Паника в Русия заради мобилизацията
Набирането на още войска няма да промени хода на войната според военни експерти
С онлайн повиквателните Кремъл демонстрира, че е готов за продължителен конфликт
На 12 април руският парламент набързо одобри законодателни промени, които предвиждат цифровизация на военния отчет и изпращане на електронни повиквателни.
“Електронните призовки за фронта дублират обикновените и имат еднаква правна сила - обясни по този повод Андрей Картаполов, ръководител на комисията по отбрана на Държавната дума, пред руските медии и добави, че до явяването им във военната служба
“на хитреците ще бъде
забранено да напускат
страната, да управляват превозно средство, да сключват сделки с недвижими имоти, да се регистрират като индивидуални предприемачи и да им се отпускат заеми”.
За целта се създава електронен регистър на призовките, като се счита за връчена седем дни от датата на вкарването й в регистъра. Освен това електронните повиквателни ще важат за всички военнослужещи, а не само за наборници.
По този повод Картаполов дори се обърна към руснаците, които пребивават зад граница:
“Ако някой подлежи на военна служба, тогава бих му препоръчал да си вземе почивка за една година, да служи във въоръжените сили и така да изплати дълга си към родината. И тогава се върнете в чужбина, щастливи да работите там.” Според него резервът на Руската федерация “не е изчерпан”, защото наброява 34 милиона души.
И макар че говорителят на руския президент Дмитрий Песков увери, че законопроектът “За електронните призовки” не бива да всява паника и няма да има мобилизация, руснаците изобщо не се успокоиха. Доказват го данни на Google Trends, които показват увеличено търсене как да прехвърлят апартамент и кола на жена си.
От своя страна нововъведенията говорят за
недостиг на войници
за фронта
Според информация на американския институт за изследване на войната (ISW) руската армия вече не е в състояние да провежда няколко големи настъпателни операции паралелно. По мнението на анализаторите неотдавнашното прехвърляне на войски от района на Авдеевка в района на Бахмут е знаково в тази посока, защото руснаците трябва да избират - да щурмуват единия или другия град.
Сведенията от фронта показват, че загубите на руската страна са значителни, и то не само на частната ЧВК
“Вагнер”, а и на редовните специални десантни части.
“Руските специални сили на Главното разузнавателно управление (ГРУ)
загубиха 90 - 95% от
бойците в Украйна,
възстановяването на които отнема до 10 години - пише по този повод The Washington Post. - Тъй като руската моторизирана пехота се оказа неефективна, командирите се опитаха да компенсират, като изпратиха елитни въздушнодесантни части към фронта, морски пехотинци и специални части, които претърпяха огромни загуби.”
“Руските командири, унищожавайки най-обучените бойци, са загубили ценните умения, които тези войски притежават, включително събиране на разузнавателни данни”, пише още вестникът.
Така или иначе, ясно е, че новите мерки имат за цел да променят ситуацията на фронта в Украйна, но дали те ще са достатъчни?
Според наши военни експерти с изпращането на онлайн повиквателни категорично няма как да се предизвика
сериозен обрат в
бойните действия
“Няма да постигнат нищо, защото тази полуприкрита мобилизация, а и опитът от първата вълна показват, че с масовото изпращане на неподготвени войници на фронта Русия не успява да постигне онова, което желае. Още повече че очакваме украинската страна да реагира с нови подготвени сили - коментира пред “24 часа - 168 истории” проф. Тодор Тагарев, специалист по международна и национална сигурност. - Има го този момент, че дори и не чак толкова подготвени може да се справят много по-добре в отбрана, отколкото в нападение, но според мен е малко вероятно това да обърне хода на войната.
“Огромният резерв
от 34 млн. души”
е само на хартия, защото всеки, който има някакви възможности, се изнася от Русия.”
Основен проблем при бързото набиране на ново попълнение за фронта се явява обучението.
“Съвременната война е високотехнологична и броят на хората няма абсолютно никакво значение - споделя в тази връзка о.р. полк. Диман Георгиев. - Това стана особено ясно още в началото на войната, когато видяхме как едни групички от по десетина души от специалните сили на Украйна
спряха реално цялото
руско настъпление
С необучени хора, без познаване на съответното въоръжение и техника, без добро разузнаване няма как да се постигне успех на фронта. Виждаме как вече 6 - 7 месеца е нужно да се подготвят 20 - 30 хиляди украинци, съставляващи девет бригади, в Англия, САЩ, Швеция, Полша и Чехия. От личен опит знам, че е нужна 1 година за танкист, за да се научи да извършва елементарни действия с танка.”
В тази връзка още на 30 март Владимир Путин подписа указ за провеждане на мобилизационна кампания, която ще трае от 1 април до 15 юли и с която е планирано да бъдат призовани още 147 000 души в армията.
Макар и внушителна, подобна цифра изобщо не е учудваща, тъй като в историята едва ли има друга страна, която да е мобилизирала толкова жители в многобройните войни, които е водила.
Невероятната способност на руснаците да мобилизират огромни множества от хора и да ги изпращат на война е изпитана рецепта още от времето на Съветския съюз.
За никого не е тайна, че руските командири правят аналогии с миналото, когато Съветската армия, благодарение на огромно съсредоточаване на войски, успява да спечели знакови битки във Втората световна война.
Пример в това отношение е битката за Сталинград, когато Съветите успяват с 800-хилядна армия да обкръжат войските на Третия райх.
“Оттогава са минали 80 години и
военното дело се е
променило драстично
- обяснява по този повод полк. Георгиев. - Навремето германците при Сталинград не са знаели за струпаните войски, докато в наши дни всичко се вижда. Освен това е важно, че самите войници не искат да се бият. Докато срещу тях има едни супермотивирани украинци, които са готови на всичко. Затова броят няма да има почти никакво значение, защото това е пушечно месо.
За мен в случая става дума за психологическа война, защото Путин и хората му скоро ще искат някакви преговори и по този начин искат да демонстрират, че войната може да продължи дълго.”
Все пак има някои аналогии с Втората световна война,смятат анализатори. Освен това по новата кампания за набиране на военнослужещи може да се съди и за състоянието на руската армия в момента.
“Това е опит за тотална, уж скрита, но всъщност
съвсем явна
тотална мобилизация
като тази, която Хитлер предприема в последните месеци на Втората световна война. Което, разбира се, е ход на отчаяние. - казва капитан I ранг о.р. Васил Данов. - След като вече близо 9 месеца не могат да превземат Бахмут или, да речем, една Авдеевка, която е колкото Берковица, значи нещата са много жалки.
Спомням си в тази връзка как един руски историк в първите години на перестройката имаше смелостта да каже как те всъщност са “затрупали германските войски с труповете на своите войници”. Това е тактиката и стратегията на Жуков, утвърдена от Сталин - масирано струпване на сили и средства, за да може да се пробие на един фронт, без оглед на загубите.
Сега обаче те нямат и хора. Мнение, което споделят многосериозни изследователи, е, че “Вагнер” също нямат истинска бойна подготовка. Става дума за частни наказателни групички, които могат да отидат в Сирия или Африка да изтрепят малко мирен народец, но те не могат да водят истински бойни действия със силен противник, защото не са обучени за такъв. Докато при украинците вече имаме достатъчен 9-годишен боен опит на командния и редовия състав, достатъчно западна бойна техника и
най-вече
достатъчна мотивация,
защото те воюват за своя справедлива кауза и имат подкрепата на целия свят.”
Още от древни времена численото превъзходство невинаги е означавало сигурна победа. Един от най-знаменитите случаи е с битката при Гавгамела, където Александър Македонски с 47 000 души - лека и тежка пехота и кавалерия, е успял да разгроми огромната армия на могъщата Персийска империя, която според древните автори била съставена от между 250 000 и 1 млн. войници. Макар съвременните оценки за броя на воювалите да са далеч по-скромни, все пак подвигът на младия македонски цар е останал бляскава легенда през вековете.
По принцип Съветска Русия, а преди това и Руската империя открай време се славят с възможностите си да осигуряват почти
неограничен човешки
ресурс на бойното поле
В тази връзка една от “тайните” на спечелването на най-големите битки във Втората световна война е, че те са се водили с ясно изразено числено превъзходство за армиите на Сталин.
На солидно преимущество в жива сила при война разчитат и други страни. Един от най-известните примери е с Китай по време на Корейската война.
Тогава под командването на ООН НАТО изпраща войски срещу комунистите, които са нападнали и превзели почти целия Корейски полуостров.
Водени от ген. Макартър, американските и останалите съюзнически сили правят десант в Пусан и след това
успяват да изтласкат
севернокорейците
Във втората фаза обаче, под претекст, че се бият “доброволци”, Китай се намесва във войната, като изпраща общо 2,97 млн. войници.
Към тях има и около 20 000 съветски военни, предимно пилоти, които управляват китайски изтребители.
Когато с одобрението на Сталин войските на Мао нападат американците, те са с огромно числено превъзходство.
Последвалите описания на битките, някои от които са в съотношение 6:1, говорят ясно колко е важен броят на воюващите за изхода на бойните действия.
Оказва се, че въпреки че силите на НАТО са
много по-модерно
въоръжени,
когато срещу един боец с автомат излязат шестима китайци, макар и въоръжени с винтовки, то обикновено последните вземат превес.
Разбира се, цената в подобен неравен бой е огромният брой жертви. Общите загуби на комунистическите сили в кървавия конфликт възлизат на над 1,55 млн. убити или изчезнали войници, между които е дори синът на Мао Дзъдун.
От своя страна жертвите на южнокорейската армия и САЩ заедно с другите страни, изпратени под командването на ООН, се пресмятат на около 335 хил. души.
Но всичко това е история. Според съвременните концепции за водене на война техническите постижения и модерното въоръжение до голяма степен са изместили значението на живата сила в боя.
Най-четени
-
Най-българската приказка
НАЙ-БЪЛГАРСКАТА ПРИКАЗКА Свраките си посрали гньездото, па сврачетùята реклù на майкя си: „Мамо! Да идеме да тражиме друго гньездо!", а она им казàла: „Деца
-
Галерия Откривателят на Парцалев и създател на Сатирата отказва да е партиен секретар
Умира в жестока катастрофа, в която по чудо оцеляват Стоянка Мутафова и Невена Коканова Заради непростимия гаф не вписват името на Енчо Багаров като основател Вбесява Вълко Червенков
-
Галерия BG снаха, изтезавана от Палача на нацистите
Заради атентат срещу сина на Бенито Мусолини, организиран от първата ѝ любов, тя е хвърлена в щабквартирата на Гестапо Вторият ѝ мъж Илия Пейков рисува Космоса, а виждайки картината му
-
Най-известната руска шпионка - тънка талия, плътни гърди и водопад от червена коса
Анна Чапман разкрива в книга как е вербувана, докато живее в Лондон Докато в Лондон продължава процесът срещу шестимата българи, обвинени в шпионаж в полза на Москва
-
Галерия Истини и измислици в “Гладиатор II”
Римските императори наистина са правили наумахии - възстановки на морски битки с кораби и реални жертви, но без акули Истинският Луций може да не е доживял до зряла възраст