновили Флеминг да ги увековечи чрез поредицата си за Джеймс Бонд.