Няма по-тъжен ден за християните, затова си пожелаваме светли, а не весели празници

Отдавна търся да срещна човек, който прави анимирани поздравления във фейсбук. Сещате се, онези трептящи, мигащи, шарени, блестящи картички, дето си ги слагат по стените или ги изпращат на невинните си приятели с мощен позитивно-агресивен патос.

Например букет рози и кафе в чашка от рисуван костен порцелан, патенце с плетено палтенце, между крачетата му парче мраморен кейк, пеперудка, проблясващи искри, а най-отгоре надпис: “Спорна нова седмица.” Без удивителна.

Или женско лице с тежка диамантена тиара на челото, цветенца, усмихнат емотикон и пише: “Вълшебна вечер! Вечер на сбъдната мечта. От мен вълшебството… от вас… мечтите…”

Много бих искала да разбера колко време отнема изработката на

такова чудовищно безобразие,

какво работят въпросните майстори на кича, кое в този живот ги вдига и сваля. Както и къде се корени удовлетворението им от префинения труд във фейсбук, защото споделянето е напълно безплатно. Запява ли творческото сърце, озарява ли се душата от безименната слава на “Лек, спокоен следобед” с

котенце, навряно в чаша за коняк?

Мрежата прелива от каталози с ужаси, украсени с бузести бебенца и всевъзможни муценца-цуценца. Положението рязко се влошава по време на големи църковни празници, когато въображението на незнайните автори се разгръща и изплисква като тенджера с шкембе чорба, забравена върху включен котлон. Тежката безбожност, която демонстрират, буди сериозна тревога за религиозното възпитание на миряните. Повдига въпроса

имат ли изобщо някаква представа тези граждани защо се влиза в църква,

на кого служи свещеникът и защо се пали восъчна свещ.

Смут и потрес се лее навред с пълна мощност от колажи, посветени на Разпети петък, най-тъжния ден в християнския свят. Имаме: “Честит ПраZник!” на фона на фрагмент от фреска на Микеланджело от Сикст.

Или: “Благословени да сте! Добро утро на Разпети петък”, гарнирано с изображение на

Исус Христос на кръста с трънния венец, а отзад сe мярка неясен силует

Вероятно е препратка към апостолите, а може да е просто замазан кадър от “Страстите Христови” на Мел Гибсън, подплатен с Библия и цъфнали лилии.

Не е за подминаване също картичката “Спорен петък – 14 април”, грееща с червени лалета и неясни бели цветчета, два гълъба, понесли в клюновете си златно колие във формата на сърце с диамант по средата и две червени чашки на преден план с лъжички.

Както и “Щастлив петък! Добро утро!”, изписано над курабийка във формата на зайче, кошница със сини яйца и две сини чаши. Също не е лошо: “Добро петъчно утро! Желая ви да бъде днес хубав, слънчев, невероятен и успешен ден...”.

Ако съвсем няма какво да се прави, целия “24 часа” ще напълня с подобни абсурдни послания, край нямат. Със същия успех

могат да честитят на японците

6 август, годишнината от атомната бомба над Хирошима, убила внезапно 80 хиляди души. Или да поздравят турците и сирийците догодина на 6 февруари – деня, в който земята зловещо се разтресе и броят на жертвите достигна 41 хиляди. За християнските народи няма по-голяма трагедия от разпването на Христос, затова си пожелаваме светли, а не весели празници.

Вярата е преди всичко лично преживяване. Човек може да не е отварял Библия, представа да няма от грехопадение и изкупление, да боядисва яйца на Велики четвъртък по интуиция, без да знае кое му е великото, да не прави връзка с Тайната вечеря, че и за предателството да не е чувал.

Днешните християни в България, оцелели след всеобхватната половинвековна комунистическа пропаганда, не са имали, а вероятно няма и да имат часове по вероучение в училище. Вярата на повечето от нас ни е завещана със семейното наследство заедно с уважението, което дължим на възрастните,

и доброто домашно възпитание

Понякога и толкова стига, но друг път е крайно недостатъчно.

Един човек написа: “Забелязал съм, че каквото и да се случва с Христос, ние само ядем и пием”. Страшното е, че ямата на осъзнатата безбожност става все по-голяма. С парниковия ефект може и да се преборим, но нея не знам как ще затворим.