• Номинално доходите са се увеличили с 16,9%, но реалното им вдигане е само с 1,4%
• Консумацията намалява с изключение на алкохола и безалкохолните
• Сега може да купим по-малко домати, сирене и чушки отпреди 10 г.

2022 година се оказва най-лошата за джоба на българина от едно десетилетие насам. Реалните доходи са се увеличили едва с 1,4% в сравнение с предходната година - нещо, което не се е случвало в България от 2014 г. насам, показват данните на НСИ, публикувани във вторник.

Номинално общият годишен доход на едно лице от домакинство у нас се е вдигнал с 16,9% през 2022 г. - от 7705 лв. на 9008 лв. Само че

инфлацията изяжда по-голямата част от това увеличение и на практика то е едва 1,4%.

Толкова ниско реално увеличение на доходите в България е имало за последен път преди 10 години. След това е било винаги над 3% годишно, а през 2020 г. стигна и до 6,5 на сто. Тогава имаше едновременно минимална инфлация и средногодишно увеличение на номиналните доходи с около 9%.

Ако се проследи през покупателната способност на домакинствата, 2022 г. също е доста лоша. Почти няма основен хранителен продукт, от който през 2022 г. да сме купували по-големи количества със средния паричен доход, отколкото през 2021 г. Най-много е намаляла покупателната способност при захарта, яйцата, сиренето и кашкавала.

Само че при покупателните възможности има единичен срив през 2022 г.

Ако се проследи за последните 10 години, на практика през миналата сме могли да купим със средния доход далеч по-големи количества от почти всички хранителни продукти. Само три от тях правят изключение - доматите, сиренето и чушките.

През 2014 г. със средния годишен доход българинът е можел да си купи 3072 кг домати, но десет години по-късно вече може да си позволи 2925 кг. Ако похарчи цялата си годишна заплата само за сирене, сега би купил с 34 кг по-малко, а също и с около 150 кг по-малко чушки, отколкото преди 10 години.

При всички останали основни хранителни стоки покупателната способност се е вдигнала през последното десетилетие (виж инфографиката).

Резкият спад на покупателните възможности миналата година съвсем логично

е довел до свиване на потреблението на храни,

сочат данните. Още през април - май миналата година се знаеше, че оборотите на тържищата и пазарите у нас са паднали с около 20-25% само в рамките на около месец и половина.

Сега от разбивката на НСИ за потреблението на основни хранителни продукти на лице от домакинство се вижда, че това на практика

е обхванало всички храни

Намаляла е консумацията на хляб, мляко, плодове, зеленчуци и т.н. Изключение правят само алкохолът, безалкохолните напитки и месните произведения, но и тяхната консумация се е вдигнала с много малко в сравнение с предходната година. В същото време с дела на разходите за храна в общите разходи - един от основните показатели за бедност - положението не изглежда чак толкова зле.

През 2013 г. българинът е правил 33,2% от всичките си разходи за храна. През 2022 г. този процент е вече 30,1. Тенденцията от последното десетилетие е на непрекъснат спад на този дял, който е средно 18% за страните от ЕС, но тази тенденция е прекъсната през пандемичната 2020 г., когато също за храна сме давали 30,1% от парите си.

Други разходи, които видимо нарастват за последните десетина години, са тези за здравеопазване. През 2013 г.

българинът е отделял средно по 233 лв. годишно за лекарства,

лекарски и зъболекарски посещения и лечение, и тогава това е представлявало 5,2% от всичките му разходи.

Едва пандемията промени това и през 2021 г. делът на разходите за здравеопазване е вече 6,3%, а през 2022 г. достига 6,5% от всички разходи. Почти същото се случва и с транспортните разходи. Преди пандемията те се движеха около 6,7-6,9% от общите.

Сега са вече 7,3%

Противно на очакванията делът на разходите за ток, вода, парно и газ през 2022 г. са почти колкото и преди 10 г. - сега са 14,1%, а през 2013 г. са били 14,2%. Но номинално става дума за почти двойно по-големи суми - 1187 лв. годишно за всеки член на домакинството сега срещу 632 лв. преди 10 години.

При доходите на българина има една непрекъсната тенденция, която не се променя изобщо не само за последните 10 години, а за доста по-дълъг период от време - увеличението на значението на доходите от пенсии и намаляващото значение на доходите от самостоятелна заетост.

Пенсиите например през 2022 г.

осигуряват средно 33,7% от доходите на домакинствата у нас,

докато през 2013 г. са осигурявали 25,5% от тях. Любопитното е, че най-силен ръст имат те за последните 3 години.

Значението на другите социални помощи и обезщетения постепенно намалява, но те и преди са заемали незначителна част от средния доход. През 2022 г. например са били 2,1% от доходите, а преди десет години - 3%.

Още по-силен спад имат доходите от самостоятелна заетост - например доходи извън заплата, упражняване на друг вид дейност извън основната и т.н. Докато през 2013 г. такива дейности са осигурявали около 6,8% от всички доходи, днес те са вече 4,7 на сто.