• 25 години Николай Теллалов пише приказки, романи и повести
• Твори и на руски - живял е във военни градчета на СССР

— Помня. Купона у Сашо Рус. Ти още каза, че той е гамен и неудачник. Даже се посдърпахме тогава. Та, значи, върнахме се после тука скарани — и хоп, направихме бебето, тъй ли?

— Да, струва ми се…

— Изобщо не се чукахме онази вечер. Единствената, когато си преспивала тук, и не сме правили нищо.

— Грешиш. По едно време ти се събуди и ми го пъхна.

— Абсурд — хладно отрече Радослав, а ушите му пламенееха. — Тогава не мигнах цяла нощ.

Това пише в пета глава на книгата “Да пробудиш драконче” на Николай Теллалов. Без да е написано за деца, 25-годишното произведение попада сред малките ученици от 4-и и 5-и клас. Книжката не е включена в учебната програма, но е част от инициативата да бъде насърчено четенето “Разказвачът на приказки”, която влиза и в училищата. Самите автори четат откъси от книгите си по време на обиколки на училища, а след това, ако децата поискат, могат да си ги купят. Заради няколко нецензурни думи в нея през тази седмица Николай Теллалов проблясна с книгата си, написана преди 25 години през далечната 1996 година.

С издателя от “Разказвачът на приказки” Константин-Кирил Иванов писателят подписва договор за преиздаване на книгата му през 2020-а. “Там пише, че аз като автор съм длъжен да участвам във всички организирани от издателя срещи с читатели”, казва Теллалов. Впоследствие разбира, че става дума за срещи с ученици, от това, че инициативата била съгласувана с министерството на образованието. “Аз бях убеден, че това ще са ученици от 8-и клас нагоре.

Изведнъж се оказаха

петокласници”, разказваписателят

Въпреки това той се съгласява, първо, защото е подписал договор, и второ, защото, когато книгата му излязла през 1998 г. и Теллалов я продавал на сергия на Орлов мост, му се е случвало да идват при него цели семейства с деца на възраст не повече от 13 г., на които преди това родителите им са купили “Да пробудиш драконче”, а децата искали да си поговорят с автора на книгата и да му благодарят. Тогава той давал два избора на купувачите - или да я купят за 1800 лева (1 долар по тогавашния курс), или да я даде безплатно на читателите да я прочетат и ако не им хареса - да я върнат, а ако я харесат - да платят толкова, колкото смятат, че заслужава. 

“Оттогава са минали 25 години и през това време нито веднъж не бях чувал мнение за книгата ми, че тя била едва ли не порнографска”, смята той и затова се подлъгал, че това има смисъл.

Така Николай Теллалов се среща с учениците в различни градове из страната, като е участвал в три такива представяния. Вместо да чете от книгата си, той е разказвал на децата как в българския фолклор за разлика от всички други европейски има по-различен образ на змея, говорил им е и как оплита миналото и настоящето и митичното с реалното в книгата си.

“Хлапетата от времето на 90-те познаваха обстановката, а на сегашните не им е интересно каква е била младостта на бабите и дядовците им, те не могат да си представят свят без интернет, без мобилни телефони, без много неща, които ние тогава не сме имали”, обяснява той.

Именно заради това Теллалов няколко пъти е казал на издателя да уговори някаква среща с директорите да се среща с по-големи деца, ако ще работят само в училища. Отговорили му обаче, че така им го подавали от министерството. “Съответно в процеса на тези обиколки се изясни, че имаме твърде големи различия чисто по мирогледни въпроси и аз му поисках прекратяване на договора. Това стана края на ноември миналата година. След това аз не съм участвал в тези обиколки. Той не пожела да прекъсне договора по взаимно съгласие веднага и каза, че трябва да се консултира с адвокат и след Нова година да ми се обади. И аз чаках, чаках и дочаках това да се случи, което ми дойде като гръм от ясно небе”, обяснява той.

Теллалов научава от медиите, че издателят от “Разказвачът на приказки” Константин-Кирил Иванов е прекратил договора с него и след скандала, който се разрази в началото на тази седмица, след като родители на петокласници от Хасково се възмутили от нецензурни думи, които може да бъдат открити в книгата, я изтеглил. Самото прекратяване на договора предполага изясняване на неща като какво се случва с останалите книги, с хонорарите, които издателят трябва да изплати на писателя. “Едва ли не се получава, че той е спрял договора с мен и книгата си остава при него, непродадените бройки си остават при него, спечеленото остава при него, а за мен остава удоволствието да ме наричат извратеняк и педофил в социалните мрежи”, казва Теллалов.

“Да пробудиш драконче” всъщност е втората по-известна на автора. “Проблемната” книга е написана през далечната 1996 година, а две години след това излиза на книжовния пазар. Някои от най-лошите критики, които авторът получил тогава, са, че е написал нещо много наивно-романтично, или пък, че имало прекалено големи исторически спекулации. Но никога не е бил упрекван, че “Да пробудиш драконче” е цинична. Впрочем с нея започва сагата за драконите, развита и в следващите книги на автора - “Царска заръка”, “Пълноземие” и “Слънце недосегаемо”. В сайта “Читанка” “Да пробудиш драконче” я има от поне десет години на свободен достъп. Освен това е била включена в учебната програма на обединените колежи на Адриатика и се изучава в Одеския национален университет и в Киевския институт по литература. Освен това Теллалов знае и за поне двама души, защитили докторат върху книгата. “После ще ме обвинят хора, които даже не знаят за какво е книгата, на принципа не съм я чел, ама я осъждам”, казва авторът.

Първата по-значителна негова творба е повестта приказка “Девушка и Дракон”, за която авторът е разказвал: “Поради това, че историята се отнасяше до руско-украинската действителност, повестта е съчинена на руски и не ми се вижда уместно да я превеждам на български. Руската повест сякаш отпуши у мен каналите на вдъхновението и аз вече бях готов да продължа, намерил своя си тематика, уникална до този момент в българската белетристика”.

Руската действителност

е много близка до Теллалов,

защото е живял в различни военни градчета на бившия СССР. Той е роден в София в семейството на военния летец Христо Теллалов и машинописката Теменужка Василева, но е завършил средното си образование в Украйна. Теллалов опитал да тръгне по пътя на баща си, но кандидатстването му за военен летец е провалено. Следва химия (инженерната специалност “Органичен синтез и горива”) във ВХТИ – София. От 1990 до 1997 г. работи в Института по полимери към БАН. До 2001 г. сменя редица професии и занимания, сред които сценичен работник, дърводелец, строителен бояджия, пощальон, хлебар, продавач на книги и др. (24часа)